Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/126“
Petercraft (беседа | приноси) м |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>с разузнавателна цел.</i> Д. Димов, Т, 613. <i>Левски е напуснал Белград вероятно през април, но кога точно, не може да се установи.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 100. |
| − | 2. Обикн. в съчет. с малко и много, гл. съм, изглежда, вижда ми се и следв. изр. със съюз | + | 2. Обикн. в съчет. с <em>малко</em> и <em>много</em>, гл. <em>съм</em>, <em>изглежда</em>, <em>вижда ми се</em> и следв. изр. със съюз <em>да</em>. Означава, че почти не се допуска (или се допуска във висока степен) нещо да съществува или да може да стане, да се случи. <i>Малко вероятно е да пристигнат сега.</i> △ <i>Изглежда ми малко вероятно времето да се развали.</i> △ <i>Много вероятно е той да не дойде.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРОЯ`ТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. <i>Филос.</i> Степен на възможност да настъпи или да не настъпи едно събитие. | + | <b>ВЕРОЯ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. <i>Филос.</i> Степен на възможност да настъпи или да не настъпи едно събитие. |
| − | 2. Някаква степен на възможност за осъществяване на нещо или на достоверност на нещо. <i>Накъде реши да се отправим? | + | 2. Някаква степен на възможност за осъществяване на нещо или на достоверност на нещо. <i>Накъде реши да се отправим? — .. — Към Трън. Там има най-голяма вероятност да се срещнем с партизаните.</i> Д. Кисьов, Щ, 221. <i>Вероятност за успех имаше и едната, и другата страна.</i> Т. Влайков, Съч. III, 288. <i>След самоубийството на Макс той продължаваше да живее у родителите си. Сега се боеше да не го арестуват, но вероятността за това беше нищожна.</i> Д. Димов, Т, 268. <i>Според него сега, през време на войната, из Индийския океан кръстосват много повече кораби, отколкото в мирно време, и вероятността край Тамбукту да мине някой кораб — .. — е много по-голяма, отколкото всеки друг път.</i> М. Марчевски, ОТ, 338. <i>От споменатото писмо на апостола се установява с най-голяма вероятност и датата, към която проектоуставът е бил вече привършен.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 179. <i>Наистина, това което се наблюдава в Рака и Плеядите, дава основание с голяма вероятност да се предполага, че и Млечният път представлява огромен куп от звезди.</i> М. Калинков, ГГ, 55. |
| − | 3. Обикн. <i>мн.</i> Нещо, за което има данни, че може да се осъществи. <i>— Моя млада приятелко — лукаво каза той, — задействували са блоковете за анализиране на вероятностите. И нищо повече.</i> К, 1963, кн. | + | 3. Обикн. <i>мн.</i> Нещо, за което има данни, че може да се осъществи. <i>— Моя млада приятелко — лукаво каза той, — задействували са блоковете за анализиране на вероятностите. И нищо повече.</i> К, 1963, кн. 8, 12. <i>Можеше да се загубят няколко часа, дори цял ден, но всичко трябваше да бъде точно уговорено, да се премислят всички вероятности.</i> П. Спасов, ХлХ, 27-28. |
| − | ◇ <b>По всяка вероятност</b>. Като <i>вмет. израз. Книж.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; твърде е възможно, както изглежда. <i>Гръцките историци и писатели | + | ◇ <b>По всяка вероятност</b>. Като <i>вмет. израз. Книж.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; твърде е възможно, както изглежда. <i>Гръцките историци и писатели — .. — са назовавали Стара планина Аемон, название, по всяка вероятност останало от тракийското население.</i> Й. Радичков и др., ГСП, 5. <i>По всяка вероятност, преди да се завърне в Ловеч, Левски се е отбил в някои от съседните на Търново селища.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 169. |
| + | |||
