Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/952“
Mister sou (беседа | приноси) м (Daniel-5b) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>и правеше лицето й още по-дребно.</i> К. Калчев, ЖП, 43. | <i>и правеше лицето й още по-дребно.</i> К. Калчев, ЖП, 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕХ</b> <i>междум. Простонар.</i> 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup> , брях<sup>2</sup>. <i>— Брех, | + | <b>БРЕХ</b> <i>междум. Простонар.</i> 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup>, брях<sup>2</sup>. <i>— Брех, че сърдит! — рече той.</i> Й. Йовков, ЖС, 169. <i>И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше… Малее!… Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!…</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. <i>— Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим.</i> П. Проданов, С, 92. <i>По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи .. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 395. |
| − | — Друга форма: брях. | + | 2. За израз на недоволство, яд; бре<sup>2</sup>, брей<sup>2</sup>, брях<sup>2</sup>. <i>— Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна.</i> А. Гуляшки, ЗР, 232. <i>По две кожи ще ни смъква от гърбините .. — Брех, мама му стара!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255. |
| + | |||
| + | — Друга форма: <em>брях</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ | + | <b>БРЕ`ХЕР</b> <i>м. Техн.</i> Машина за разтрошаване на твърдите материали при производство на бои. |
— Нем. Brecher. | — Нем. Brecher. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕХЕРДЖИ`Я</b>, - | + | <b>БРЕХЕРДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Техн.</i> Работник, който обслужва брехер. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕ`ХМАШИНА</b> <i>ж. Техн.</i> В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери. |
— От нем. Brechmaschine. | — От нем. Brechmaschine. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕЦА | + | <b>БРЕЦА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> 1. Човек, който бреца като бивол. |
| + | |||
| + | 2. Ручило. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ | + | <b>БРЕ`ЦАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв. Диал. 1. Непрех.</i> За бивол — рева. <i>Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени.</i> Ил. Волен, НС, 65. |
2. <i>Непрех.</i> За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др,. БЕР). | 2. <i>Непрех.</i> За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др,. БЕР). | ||
| Ред 29: | Ред 33: | ||
5. <i>Прех.</i> Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). <i>Не ме брецай.</i> Т. Панчев, РБЯд, 34 | 5. <i>Прех.</i> Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). <i>Не ме брецай.</i> Т. Панчев, РБЯд, 34 | ||
| − | 6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се <i>страд. от</i> брецам в 4, 5, 6 знач. | + | 6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). <b>брецам се</b> <i>страд. от</i> брецам в 4, 5, 6 знач. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ | + | <b>БРЕ`ЦАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Ходя, вървя без цел; шляя се. |
| − | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: <em>бре`нцам</em>. |
| − | |||
| − | < | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРЕ`ЦАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам<sup>1</sup> и от брецам се. <i>Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове, .., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 255. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРЕ | + | <b>БРЕ`ЦАНЕ</b><sup>2</sup> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брецам<sup>2</sup>; шляене. |
---- | ---- | ||
<b>БРИГ</b>, бри`гът, бри`га, <i>мн.</i> бри`гове, след <i>числ.</i> бри`га, <i>м. Мор.</i> Двумачтов кораб с малък тонаж. <i>Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина.</i> К. Христов, ПВ, 28. | <b>БРИГ</b>, бри`гът, бри`га, <i>мн.</i> бри`гове, след <i>числ.</i> бри`га, <i>м. Мор.</i> Двумачтов кораб с малък тонаж. <i>Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина.</i> К. Христов, ПВ, 28. | ||
| Ред 49: | Ред 51: | ||
— Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98. | — Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРИГА | + | <b>БРИГА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. <i>На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,… стоеше срещу Гредетинската планина.</i> Ив, Вазов, Съч. VI, 98. <i>Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка.</i> А. Каралийчев, ТР, 162. <i>На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя.</i> НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. <i>Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади.</i> Ист. VII кл, 157. |
| − | 2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. <i>Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада.</i> К. Калчев, СТ, 25. <i>Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя.</i> Кр. Григоров, Н, 111. <i>Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади.</i> ОП, 184. <i>Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.</i> | + | 2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. <i>Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада.</i> К. Калчев, СТ, 25. <i>Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя.</i> Кр. Григоров, Н, 111. <i>Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади.</i> ОП, 184. <i>Тракторна бригада.</i> <i>Производствена бригада.</i> <i>Комплексна бригада.</i> |
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. <i>В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата.</i> И. Петров, НЛ, 248. <i>Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада.</i> Кр. Григоров, ПЧ, | 3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. <i>В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата.</i> И. Петров, НЛ, 248. <i>Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада.</i> Кр. Григоров, ПЧ, | ||
| − | |||
| − | |||
Версия от 02:17, 17 февруари 2014
и правеше лицето й още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.
БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре2, брей2, брях2. — Брех, че сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше… Малее!… Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!… Г. Караславов, Избр. съч. X, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи .. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395.
2. За израз на недоволство, яд; бре2, брей2, брях2. — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбините .. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.
— Друга форма: брях.
БРЕ`ХЕР м. Техн. Машина за разтрошаване на твърдите материали при производство на бои.
— Нем. Brecher.
БРЕХЕРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Техн. Работник, който обслужва брехер.
БРЕ`ХМАШИНА ж. Техн. В захарната индустрия — машина, която премахва люспите от какаовите зърна, надробява ги и сортира отделните късчета по размери.
— От нем. Brechmaschine.
БРЕЦА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Човек, който бреца като бивол.
2. Ручило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРЕ`ЦАМ1, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. За бивол — рева. Биволите, .., високо брецаха и напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65.
2. Непрех. За ручило на гайда — издавам звук (Вл. Георгиев и др,. БЕР).
3. Непрех. Издувам се, ям и пия, докато се подуя (Т. Панчев, РБЯд).
4. Прех. Говоря някому неприлични думи; псувам (Т. Панчев, РБЯд).
5. Прех. Подмятам, закачам с думи (Т. Панчев, РБЯд). Не ме брецай. Т. Панчев, РБЯд, 34
6. Прех. Мъмря, укорявам (Т. Панчев РБЯд). брецам се страд. от брецам в 4, 5, 6 знач.
БРЕ`ЦАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, вървя без цел; шляя се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. Друга форма: бре`нцам.
БРЕ`ЦАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам1 и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове, .., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.
БРЕ`ЦАНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам2; шляене.
БРИГ, бри`гът, бри`га, мн. бри`гове, след числ. бри`га, м. Мор. Двумачтов кораб с малък тонаж. Подир минута легкий бриг отмина / към бреговете африкански пак, / а вие към далечната родина. К. Христов, ПВ, 28.
— От англ. brig.
БРИ`ГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали бри`га за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.
— Ит. briga през схр. бри`га. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.
БРИГА`ДА ж. 1. Воен. Войсково поделение, което се състои от няколко батальона или полка. На 16-и септември 2-и баталион от Руско-българската бригада,… стоеше срещу Гредетинската планина. Ив, Вазов, Съч. VI, 98. Генерал Цветински му съобщаваше, че помощната стрелкова бригада вече е съвсем близо до Шипка. А. Каралийчев, ТР, 162. На 10 октомври бронираната бригада беше въведена в боя. НА, 1959, бр. 3437, 2. // Партизанска групировка по време на съпротивителното движение в България (1941-1944 г.), която се състои от няколко батальона или отряда. Нарасналите по брой партизански чети започнали да се обединяват в отряди и бригади. Ист. VII кл, 157.
2. Група от лица, обединени за изпълнението на определена производствена задача в производствени предприятия, стопанства и под. от 50-80-те г. на XX в. у нас. Дълго след това тя се сърди на Яна и никой не знаеше причината, защото всъщност Яна беше поела вече новата си длъжност — ръководител на тъкачната бригада. К. Калчев, СТ, 25. Разделиха се кооператорите на бригади и се заеха да редят кооперативната земя. Кр. Григоров, Н, 111. Стопанството ни сега е разделено на 8 полевъдни и 4 зеленчукови бригади. ОП, 184. Тракторна бригада. Производствена бригада. Комплексна бригада.
3. Група хора, обикновено младежи, които се включват временно в строителството на национални обекти или в помощ на селското стопанство. В жътварските бригади бяха зачислени всичките служители, занаятчиите, работниците от фермите, та дори и децата. И. Петров, НЛ, 248. Съобщаваше им, че за черешобера от училището ще пристигне цяла бригада. Кр. Григоров, ПЧ,
