Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/674“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | ВЪЗПЪЛНЯ. Вж. възпълням. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЪЛНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възпълен. <i>Още в началото на учебната година в кварталното средно училище се яви една възрастна, възпълнич-ка и мила наглед жена, издокарана като мадама.</i> Г. Краев, Ч, 176. <i>С мотика на рамо влезе Радка — възпълничка, поруменяла от слънцето, здрава селска мома.</i> Ст. Марков, ДБ, 100. <i>Беше руса, с възпълничко бяло лице.</i> Кр. Григоров, Р, 42. | |
| − | ВЪЗПЪЛНЯМ, -яш, <i>несв.;</i> възпълня, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Попъл-ням, запълням. <i>С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпъл-ним тая загуба тряба да пием вода.</i> Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се <i>страд.</i> | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЪЛНЯ</b>. Вж. възпълням. | |
| − | ВЪЗПЪЛНЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Попълняне, запълняне. <i>Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето въз-пълнение.</i> Ч, 1872, бр. 16, 753. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЪЛНЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> възпълня, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> Попъл-ням, запълням. <i>С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпъл-ним тая загуба тряба да пием вода.</i> Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се <i>страд.</i> | |
| − | ВЪЗПЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възпея, -ееш, <i>мин. св.</i> възпях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпял, -а, -о, <i>мн.</i> възпели, <i>прич. мин. страд.</i> въз-пян, -а, -о, <i>мн.</i> възпени и възпят, -а, -о, <i>мн.</i> възпети, <i>св., прех.</i> Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. <i>Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето</i>, <i>нито полето, нито пролетта, нито есента.</i> Елин Пелин, Съч. V, 43. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЪЛНЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Попълняне, запълняне. <i>Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето въз-пълнение.</i> Ч, 1872, бр. 16, 753. | |
| − | ВЪЗПЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпявам <i>и от</i> възпявам се. <i>Чудният химн,.., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение,., едно от най-хубавите негови стихотворения.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. <i>Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора... В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба.</i> С, 1952, кн. 6, 190. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възпея, -ееш, <i>мин. св.</i> възпях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възпял, -а, -о, <i>мн.</i> възпели, <i>прич. мин. страд.</i> въз-пян, -а, -о, <i>мн.</i> възпени и възпят, -а, -о, <i>мн.</i> възпети, <i>св., прех.</i> Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. <i>Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето</i>, <i>нито полето, нито пролетта, нито есента.</i> Елин Пелин, Съч. V, 43. <i>— Защото нито е ’ху-манно, нито е християнско,.., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс!</i> И. Йовков, ПГ, 118-119. <i>Най-хубавото цвете не възпях!</i> / С <i>вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои... и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. <i>О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. <i>На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата.</i> Елин Пелин, ПР, 95. <i>Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 189. <i>Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 37. възпявам се, възпея се <i>страд. Нима нашата интелигенция се състои само от Горо-ломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци?.., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 79. | |
| − | ВЪЗПЯВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпяване. <i>Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта,..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпя-ванието на любовта.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 77. | + | ---- |
| − | + | <b>ВЪЗПЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпявам <i>и от</i> възпявам се. <i>Чудният химн,.., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение,., едно от най-хубавите негови стихотворения.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. <i>Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора... В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба.</i> С, 1952, кн. 6, 190. | |
| − | ВЪЗРАВЯМ, -яш, <i>несв.;</i> възровя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Възривам. въз-равям се, възровя се <i>страд.</i> | + | ---- |
| + | <b>ВЪЗПЯВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпяване. <i>Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта,..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпя-ванието на любовта.</i> Д. Писарев, УЖ (превод), 77. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗРАВЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> възровя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> Възривам. въз-равям се, възровя се <i>страд.</i> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗРАВЯНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възравям <i>и от</i> възравям се; възри-ване. | + | <b>ВЪЗРАВЯНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възравям <i>и от</i> възравям се; възри-ване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗРАДВАМ, -аш, <i>св., прех. Книж.</i> Създам радост; зарадвам. | + | <b>ВЪЗРАДВАМ</b>, -аш, <i>св., прех. Книж.</i> Създам радост; зарадвам. <i>— В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 192. <i>Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. <i>— Ти, чух, че си познавал много добре билките.. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна.</i> Д. Немиров, Б, 52-53. <i>Това щастливо събитие възрадва търновския народ.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. възрадвам се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗРАДВАМ СЕ <i>св., непрех. Книж.</i> Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. <i>Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва | + | <b>ВЪЗРАДВАМ СЕ</b> <i>св., непрех. Книж.</i> Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. <i>Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и</i> |
Версия от 16:20, 15 декември 2013
ВЪЗПЪЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възпълен. Още в началото на учебната година в кварталното средно училище се яви една възрастна, възпълнич-ка и мила наглед жена, издокарана като мадама. Г. Краев, Ч, 176. С мотика на рамо влезе Радка — възпълничка, поруменяла от слънцето, здрава селска мома. Ст. Марков, ДБ, 100. Беше руса, с възпълничко бяло лице. Кр. Григоров, Р, 42.
