Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/133“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. <i>Ама тие колко ми пият, толко | + | {{+}} |
| + | 2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. <i>Ама тие колко ми пият, толко пойке ми се веселят!</i> Ст. Младенов, БТР I, 284. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЕЛЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек с весел нрав. <i>Човек без работа, веселяк и бъбрица, той всеки ден обикаляше около кръчмата при мелницата, .. Запият се някои, дядо Власю се попримъкне до тях, смее се с тях, пее с тях и на масата дойде чашка и за него.</i> Й. Йовков, ВАХ, 131. <i>Веселяк някакъв пускаше смешки, а около него селяните се смееха на пресеклица, превиваха се одве и само се чуваше: хо-хо-хо, хи-хи-хи, ха-ха-ха…</i> Б. Обретенов, С, 75. <i>Безгрижен веселяк, духовит и пълен с анекдоти, той е център на компанията и неговите думи имат силата да поддържат непрекъснат смях.</i> Д. Немиров, Д №9, 12-13. <i>Селска кръчма .. До тезгяха се е изправил и си пие ракийката чичо Иго, а на съседната маса група веселяци се забавляват.</i> Н. Хайтов, ПЗ, 71. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЕЛЯ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена с весел нрав. <i>Тя често се смееше. Беше голяма веселячка.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЕЛЯ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до веселяк, който е присъщ на веселяк. <i>Тотев се зарадва на писмото и на кръглото му веселяшко лице се изписа неудържимо любопитство.</i> Н. Каралиева, Н, 36. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЕЛЯ`ШКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> веселяшки. <i>Христаки седеше, разкрачил колене, килнал веселяшки гуглата си.</i> Ц. Лачева, СА, 60. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЕЛЯ`ЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Разг.</i> Качество или проява на весел; веселост. <i>— Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми, аркадаш — святкаха вълчи очичките на Илийкин в лицето на подпоручик Горненски, от чиято веселящина сега нямаше и троха.</i> Д. Вълев, З, 193. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> веся <i>и от</i> веся се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСИ`ЛКА</b> <i>ж. Остар.</i> Бесилка; весило. <i>— А твоята тайна ще бъде твърде ужасна. Тя е медайля с две лица, на която от едната страна е изписана отрова, а от другата ешафод (весилка).</i> Ч, 1875, бр. 7, 327-328. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Бесило; весилка. <i>Приказах ви в разни обстоятелства жалостни истории за гнева и, .., можех да ви прикажа още и други за человеци, които чрез гняв станаха убийци и умряха на весило.</i> С. Радулов, НД (превод), 99. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СКАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Вяскам се. <i>Къде се дева тия дни, та се не вескаше тука? .. — Дойдох да си пийна преди да умра. — В мойта кръчма се не мре.</i> Т. Харманджиев, КВ, 156. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вескам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЛА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който кара лодка с весла; лодкар. <i>По широки каменни стъпала се слизаше до водата на езерото, дето чакаше чун с двама веслари.</i> Д. Талев, С II, 38. <i>После влязох в ладията .. И старецът Ален, който ся хвали, че е вещ и добър веслар, зе да тегли лопати методически и стройно.</i> П. Р. Славейков, ДБ (превод), 112. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЛА`РКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена веслар. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЛО`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> Дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло. <i>Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха.</i> Елин Пелин, ЯБ, 150. <i>Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. С тях той сякаш леко погалваше водата, а лодката бързо се носеше над разлюляната морска шир.</i> П. Славински, МСК, 100. <i>Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини,{{попр|Премахване на излишна втора запетая}} гребците пееха под ударите на веслата.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. <i>Во лодката се отделиха трима. / Под равний мах на леките весла / тя тихо се понесе по морето.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСЛО`</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Диал.</i> Свесло. <i>Едно весло грозде висеше на тавана.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 292. | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>висло`</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕСМА`</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Много, твърде. <i>Ний чувствуваме весма добре във всяко добро дело дали е интересът, който ни ръководи, или той служи само, за да ни утешава и насърдчва.</i> Ч, 1871, бр. 20, 610. <i>Материк е весма голямо пространство на сухата земля, през когото може да са премине или да са ходи само по сух път.</i> Ив. Богоров, ВГД, 3. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕ`СНА СЕ</b>. Вж. <em>вясвам се</em>. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> ве`сти, <i>ж.</i> Нещо, което се съобщава; съобщение, известие, новина. <i>Разнесе се слух из селото, че иде, .., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 97. <i>— Война, война има! — казват им войниците. Но те вече знаят, знаят! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище.</i> Й. Йовков, Разк. II, 101. <i>— Въстанието е обявено. Лека бледност — бяла сянка, мина по лицето й. Като че ли не бе очаквала такава вест.</i> Д. Талев, И, 540. <i>Вестта за залавянето на Апостола и откарването му в София се разнася бързо из цялата страна.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 331. <i>А през дима над мрачния Берлин, / понася се от дом на дом вестта, / че през нощта сразила е смъртта / на робите най-верний вожд и син.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 117. // Обикн. <i>мн.</i> Сведения за нещо. <i>Той [Дринов] прояви страстната си любов към архивни проучвания и способността си да осветлява критически вестите върху</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 23:50, 17 май 2014
2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. Ама тие колко ми пият, толко пойке ми се веселят! Ст. Младенов, БТР I, 284.
