Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/8“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | га като умен мъж се задоволяваш само да бъдеш галантен, да ги очароваш с културата и добрия си вкус, да бъдеш забавен и увлекателен, но никога — лигав | + | га като умен мъж се задоволяваш само да бъдеш галантен, да ги очароваш с културата и добрия си вкус, да бъдеш забавен и увлекателен, но никога — лигав!... |
| + | Изобщо бих искала да живееш така, че да запазиш до късна старост здравето на силите си. Всичко във всекидневието да превръщаш в удоволствие: да се храниш в най-добрите ресторанти и обедът да ти бъде не нужда, а наслада. Всеки ден да имаш време за интересна книга, за приятна музика или да видиш хубава изложба, театър, балет. Всяка привечер в определен час да излизаш на разходка и преди да се прибереш у дома, да минаваш край деликатесен магазин, за да купиш сардела, напитки или шоколадови бонбони. И всичко да вършиш с изискани маниери — да приличаш на галантен кавалер от началото на века с твоето пардесю реглан и лачени обувки с гети!... | ||
— Ха, сега пък ти е хрумнало да ме превръщаш в някакъв стар, смешен господин! | — Ха, сега пък ти е хрумнало да ме превръщаш в някакъв стар, смешен господин! | ||
| − | Нали ще дойдеш, мили? Ела, макар и само за да изпълниш един каприз на твоята съпруга за годишнината от първата ни среща : да излезем на Възкресение от черква, пазейки в шепите си, както някога, пламъчетата на свещиците — и да си обещаем, че ще пазим завинаги пламъка на сърцата си | + | Нали ще дойдеш, мили? Ела, макар и само за да изпълниш един каприз на твоята съпруга за годишнината от първата ни среща : да излезем на Възкресение от черква, пазейки в шепите си, както някога, пламъчетата на свещиците — и да си обещаем, че ще пазим завинаги пламъка на сърцата си! |
| − | + | Целува те страстно и те очаква | |
| − | Льолчев извърна писмото да го прочете отново, но стигна | + | твоята Лидия. |
| + | Льолчев извърна писмото да го прочете отново, но стигна нейде до средата и не продължи — досадно му беше. Мислеше си : | ||
„Прави се на наивно момиченце! Като ми е съчинила хубаво писмо, мисли, че е успяла да прикрие фалша си... Всички тия чувства и хубави намерения са мними. Нещо прикрива зад тях.“ | „Прави се на наивно момиченце! Като ми е съчинила хубаво писмо, мисли, че е успяла да прикрие фалша си... Всички тия чувства и хубави намерения са мними. Нещо прикрива зад тях.“ | ||
Той си тръгна към сондата. Объркан душевно, той искаше да отложи за по-късно решението да замине, или да остане тук. Измъчваше го предчувствието, че Лидия — за кой ли път вече! — ще разстрои живота му. | Той си тръгна към сондата. Объркан душевно, той искаше да отложи за по-късно решението да замине, или да остане тук. Измъчваше го предчувствието, че Лидия — за кой ли път вече! — ще разстрои живота му. | ||
"Предполагам, че е уредила нещо за жителството. Може би ми е намерила и работа, но не смее да ми каже направо, | "Предполагам, че е уредила нещо за жителството. Може би ми е намерила и работа, но не смее да ми каже направо, | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 22:04, 26 март 2014
Страницата е проверена
