Page:RBE Tom1.djvu/1013

mama с мехлеми. М. Марчевски, ОТ, 140. 2. Количество продукт, което се съдържа, вмества в такъв съд. Изяде бурканче мед.

БУРЛЕСКА ж. 1. Литер. Поетически или драматически вид с пародиен, комичен характер, при който комизмът се получава обикн. от контраста между възвишената тема и грубо шеговития начин, по който е написано произведението. 2. Муз. Кратка музикална пиеса с шеговит, грубовато-комичен характер. — От фр. burlesque.

БУРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.

1. За време — през което бушува буря; бурен. Ноември. Полунощ. Излезе буря.. / Като че ли самата нощ бурлива / в ухото й тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 149-150. Море! Във тебе има чудовище грамадно: /то в часове бурливи на дъното мълчи. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133

2. В който бушува буря. Това не беше спокойният лес от низините, а наежена бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов, ПП, 84. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що никой не сбира: / от дивий рев на битката гръмлива, / от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“. Ив. Вазов, Съч. II, 169. В море бурливо бях пропаднал / и борех се с вълните сам. Ив. Вазов, Съч. II, 123.

3. За течаща вода — много бръз, много буен. Сякаш, че не бях в широкия, бурлив Ду-нав, а в една мирна река. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 79-80. Макар този ропот да прилича още на бурлив планински поток, а не на мощно течение, обаче той е един залог за бъдещето. Г. Бакалов, Избр. пр, 336.

4. Прен. Който се проявява с голяма сила; много силен, бурен. И не ревът на битката бурлива, / а отзвук и в душата на народа, / певецът съща струна е звънлива: / кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов, БМ I, 198.

5. Прен. Който съдържа или който изразява стремеж, желание за борба, бунт; бунтовен, боек. Песен, песен моя, / други път бе ясна, / днес си, песен моя, / бурлива и страстна. Ив. Вазов, Съч. V, 150. Ти в образа вечен на бляна народен / завета разчете, бурлив и слънчат, I че в бран героична животът свободен / строи за духа си престолния град. Т. Траянов, Съч. III, 82.

6. Прен. Който е изпълнен с бунт, борби; бунтовен, бурен, размирен, буреносен, метежен. На епохи две бурливи / бурите жънахме. Ив. Вазов, Съч. III, 192.

7. Прен. Който се отличава с войнствен дух, със стремеж към борба, бунт; борбен. Покойници, вий в други полк минахте,.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? Ив. Вазов, Съч. П, 169.

-От рус. бурЛИВЬ1Й.

БУРЛИ`ВО. Поет. Нареч. от бурлив. Кръв запалена бурливо / в жилите му тътне. Ив. Вазов, Съч. IV, 93.

БУРЛИ`ВОСГ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бурлив.

БУРМА ж. 1. Разг. Винт. — Нашите правят ключове да развъртят бурмите на релсите. Ст. Дичев, ЗС II, 764. С бурмите се получава по-сигурна свръзка, отколкото с пироните и при поправка на конструкцията лесно се изваждат. Вл. Брънеков и др., СД, 48. Завивам бурма. Стягам бурма.

2. Диал. Шайба за винт.

3. Диал. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурмалия. Ми донесло, мила нане, от юнака ръка, / а на мал пърст, мила нане, бурма позлатена. Нар. пес., СбБрМ, 332.

О Развила ми се е бурмата. Разг. Постъпвам неразумно, налудничаво. На този се е развила бурмата. Хвърля се на колене пред чужди жени и забравя шапката и бастуна си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 92. На бурма. Диал. Спираловидно. Той долепи широкия край на шишето [на лампата] до устата си, затули тесния с шепа и духна. После напъха по-чистия парцал, изтегли го с два пръста малко навън и го завъртя на бурма. Ст. Чилингиров, ХНН, 70.

— Тур. burma.

БУРМА-БЮРЕК м. Разг. Вита баница със сирене.

— Тур. burma borek.

БУРМАЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. 1. Който има нарез като на бурма.

2. Който е завит на кръг. След малко конниците приближили — един черноглав бинбашия с бурмалии мустаци, следван от двамата конни жандарми. Н. Хайтов, Хд, 256. Събирай, Кольо, юнаци / все с бурмалия мустаци. Нар. пес., СбНУ XLVII, 25.

3. За пръстен — изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част. Я стани, стани, хубава Генке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 57. Че й счупи пръстена, / пръстена бурмалията / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.

4. Който е стегнат с бурми. Я че стегнем кола шинени, шинени кола, бурмалии. Нар. пес., СбНУ XLI, 406.

5. Като същ. бурмалия м. Пръстен, изработен от филигран, изпъкнал във външната горна част, със или без скъпоценен камък; бурма (Ст. Младенов, БТР).

— От тур. burmali. - Друга форма: бурманли`я.

БУРМИЦА ж. Рядко. Умал. от бурма; бурмичка.

БУРМИ`ЧКА ж. Разг. Умал. от бурма; малка бурма. Сядат и вършат по осем часа една и съща дребна работа: една бурмичка