ВЕСЕЛЯ`К, мн. -ци, м. Човек с весел нрав. Човек без работа, веселяк и бъбрица, той всеки ден обикаляше около кръчмата при мелницата, .. Запият се някои, дядо Власю се попримъкне до тях, смее се с тях, пее с тях и на масата дойде чашка и за него. Й. Йовков, ВАХ, 131. Веселяк някакъв пускаше смешки, а около него селяните се смееха на пресеклица, превиваха се одве и само се чуваше: хо-хо-хо, хи-хи-хи, ха-ха-ха… Б. Обретенов, С, 75. Безгрижен веселяк, духовит и пълен с анекдоти, той е център на компанията и неговите думи имат силата да поддържат непрекъснат смях. Д. Немиров, Д №9, 12-13. Селска кръчма .. До тезгяха се е изправил и си пие ракийката чичо Иго, а на съседната маса група веселяци се забавляват. Н. Хайтов, ПЗ, 71.
ВЕСЕЛЯ`ЧКА ж. Жена с весел нрав. Тя често се смееше. Беше голяма веселячка.
ВЕСЕЛЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до веселяк, който е присъщ на веселяк. Тотев се зарадва на писмото и на кръглото му веселяшко лице се изписа неудържимо любопитство. Н. Каралиева, Н, 36.
ВЕСЕЛЯ`ШКИ. Нареч. от прил. веселяшки. Христаки седеше, разкрачил колене, килнал веселяшки гуглата си. Ц. Лачева, СА, 60.
ВЕСЕЛЯ`ЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява на весел; веселост. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми, аркадаш — святкаха вълчи очичките на Илийкин в лицето на подпоручик Горненски, от чиято веселящина сега нямаше и троха. Д. Вълев, З, 193.
ВЕ`СЕНЕ ср. Отгл. същ. от веся и от веся се.
ВЕСИ`ЛКА ж. Остар. Бесилка; весило. — А твоята тайна ще бъде твърде ужасна. Тя е медайля с две лица, на която от едната страна е изписана отрова, а от другата ешафод (весилка). Ч, 1875, бр. 7, 327-328.
ВЕСИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Бесило; весилка. Приказах ви в разни обстоятелства жалостни истории за гнева и, .., можех да ви прикажа още и други за человеци, които чрез гняв станаха убийци и умряха на весило. С. Радулов, НД (превод), 99.
ВЕ`СКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Вяскам се. Къде се дева тия дни, та се не вескаше тука? .. — Дойдох да си пийна преди да умра. — В мойта кръчма се не мре. Т. Харманджиев, КВ, 156.
ВЕ`СКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вескам се.
ВЕСЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който кара лодка с весла; лодкар. По широки каменни стъпала се слизаше до водата на езерото, дето чакаше чун с двама веслари. Д. Талев, С II, 38. После влязох в ладията .. И старецът Ален, който ся хвали, че е вещ и добър веслар, зе да тегли лопати методически и стройно. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 112.
ВЕСЛА`РКА ж. Рядко. Жена веслар.
ВЕСЛО`1, мн. -а`, ср. Дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха. Елин Пелин, ЯБ, 150. Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. С тях той сякаш леко погалваше водата, а лодката бързо се носеше над разлюляната морска шир. П. Славински, МСК, 100. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини,* гребците пееха под ударите на веслата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Во лодката се отделиха трима. / Под равний мах на леките весла / тя тихо се понесе по морето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79.
ВЕСЛО`2, мн. -а`, ср. Диал. Свесло. Едно весло грозде висеше на тавана. Ст. Даскалов, СЛ, 292.
— Друга форма: висло`.
ВЕСМА` нареч. Остар. Книж. Много, твърде. Ний чувствуваме весма добре във всяко добро дело дали е интересът, който ни ръководи, или той служи само, за да ни утешава и насърдчва. Ч, 1871, бр. 20, 610. Материк е весма голямо пространство на сухата земля, през когото може да са премине или да са ходи само по сух път. Ив. Богоров, ВГД, 3.
ВЕ`СНА СЕ. Вж. вясвам се.
ВЕ`СТ, -тта`, мн. ве`сти, ж. Нещо, което се съобщава; съобщение, известие, новина. Разнесе се слух из селото, че иде, .., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест. Ив. Вазов, Съч. X, 97. — Война, война има! — казват им войниците. Но те вече знаят, знаят! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. II, 101. — Въстанието е обявено. Лека бледност — бяла сянка, мина по лицето й. Като че ли не бе очаквала такава вест. Д. Талев, И, 540. Вестта за залавянето на Апостола и откарването му в София се разнася бързо из цялата страна. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. А през дима над мрачния Берлин, / понася се от дом на дом вестта, / че през нощта сразила е смъртта / на робите най-верний вожд и син. Хр. Смирненски, Съч. I, 117. // Обикн. мн. Сведения за нещо. Той [Дринов] прояви страстната си любов към архивни проучвания и способността си да осветлява критически вестите върху
