Page:RBE Tom1.djvu/889

та соживила оназ изтощена болница. С. Радулов, ГМП (превод), 90.

БОЛНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болновит, болнав. Аз винаги му подчертавах голямата си почит и той — вече застаряващ, болничав .. беше много чувствителен към всяка проява на участие и топлота. К. Константинов, ППГ, 318. Макар и да беше Коце болничав, неговият баща все намираше за какво да го посгълчи, та че и за какво да му подръпва ушите. А. Страшимиров, А, 90. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Елин Пелин, Съч. Ш, 31. Ако те [родителите] са болни-чави и хлабави, то те ще предадат болките си на самите деца. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 9.

— Други форми: болника в, болени`чав.

БОЛНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Болногледач.

БОЛНИЧАРКА ж. Остар. Болногле-дачка.

БОЛНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от болничар.

БОЛНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Работа, занятие на болничар или бол-ничарка.

БОЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.

1. Който е на болница или е свързан с болница. Той дишаше тежко, очите му светеха тъжно и шареха жадно по белия таван на болничната стая. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. Качиха ги [ранените] на болнични коли и бърже ги откараха в болниците. К. Петканов, МЗК, 104-105. Пред вратата на магазина чакаше болнична линейка. Двама едри мъже в бели престилки изнасяха на носилка една от състезателките. Ал. Бабек, МЕ, 140. Неизвестна ръка беше пръснала позиви и тук, сред болните, и надошлите полицаи бяха подложили на разпит целия болничен персонал.Л. Ангелов, ЖС, 39. Болнично легло. Болничен халат. Болнично отделение. Болнична обстановка.

2. Като същ. болнична ж. Разг. Специално помещение, стая за преглед и лекуване на болни. За да не събужда излишно подозрение, Евгени се запъти към арестантската болнична два часа след операцията. Д. Ангелов, ЖС, 289. болнични мн. Разг. Отпуск по болест. Аз съм в болнични. А Дадоха ми пет дена болнични.

О Болничен лист. Документ, който се издава на болен от лечебно заведение, за да се удостовери заболяването му и правото на платен отпуск за определено време. — Отпуската ми е крайно необходима,.. — Ето, лекарят ми даде и болничен лист. Д. Кисьов, Щ, 451.

БОЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Болничен.

БОЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от болен (в 1 знач.). — И мойто момиченце .. е колко тебе; и то така сладко и хубаво приказва; само че — ех, болничко е то, горкото/ Т. Влайков, Съч. II, 188. Нито ми малко мената, / мената и харизмата, / нито ми грозен млад Стоян, / най сам си, мамо, болничка, / болничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана! Нар. пес., СбНУ XLVI, 141.

БОЛНИЧАВ

БОЛНО нареч. 1. С болка, с мъка; мъчително, болезнено. Сърцето се свива болно при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта. Л. Стоянов, X, 46. — Не ми се сърди... Не е лесно — простена момчето и въздъхна. Гласът и думите на Милан болно се отекнаха в душата на Мечев. Д. Спространов, С, 184. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. III, 193.

2. В съчет. с гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на болка, мъка. Стана ми болно тогава за безсилието й сама, без компромиси, да изплува над слабостите и грешките си. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. Беше му болно като на дете, което несправедливо са обидили и което очаква, че скоро ще съзнаят грешката си и ще го приласкаят. Л. Стоянов, П, 374-375. И сега ми е тъмно и болно, — / мойта пладня на заник клони, — / мойте радости гаснат неволно / и спокойната есен слани. Хр. Ясенов, Събр. пр, 102.

БОЛНОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болнав; болникав, болничав. Милош годи Милокя девокя, /../па са му я други покуди-ли, / че е била много болновита. / Милош си е друга залибило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 261.

БОЛНОГЛЕДАЧ м. Мъж, който се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава.. Подир него излязоха двама болногледачи в бели престилки. Й. Радичков, СР, 217.

БОЛНОГЛЕДАЧКА ж. Жена, която се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. По едно време леля Кръстница беше болногледачка на една парализирана жена. В. Цонев, ЕВ, 27. Ранените партизани... имаха нужда от болногледачка, която да превързва раните им, да им носи вода, да им свари поне два пъти в седмицата някаква гореща супа или каша от брашно и сирене. М. Марчевски, МП, 200.

БОЛОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тъ-ра, м. Физ. Уред за измерване интензивността на лъчистата енергия. — От гр. РоХ,л 'лъч* + |iexpov 'метър'.

БОЛОНСКИ, -а, -о, мн. -и, Прил. от Болоня (град в Северна Италия). Болонски

889

БОЛОНСКИ