Page:RBE Tom1.djvu/977

2. Разш. Рядко. Нагънато място на плат, водна повърхност и др. Ами ти., какво така. — И Захарина показа с глава дрехите и`. — Мен... Остави ме ти мен! Поизмачкали се. Нищо ми няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си. Ил. Волен, ДД, 82. Шапката му беше килната малко настрана, а двойните бръчки на панталона,.., показваха, че той наистина се е въртял цяла нощ над него, без да мигне. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Не безкрайни редове бели гребени се движат вече бързо на север, изпреварвайки кораба, а се чувства съвсем слабо неориентирано вълнение, което често се сменя с леки бръчки или с пълно затишие. Д. Богданов, ТА, 32.

БРЪЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.

1. Обикн. за лице — който е покрит с бръчки; набръчкан. Те влизаха в стаята и предпазливо и полека,.., сядаха., на земята при нея, подпираха бръчкави лица на коленете си. Елин Пелин, Съч. III, 73.

2. За водна повърхност и под. — който е леко нагънат, който е на бразди, на малки вълни. Морето на изток, широко, равно, светло се синее с бръчкавата си повърхност и се дели от небето чрез една права сребриста черта в кръгозора. Ив. Вазов, Съч. ХУН, 189.

БРЪЧКАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на бръчкав.

БРЪЧКАМ, -аш, несв., прех. 1. Правя на бръчки, сгърчвам (чело, лице и под.); бърча. Филев вече не можеше да прикрива възмущението си — въртеше се на стола, бръчкаше високо чело. Б. Несторов, АР, 153.

2. За вятър и под. — образувам малки вълни, бразди по водна повърхност; бърча. Равнината се простира околовръст еднообразна и пуста. Само локвите из нея лъщят и вятърът бръчка водата. Ем. Станев, ЯГ, 65. бръчкам се страд.

БРЪЧКАМ СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице — ставам на бръчки; бърча се. 2. За гладка повърхност — ставам на гънки, бръчки, леко се нагъвам; бърча се. — Ако може, господин подофицер, едни други гамаши. Виждаш ли тези какви са широки — бръчкат се като бабешка фустанела. П. Вежинов, BP, 69. То [Малкото езеро] бе по-чисто и водата му се бръчкаше на сребристи люспи. Ст. Даскалов, ЕС, 176.

БРЪЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръчкам и от бръчкам се; бърчене.

БРЪЧКУЛ м. Диал. Бръчка. Долу, по утъпканата пътека,.., смело вървеше дядо Кънчо .. Сухото му и закосмяло лице, покрито с бръчкули и пот, изразяваше сила и смелост. Ц. Церковски, Съч. III, 13.

БРЪЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Набрана задна престилка от женска носия; пещимал.

БРЪЧКАВ

62 Речник на българския език, т. I

2. Сукман с надиплена пола. Преди още много и много години, когато османлиите почернили българските села, те забранили на жените и момиченцата да носят пъстри и алени дрехи и ги облекли в черни бръчници и черни елечета и забрадки. Н. Каралиева, ЗБ, 9.

БРЪШЛЯН м. Вечнозелено пълзящо растение с широки, тъмнозелени длановид-ни и лъскави листа, използувано като декоративен храст. Hedera helix. Къщичката .. , беше станала неузнаваема тази пролет. По всичките й стени, дори и над прозорците, се виеше гъст тъмнозелен бръшлян. К. Калчев, ЖП, 370. В дъното се издигаше червената снага на черквата от печени тухли,.., обрасли с бръшлян. Д. Спространов, ОП, 77. Бръшлянът, покарал свежи зелени листа, пак пълзеше нагоре по тежките каменни зидове. А. Христофоров, А, 24. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13.

— Други (диал.) форми: брешнел, бръшнел, бръчлян.

БРЪШЛЯНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който е от бръшлян; бръшлянов. Бръш-лянен венец.

2. Индив. Поет. Който е с цвета на бръшлян. Аз исках в тъмните бръшлянени очи / усмивка слънчева да пратя. Хр. Смирненски, Съч. I, 118.

БРЪШЛЯНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от бръшлян. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшля-нови клонки. Д. Талев, ПК, 124. Дечицата поднесоха на знаменосците венци бръшля-нови. А. Каралийчев, ПГ, 162.

БРЪЩОЛЕВЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от бръщолевя и от бръщолевя се; брътвеж, брътвене. От градината идеше благоухание на узрели праскови, свирене на щурци и несвързаното бръщолевене на Мария, която болничната сестра беше извела от стаята и`. Д. Димов, Т, 336. 2. Обикн. мн. Празни, безсмислени думи, приказки; брътвежи, брътвения. Дори Цветана, която по-рано и не доизслушваше бръщолевенията на смахнатия поет, започна да се замисля върху думите му. И. Йовков, ПК, 41.

БРЪЩОЛЕВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря неразбрано, неясно; дърдоря, брътвя. Еньо вдигна глава и почна да бръщолеви несвързано. Елин Пелин, Съч. III, 149. Детето вече се опитваше да говори, бръщолевеше отделни думички. Ст. Марков, ДБ, 201.

977

БРЪЩОЛЕВЯ