Page:RBE Tom2.djvu/641

128. Поеха те като Христа от кръста, / та чакам, на, възкръсния си час. Сл. Красински, БН, 62.

ВЪЗКРЪСНА. Вж. възкръсвам и възкръснувам.

ВЪЗКРