Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/895“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Съмнения за още едно пропуснато ударение при второто значение на „бомбе“.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Излишен интервал.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От ит. bombetta. | — От ит. bombetta. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОМБЕ</b><sup>2</sup> , <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Буре с вместимост около 150 л. | + | <b>БОМБЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Буре с вместимост около 150 л. |
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | ||
Версия от 02:06, 12 януари 2014
Болгар, Б, 14. — Според вас нищо ли не е станало? А ето, че мене просто ме бомбардирват с оплаквания. П. Вежинов, BP, 247.
— В-к Нова България, 1877, 247.
БОМБАРДИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от бомбардирвам и от бомбардирвам се; бомбардиране. „На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна.“ С. Радев, ССБ II, 346.
БОМБАРДИРОВА`Ч м. Специален боен самолет за въздушни нападения, за бомбардиране. Все ми се струваше, че точно над мен буботят бомбардировачите, към мен свистят бомбите, към мен се насочва да падне простреляният самолет. П. Славински, ПЩ, 19. Зенитната артилерия събаряше бомбардировачи, горяха градове, ехтяха детонации, загиваха обезумели от ужас жени и деца. Д. Димов, Т, 365. Лек бомбардировач. Среден бомбардировач. Тежък бомбардировач.
БОМБАРДИРО`ВКА ж. 1. Въздушно нападение с бомби. Засвири въздушна тревога .. Бомбардировката трая три часа. М. Грубешлиева, ПИУ, 220. Вместо летовници сега в Ягодово често се срещаха евакуирани граждани, избягали от бомбардировките в столицата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 35. • Обр. —Добре бил, Господи, боже мой! — наежи се като котка Стойнева. — А аз се чудя защо не сме прокопсали досега. Хората лауреати станаха, мерцедеси си накупиха, а ние… Помниш ли се какъв голтак дойде от балкана. На колко години е тоя Никодимов? — Трябва да е към 40 — отговори малко смутен от тази словесна бомбардировка Стойнев. П. Незнакомов, ТС, 17.
2. Спец. Нанасяне на удари, обикновено с голяма честота и сила от елементарни частици или други тела, върху други частици или върху повърхност. Причината за избиването на електрони от катода в тръбите на Крукс е бомбардировката му със силно ускорените йони. Физ. X кл, 1965, 181.
БОМБАРДИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с бомбардировка. Стремежът да се разшири обсегът на бойната употреба на авиацията доведе до появата на бомбардировъчната авиация. Р. Радулов, ИГ, 50. Бомбардировъчен самолет. Бомбардировъчно ято. Бомбардировъчна ескадрила.
— От рус. бомбардировочны.
БОМБАРДИ`РУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Бомбардирам (в 4 знач.). На 13 маия .. тие открили батареите си на планината Гаратие и захванале да бомбардируват с 16 топа крепостта Гветария. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 15, 57. бомбардирувам се страд. Тая могила се имаше за една крепост твърде ягка; но на прочутия аустерлицки бой .. бомбардирува се и се презе от французите. Д. Цанков, ТМ (превод), 136.
БОМБАРДО`Н м. Муз. 1. Басова тръба в духов оркестър.
2. Контрабас.
— Фр. bombardon.
БОМБАСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За думи, фрази и под. — който цели да предизвика необикновено силен ефект, да направи много силно впечатление. Може би Раде Драйнац иска със своите бомбастични фрази да прикрие известна слабост. Б. Шивачев, Съч. I, 30. След моето бомбастично изказване последва тишина. Й. Попов, ББ, 21. Бомбастични думи. Бомбастичен стил.
— Фр. bombastique.
БОМБАСТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от бомбастичен. Изказването му прозвуча бомбастично.
БОМБАСТИ`ЧНОСТ, -та` мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от бомбастичен: Никъде в никоя фраза не се чувства и сянка от бомбастичност и високомерие и това е красноречиво доказателство, че великият човек е всякога скромен. ОФ, 1950, бр. 1804, 4.
БОМБЕ`*1, мн. -та, ср. 1. Твърда мъжка шапка с обло дъно. Касабов свали своето черно бомбе и приглади с длан косата си. Ст. Дичев, ЗС II, 127. Ето го и този джентълмен с надменно скърцащи обувки, с черно копринено бомбе, с черен чадър, който се полюшва на ръката му. Бр. Йосифова, БЧМ, 169. На краката си [Тасков] мъкнеше здраво изтъркани обуща .. А на главата си .. беше сложил бомбе тип „Панама“. Д. Бегунов, ЧОД, 5.
2. Разг. Всякакъв вид мека филцова шапка. Тъкмо сватбата се разбушувала .. и кръстникът повел хорото, избръмчава една моторетка с кош и спира насред двора. Слизат двама души с меки бомбета, с мустаки и мушами. К. Георгиев, ВБ, 56.
3. Заоблена твърда предна част на обувка. Облечени са в сиви чисти дрехи от скъп плат, на краката им красиви обуща с лачени бомбета. Д. Немиров, КБМ, кн. ГП, 33.
4. Разг. Като определение за вид копче, обикн. от плат, с изпъкнала заоблена горна част.
— От ит. bombetta.
БОМБЕ2, мн. -та, ср. Буре с вместимост около 150 л.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
БОМБЕЛИ`Я, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. 1. Който носи мека шапка или бомбе (в 1 знач.). Не ща да имам работа с бомбелии хора.
2. Който е с бомбе (в 3 знач.). Бомбелии обуща.