| + | <b>Теория на вероятностите</b>. Математическа наука, която дава възможност по вероятностите на едни случайни събития да се определи вероятността на други случайни събития, свързани по някакъв начин с първите. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРСИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който много добре познава даден проблем, ситуация. <i>Не сме версирани в дълбоко | + | <b>ВЕРСИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който много добре познава даден проблем, ситуация. <i>Не сме версирани в дълбоко разбирание ученията на мюсюлманските свещенни книги, па и една на друга противоречущите фетви на Шехул исляма разбъркват нашите понятия за мюсюлманство.</i> Пряп., 1903, бр. 71, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРСИФИКА`ТОР</b> <i>м. Книж.</i> Стихотворец, който владее до съвършенство техниката на стиха, но поезията му е лишена от художествени стойности. <i>Смирненски не бе случаен поет, не бе един обикновен | + | <b>ВЕРСИФИКА`ТОР</b> <i>м. Книж.</i> Стихотворец, който владее до съвършенство техниката на стиха, но поезията му е лишена от художествени стойности. <i>Смирненски не бе случаен поет, не бе един обикновен версификатор, който плете изкусни — и изкуствени! — стихове.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 363. |
| − | — Лат. | + | — Лат. versificator през рус. версификатор. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕРСИФИКА`ТОРКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена версификатор. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕРСИФИКА`ТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> версификатор. |
| − | |||
| − | <i>Книж. Прил. от</i> версификатор. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРСИФИКА`ТОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж</i> | + | <b>ВЕРСИФИКА`ТОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Писане на стихове при съвършено владеене техниката на стиха, особеностите на мерената реч. <i>При Валери Петров съжителствува версификаторството с вдъхновението.</i> Здр. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРСИФИКАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с версификация, който се отнася до | + | <b>ВЕРСИФИКАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с версификация, който се отнася до версификация. <i>Всички критици намираха, че неговият [на Лилиев] стих е на висота, която във версификационно отношение ще трябва да се догонва от новата българска поезия.</i> Г. Караславов, БП, 168. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕРСИФИКА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Изкуство за създаване на стихове по определени правила, съобразено с особеностите на даден език и практиката на поетите. <i>След година-две той [Ведбал] щеше да се яви със същинското си име в сбирката „Да бъде ден!“, в който една неочаквано топла | + | <b>ВЕРСИФИКА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> 1. Изкуство за създаване на стихове по определени правила, съобразено с особеностите на даден език и практиката на поетите. <i>След година-две той [Ведбал] щеше да се яви със същинското си име в сбирката „Да бъде ден!“, в който една неочаквано топла социална поезия, трепетна от несдържан бунт и героичен патос, с версификация и музика, наследени от най-големите преди него, утвърди славата на Христо Смирненски.</i> К. Константинов, ППГ, 358. <i>Всеки ден Людмил Стоянов носеше по едно стихотворение, .., с което младият поет създаваше нови „ритмически единици“, в което строгата форма, безпогрешната версификация празнуваше своята победа.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 51. |
| − | 2. Стихоплетство. <i>Той [Б. Божилов] не се впуща в риторични словоизлияния,.. Друг поет би се подхлъзнал по тази плоскост, защото темата е голяма и ярка, тя може да послужи за създаването на гръмка, | + | 2. Стихоплетство. <i>Той [Б. Божилов] не се впуща в риторични словоизлияния, .. Друг поет би се подхлъзнал по тази плоскост, защото темата е голяма и ярка, тя може да послужи за създаването на гръмка, лъжепатетична версификация.</i> С, 1951, кн. 3, 179. |
| − | — От лат. | + | — От лат. versificatio през рус. версификация. |
Версия от 21:04, 15 май 2014
с разузнавателна цел. Д. Димов, Т, 613. Левски е напуснал Белград вероятно през април, но кога точно, не може да се установи. Ив. Унджиев, ВЛ, 100.
2. Обикн. в съчет. с малко и много, гл. съм, изглежда, вижда ми се и следв. изр. със съюз да. Означава, че почти не се допуска (или се допуска във висока степен) нещо да съществува или да може да стане, да се случи. Малко вероятно е да пристигнат сега. △ Изглежда ми малко вероятно времето да се развали. △ Много вероятно е той да не дойде.
ВЕРОЯ`ТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Филос. Степен на възможност да настъпи или да не настъпи едно събитие.
