Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/888“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>на дини и любеници. | + | <i>на дини и любеници .. и други тем подобни овощия.</i> ЦВ, 1861, бр. 34, 2. |
— От тур. bolluk. | — От тур. bolluk. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛНА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който често боледува, който е с разклатено здраве. <i>Тоя бледолик, болнав .. человек беше Странджата.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 8. <i>— Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше.</i> Й. Йовков, ВАХ, 112. <i>— Тъй се случи, болна беше жената… Тя и сега е все болнава…</i> Ст. Дичев, ЗС, I, 273. <i>— Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм.</i> А. Каралийчев, СР, 72. <i>Според нашите овчари чакалът напада само слабите и болнави овце, които изостават след стадото.</i> П. Петков, СП, 30. |
2. Който е леко болен; неразположен. <i>Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом!</i> Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212. | 2. Който е леко болен; неразположен. <i>Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом!</i> Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212. | ||
| − | 3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. <i>Той беше нисичък, с бледно болнаво лице.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 10. <i> | + | 3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. <i>Той беше нисичък, с бледно болнаво лице.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 10. <i>Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид.</i> Елин Пелин, Съч. III, 22. <i>Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков, някак умолително.</i> Д. Ангелов, ЖС, 27. |
| − | 4. <i>Прен.</i> Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. <i>Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и тайнствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува | + | 4. <i>Прен.</i> Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. <i>Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и тайнствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук и най-невинния шум.</i> Й. Йовков, Разк. II, 75. <i>Той не познава болнавата носталгия и жажда на нашите преситени души.</i> К. Константинов, ПЗ, 199. <i>Прочетох двете стихотворения .. Каква е тази болнава и подпухнала надежда?</i> Й. Попов, ББ, 40-41. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНА`ВИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> | + | <b>БОЛНА`ВИЧКО</b>. <i>Нареч. от</i> болнавичък. |
---- | ---- | ||
<b>БОЛНА`ВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> болнав (в 1, 2 и 3 знач.). | <b>БОЛНА`ВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> болнав (в 1, 2 и 3 знач.). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНА`ВО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> болнав (в 3 и 4 знач.); болезнено. <i>Кънчев се обърка в гражданските си вълнения, а Попов в недоразумението им го досегна с думите си в другата струна, та той потресе глава. | + | <b>БОЛНА`ВО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> болнав (в 3 и 4 знач.); болезнено. <i>Кънчев се обърка в гражданските си вълнения, а Попов в недоразумението им го досегна с думите си в другата струна, та той потресе глава. — Никога!— каза и лицето му се болнаво набръчка.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 136-137. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНА`ВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, състояние на болнав. <i>Грухвам (да | + | <b>БОЛНА`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, състояние на болнав. <i>Грухвам (да грухна) — отслабвам, изнемощявам от старост, от болнавост, от умора.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ЛНЕ МЕ</b>.Вж. болва ме. | + | <b>БО`ЛНЕ МЕ</b>.Вж. <em>болва ме</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНЕ`Я</b>, - | + | <b>БОЛНЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) болня`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> болня`л, -а, -о, <i>мн.</i> болне`ли, <i>несв., непрех. Диал.</i> Боледувам; боля, болявам, болувам, болня. <i>Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина, на агликовина, / че е болнял, че е лежал, / тъкмо ми девет години.</i> Т. Панчев, РБЯд, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който лежи болен. <i>Обикновено Виден стоеше вън .. , но щом чуеше стенанията на болника, | + | <b>БОЛНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Човек, който лежи болен. <i>Обикновено Виден стоеше вън .., но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре, коленичеше пред леглото му и приведен над него, квасеше с хладка оцетена кърпа челото му.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. <i>— Ех, тежко е да се гледа болник, кога се залежи.</i> Т. Влайков, Пр I, 185. <i>Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете.</i> Ст. Даскалов, ВМ, 19. <i>Стоян си Велку говори: .. Не съм тя главил, Велко ле, / болни болници да караш, / да караш, Велко, да гледаш,</i> Нар. пес., СбБрМ, 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНИ`КАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Болничав. <i>Аница е, сину, болникава, / | + | <b>БОЛНИ`КАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Болничав. <i>Аница е, сину, болникава, / болникава, сину, лелекава: / лете глава, зиме половина.</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 345. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЛНИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е на болник. <i>При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той | + | <b>БОЛНИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е на болник. <i>При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той набарал своята.</i> Лет., 1871, 205. |
---- | ---- | ||
<b>БО`ЛНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. <i>Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства.</i> М. Грубешлиева, 107. <i>От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели.</i> Елин Пелин, Съч. III, 170. <i>Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от фолрицата прекарваше отпуска си в село.</i> Й. Йовков, Разк. I, 105. <i>Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 155. <i>Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 120. <i>Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето.</i> Ем. Станев, ТЦ, 85. | <b>БО`ЛНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. <i>Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства.</i> М. Грубешлиева, 107. <i>От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели.</i> Елин Пелин, Съч. III, 170. <i>Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от фолрицата прекарваше отпуска си в село.</i> Й. Йовков, Разк. I, 105. <i>Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 155. <i>Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 120. <i>Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето.</i> Ем. Станев, ТЦ, 85. | ||
| − | 2. Сграда, в която се помещава такова заведение. <i>Ние | + | 2. Сграда, в която се помещава такова заведение. <i>Ние бяхме сами в една малка стая на болницата.</i> Й. Йовков, Разк. I, 143. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| + | <b>БОЛНИ`ЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Жена, която лежи болна; болестница. <i>Жена побледняла, погрозняла, изнемощяла — борила ся с смърт;… Вскоре блестящий огнец затрящал в та колиба и благодетелна му топлота</i> | ||
Версия от 18:24, 7 януари 2014
на дини и любеници .. и други тем подобни овощия. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.
