Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/976“
Mister sou (беседа | приноси) м |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>Стойку лю, / хубаво паси овцет’ъ, — / хубаво бръсти козит’ъ.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 262. |
| − | 3. <i>Непрех.</i> За коза — ям бръст, ям зелена шума. <i>— Булъо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат.</i> Нар. пес., СбВСт, 317. бръстя се <i>страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят.</i> Ст. Младенов, БТР | + | 3. <i>Непрех.</i> За коза — ям бръст, ям зелена шума. <i>— Булъо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат.</i> Нар. пес., СбВСт, 317. <b>бръстя се</b> <i>страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят.</i> Ст. Младенов, БТР I, 218. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`СТЯ</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> Мета, чистя с бръскалка. <i>Караколювеца бързо затисна думите й: — Щяла била да тръгва… ей я Меиловата къща. Или искаш снега да ти бръстя?</i> М. Яворски, ХСП, 8. <b>бръстя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪТВА`Ч</b> <i>м. Рядко.</i> Човек, който брътви, говори глупости; дърдорко, бъбрица, плямпало. <i>На високоучените нищи духом брътвани той подхвърля сегиз-тогиз по някой кокал, някоя песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 140. <i>Първи влизаше Владимир Попов или Далайлама — както го наричаха другарите му… Да, такъв беше Далайлама. Той беше и празен брътвач на кухи анекдоти, и в пълния смисъл на думата талантлив и солиден адвокат.</i> Д. Немиров, Д №9, 117. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪТВЕ`Ж</b> <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Говорене на безмислени, празни неща; брътвене, бръщолевене, дърдорене. <i>— Тебе като че те ядоса брътвежа на тая калугерица за Мария?</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 35. <i>— Господине, по-хубав от тоя костюм няма да намерите в целия град… Карл не обърна внимание на брътвежа му.</i> Ив. Планински, БС, 21. |
| + | |||
| + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Празни, глупави разговори, приказки; брътвения, бръщолевения.<i>Седнахме на балкона и прекарахме около два часа в глупави брътвежи.</i> К. Калчев, ДНГ, 154. <i>Пашон не даде ухо на тия брътвежи — малко ли глупости може да изтърсва един пияница, какъвто си е Скокльо.</i> Б. Обретенов, С, 190. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ТВЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> брътвя <i>и от</i> брътвя се; брътвеж, бръщолевене. <i>Час не е за брътвене безцелно — / народа е готов и чака само знак!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 36. |
| − | + | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Празни, глупави приказки, думи; брътвежи, бръщолевения. <i>Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички тия брътвения и се подсмиваше под мустак.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 63. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪТВИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Индив.</i> Брътвеж (във 2 знач.). <i>— Пфю! — на врага извика тя [маймуната], / глупец е тоз, говедо, / кой слуша хорски брътвила, / и тоз, и онзи — „очила“ — / и азе по ума им се поведох.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 286. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ТВЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> бръ`тви`х, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Разг.</i> 1. Говоря нещо неясно, неразбрано; бръщолевя. <i>Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те към дома, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си смях, тръгна и Аго.</i> Й. Йовков, АМГ, 16. |
| − | 2. <i>Пренебр.</i> Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. <i>— Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. <i>Иска й се да й се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви.</i> Й. Йовков, ПГ, 216. <i>— Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат.</i> Ем. Коралов, ДП, 158. брътвя се <i>страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази | + | 2. <i>Пренебр.</i> Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. <i>— Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. <i>Иска й се да й се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви.</i> Й. Йовков, ПГ, 216. <i>— Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат.</i> Ем. Коралов, ДП, 158. <b>брътвя се</b> <i>страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази.</i> <b>брътви се</b> <i>безл. от</i> брътвя във 2 знач. <i>Само в театъра, на сцената, често се говори, брътви — или още по-лошо — декламира, без да се знае защо, макар и там да се иска всяка дума да бъде оправдана.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 323. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНА</b><sup>1</sup>. Вж. <em>бръцнувам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНА</b><sup>2</sup>. Вж. <em>бръцнувам</em><sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНУВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бръ`цна</b><sup>1</sup>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Опасвам, изпасвам, хапвам малко, крадешком. <i>Ставаше от среднощ и дорде другите пуснат добитъка и го изкарат на паша, Манчовите крави бяха опасли слоговете, бяха бръцнали и по малко от чуждото жито.</i> Кр. Григоров, И, 32. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНУВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бръ`цна</b><sup>2</sup>, -еш, <i>мин. св.,</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Бликвам изведнъж; бризвам. <i>Али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата, по скалата? / Кърв ти бръцна от главата.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 19. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНУВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ, от</i> бръцнувам<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЦНУВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бръцнувам<sup>2</sup>; бризване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бръчка; малка, тънка бръчка. <i>Малките бръчици около очите и устата й са готови винаги да ме озарят с блага усмивка.</i> Т. Влайков, ПР I, 58. <i>Тя ставаше все по-бледа, прозрачна и тънка. Кожата й беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите й тъмнееха сенки и бръчици.</i> Д. Димов, Т, 146. <i>Наистина през цялата сутрин не бе подухнал никакъв вятър, нито най-малката бръчица не се бе появила по гладкото море.</i> П. Вежинов, ДБ, 104. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЪ`ЧКА</b> <i>ж.</i> 1. Гънка, рязка по кожата на лицето или тялото. <i>По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки.</i> Елин Пелин, Съч. III, 25. <i>Настъпи напрегната и безмълвна тишина. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, дълбоки бръчки браздяха челото му.</i> Й. Йовков, Разк. I, 114-115. <i>Майката бе висока и слаба, преждевременно състарена, с леко посивели коси и ситни бръчки около очите.</i> Д. Димов, Т, 69. |
Версия от 22:46, 3 март 2014
Стойку лю, / хубаво паси овцет’ъ, — / хубаво бръсти козит’ъ. Нар. пес., СбНУ XXVII, 262.