2. Някаква степен на възможност за осъществяване на нещо или на достоверност на нещо. Накъде реши да се отправим? — .. — Към Трън. Там има най-голяма вероятност да се срещнем с партизаните. Д. Кисьов, Щ, 221. Вероятност за успех имаше и едната, и другата страна. Т. Влайков, Съч. III, 288. След самоубийството на Макс той продължаваше да живее у родителите си. Сега се боеше да не го арестуват, но вероятността за това беше нищожна. Д. Димов, Т, 268. Според него сега, през време на войната, из Индийския океан кръстосват много повече кораби, отколкото в мирно време, и вероятността край Тамбукту да мине някой кораб — .. — е много по-голяма, отколкото всеки друг път. М. Марчевски, ОТ, 338. От споменатото писмо на апостола се установява с най-голяма вероятност и датата, към която проектоуставът е бил вече привършен. Ив. Унджиев, ВЛ, 179. Наистина, това което се наблюдава в Рака и Плеядите, дава основание с голяма вероятност да се предполага, че и Млечният път представлява огромен куп от звезди. М. Калинков, ГГ, 55.
3. Обикн. мн. Нещо, за което има данни, че може да се осъществи. — Моя млада приятелко — лукаво каза той, — задействували са блоковете за анализиране на вероятностите. И нищо повече. К, 1963, кн. 8, 12. Можеше да се загубят няколко часа, дори цял ден, но всичко трябваше да бъде точно уговорено, да се премислят всички вероятности. П. Спасов, ХлХ, 27-28.
◇ По всяка вероятност. Като вмет. израз. Книж. За подчертаване на предположение за някакъв факт; твърде е възможно, както изглежда. Гръцките историци и писатели — .. — са назовавали Стара планина Аемон, название, по всяка вероятност останало от тракийското население. Й. Радичков и др., ГСП, 5. По всяка вероятност, преди да се завърне в Ловеч, Левски се е отбил в някои от съседните на Търново селища. Ив. Унджиев, ВЛ, 169.
Теория на вероятностите. Математическа наука, която дава възможност по вероятностите на едни случайни събития да се определи вероятността на други случайни събития, свързани по някакъв начин с първите.
ВЕРСИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който много добре познава даден проблем, ситуация. Не сме версирани в дълбоко разбирание ученията на мюсюлманските свещенни книги, па и една на друга противоречущите фетви на Шехул исляма разбъркват нашите понятия за мюсюлманство. Пряп., 1903, бр. 71, 1.
ВЕРСИФИКА`ТОР м. Книж. Стихотворец, който владее до съвършенство техниката на стиха, но поезията му е лишена от художествени стойности. Смирненски не бе случаен поет, не бе един обикновен версификатор, който плете изкусни — и изкуствени! — стихове. Г. Бакалов, Избр. пр, 363.
— Лат. versificator през рус. версификатор.
ВЕРСИФИКА`ТОРКА ж. Книж. Жена версификатор.
ВЕРСИФИКА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от версификатор.
ВЕРСИФИКА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Писане на стихове при съвършено владеене техниката на стиха, особеностите на мерената реч. При Валери Петров съжителствува версификаторството с вдъхновението. Здр. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 70.
ВЕРСИФИКАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е свързан с версификация, който се отнася до версификация. Всички критици намираха, че неговият [на Лилиев] стих е на висота, която във версификационно отношение ще трябва да се догонва от новата българска поезия. Г. Караславов, БП, 168.
ВЕРСИФИКА`ЦИЯ ж. Книж. 1. Изкуство за създаване на стихове по определени правила, съобразено с особеностите на даден език и практиката на поетите. След година-две той [Ведбал] щеше да се яви със същинското си име в сбирката „Да бъде ден!“, в който една неочаквано топла социална поезия, трепетна от несдържан бунт и героичен патос, с версификация и музика, наследени от най-големите преди него, утвърди славата на Христо Смирненски. К. Константинов, ППГ, 358. Всеки ден Людмил Стоянов носеше по едно стихотворение, .., с което младият поет създаваше нови „ритмически единици“, в което строгата форма, безпогрешната версификация празнуваше своята победа. Н. Лилиев, Съч. III, 51.
2. Стихоплетство. Той [Б. Божилов] не се впуща в риторични словоизлияния, .. Друг поет би се подхлъзнал по тази плоскост, защото темата е голяма и ярка, тя може да послужи за създаването на гръмка, лъжепатетична версификация. С, 1951, кн. 3, 179.
— От лат. versificatio през рус. версификация.