— От тур. bolluk.
БОЛНА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който често боледува, който е с разклатено здраве. Тоя бледолик, болнав .. человек беше Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Тъй се случи, болна беше жената… Тя и сега е все болнава… Ст. Дичев, ЗС, I, 273. — Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм. А. Каралийчев, СР, 72. Според нашите овчари чакалът напада само слабите и болнави овце, които изостават след стадото. П. Петков, СП, 30.
2. Който е леко болен; неразположен. Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом! Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212.
3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. Той беше нисичък, с бледно болнаво лице. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22. Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков, някак умолително. Д. Ангелов, ЖС, 27.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и тайнствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. Той не познава болнавата носталгия и жажда на нашите преситени души. К. Константинов, ПЗ, 199. Прочетох двете стихотворения .. Каква е тази болнава и подпухнала надежда? Й. Попов, ББ, 40-41.
БОЛНА`ВИЧКО. Нареч. от болнавичък.
БОЛНА`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от болнав (в 1, 2 и 3 знач.).
БОЛНА`ВО. Рядко. Нареч. от болнав (в 3 и 4 знач.); болезнено. Кънчев се обърка в гражданските си вълнения, а Попов в недоразумението им го досегна с думите си в другата струна, та той потресе глава. — Никога!— каза и лицето му се болнаво набръчка. А. Страшимиров, Съч. I, 136-137.
БОЛНА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, състояние на болнав. Грухвам (да грухна) — отслабвам, изнемощявам от старост, от болнавост, от умора. Т. Влайков, Съч. I, 1.
БО`ЛНЕ МЕ.Вж. болва ме.
БОЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) болня`х, прич. мин. св. деят. болня`л, -а, -о, мн. болне`ли, несв., непрех. Диал. Боледувам; боля, болявам, болувам, болня. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина, на агликовина, / че е болнял, че е лежал, / тъкмо ми девет години. Т. Панчев, РБЯд, 30.
БОЛНИ`К, мн. -ци, м. Човек, който лежи болен. Обикновено Виден стоеше вън .., но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре, коленичеше пред леглото му и приведен над него, квасеше с хладка оцетена кърпа челото му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Ех, тежко е да се гледа болник, кога се залежи. Т. Влайков, Пр I, 185. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Стоян си Велку говори: .. Не съм тя главил, Велко ле, / болни болници да караш, / да караш, Велко, да гледаш, Нар. пес., СбБрМ, 200.
БОЛНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болничав. Аница е, сину, болникава, / болникава, сину, лелекава: / лете глава, зиме половина. Нар. пес., СбНУ XLV, 345.
БОЛНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на болник. При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той набарал своята. Лет., 1871, 205.
БО`ЛНИЦА ж. 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства. М. Грубешлиева, 107. От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели. Елин Пелин, Съч. III, 170. Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от фолрицата прекарваше отпуска си в село. Й. Йовков, Разк. I, 105. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч. I, 155. Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето. Ем. Станев, ТЦ, 85.
2. Сграда, в която се помещава такова заведение. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Й. Йовков, Разк. I, 143.
БОЛНИ`ЦА ж. Остар. Жена, която лежи болна; болестница. Жена побледняла, погрозняла, изнемощяла — борила ся с смърт;… Вскоре блестящий огнец затрящал в та колиба и благодетелна му топлота