3. Непрех. За коза — ям бръст, ям зелена шума. — Булъо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат. Нар. пес., СбВСт, 317. бръстя се страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят. Ст. Младенов, БТР I, 218.
БРЪ`СТЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мета, чистя с бръскалка. Караколювеца бързо затисна думите й: — Щяла била да тръгва… ей я Меиловата къща. Или искаш снега да ти бръстя? М. Яворски, ХСП, 8. бръстя се страд.
БРЪТВА`Ч м. Рядко. Човек, който брътви, говори глупости; дърдорко, бъбрица, плямпало. На високоучените нищи духом брътвани той подхвърля сегиз-тогиз по някой кокал, някоя песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 140. Първи влизаше Владимир Попов или Далайлама — както го наричаха другарите му… Да, такъв беше Далайлама. Той беше и празен брътвач на кухи анекдоти, и в пълния смисъл на думата талантлив и солиден адвокат. Д. Немиров, Д №9, 117.
БРЪТВЕ`Ж м. 1. Само ед. Говорене на безмислени, празни неща; брътвене, бръщолевене, дърдорене. — Тебе като че те ядоса брътвежа на тая калугерица за Мария? Ив. Вазов, Съч. XXI, 35. — Господине, по-хубав от тоя костюм няма да намерите в целия град… Карл не обърна внимание на брътвежа му. Ив. Планински, БС, 21.
2. Обикн. мн. Празни, глупави разговори, приказки; брътвения, бръщолевения.Седнахме на балкона и прекарахме около два часа в глупави брътвежи. К. Калчев, ДНГ, 154. Пашон не даде ухо на тия брътвежи — малко ли глупости може да изтърсва един пияница, какъвто си е Скокльо. Б. Обретенов, С, 190.
БРЪ`ТВЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Отгл. същ. от брътвя и от брътвя се; брътвеж, бръщолевене. Час не е за брътвене безцелно — / народа е готов и чака само знак! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 36.
2. Обикн. мн. Празни, глупави приказки, думи; брътвежи, бръщолевения. Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички тия брътвения и се подсмиваше под мустак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63.
БРЪТВИ`ЛО, мн. -а`, ср. Индив. Брътвеж (във 2 знач.). — Пфю! — на врага извика тя [маймуната], / глупец е тоз, говедо, / кой слуша хорски брътвила, / и тоз, и онзи — „очила“ — / и азе по ума им се поведох. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 286.
БРЪ`ТВЯ, -иш, мин. св. бръ`тви`х, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря нещо неясно, неразбрано; бръщолевя. Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те към дома, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си смях, тръгна и Аго. Й. Йовков, АМГ, 16.
2. Пренебр. Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. — Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. Иска й се да й се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви. Й. Йовков, ПГ, 216. — Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат. Ем. Коралов, ДП, 158. брътвя се страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази. брътви се безл. от брътвя във 2 знач. Само в театъра, на сцената, често се говори, брътви — или още по-лошо — декламира, без да се знае защо, макар и там да се иска всяка дума да бъде оправдана. Н. Лилиев, Съч. III, 323.
БРЪ`ЦНА1. Вж. бръцнувам1.
БРЪ`ЦНА2. Вж. бръцнувам2.
БРЪ`ЦНУВАМ1, -аш, несв.; бръ`цна1, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Опасвам, изпасвам, хапвам малко, крадешком. Ставаше от среднощ и дорде другите пуснат добитъка и го изкарат на паша, Манчовите крави бяха опасли слоговете, бяха бръцнали и по малко от чуждото жито. Кр. Григоров, И, 32.
БРЪ`ЦНУВАМ2, -аш, несв.; бръ`цна2, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. Диал. Бликвам изведнъж; бризвам. Али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата, по скалата? / Кърв ти бръцна от главата. Нар. пес., СбНУ XI, 19.
БРЪ`ЦНУВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ, от бръцнувам1.
БРЪ`ЦНУВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръцнувам2; бризване.
БРЪ`ЧИЦА ж. Умал. от бръчка; малка, тънка бръчка. Малките бръчици около очите и устата й са готови винаги да ме озарят с блага усмивка. Т. Влайков, ПР I, 58. Тя ставаше все по-бледа, прозрачна и тънка. Кожата й беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите й тъмнееха сенки и бръчици. Д. Димов, Т, 146. Наистина през цялата сутрин не бе подухнал никакъв вятър, нито най-малката бръчица не се бе появила по гладкото море. П. Вежинов, ДБ, 104.
БРЪ`ЧКА ж. 1. Гънка, рязка по кожата на лицето или тялото. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Настъпи напрегната и безмълвна тишина. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 114-115. Майката бе висока и слаба, преждевременно състарена, с леко посивели коси и ситни бръчки около очите. Д. Димов, Т, 69.