ВЪЗПЪЛНЯ. Вж. възпълням.
ВЪЗПЪЛНЯМ, -яш, несв.; възпълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Попъл-ням, запълням. С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпъл-ним тая загуба тряба да пием вода. Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се страд.
ВЪЗПЪЛНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Попълняне, запълняне. Старите ли? Тий вече са прекарали живота си без таквизи неща. Сега тий не могат да разберат тези нужди и да са погрижат за тяхнето въз-пълнение. Ч, 1872, бр. 16, 753.
ВЪЗПЯВАМ, -аш, несв.; възпея, -ееш, мин. св. възпях, прич. мин. св. деят. възпял, -а, -о, мн. възпели, прич. мин. страд. въз-пян, -а, -о, мн. възпени и възпят, -а, -о, мн. възпети, св., прех. Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето, нито полето, нито пролетта, нито есента. Елин Пелин, Съч. V, 43. — Защото нито е ’ху-манно, нито е християнско,.., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс! И. Йовков, ПГ, 118-119. Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои... и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата. Елин Пелин, ПР, 95. Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица. Д. Писарев, УЖ (превод), 37. възпявам се, възпея се страд. Нима нашата интелигенция се състои само от Горо-ломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци?.., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна. Ал. Константинов, Съч. I, 79.
ВЪЗПЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпявам и от възпявам се. Чудният химн,.., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение,., едно от най-хубавите негови стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора... В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба. С, 1952, кн. 6, 190.
ВЪЗПЯВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпяване. Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта,..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпя-ванието на любовта. Д. Писарев, УЖ (превод), 77.
ВЪЗРАВЯМ, -яш, несв.; възровя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Възривам. въз-равям се, възровя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗРАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възравям и от възравям се; възри-ване.
ВЪЗРАДВАМ, -аш, св., прех. Книж. Създам радост; зарадвам. — В чужди край чуждо слънце, дъще. Нивга няма да стопли то сърцата на чужденци, тръгнали от орисията си да бягат. Нито пък пролет ще цъфне нявга там да ги възрадва. П. Тодоров, Събр. пр II, 192. Неочаквано пристигналата вест за събарянето на тиранина силно възрадва и него, както бе възрадвала и всички добри граждани в Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Ти, чух, че си познавал много добре билките.. Аз съм доктор, та добре ще бъде да науча някоя и друга билка. Това желание у доктора тъй възрадва даскал Стефана, че той ловко скочи и пак седна. Д. Немиров, Б, 52-53. Това щастливо събитие възрадва търновския народ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. възрадвам се страд.
ВЪЗРАДВАМ СЕ св., непрех. Книж. Обхване ме чувство на радост, изпълня се с радост; зарадвам се. Не измина и седмица, от двореца настояха да ставам царски писар. Баща ми се възрадва — нямало по-голямо добро за мене: богатство, чест, почит и
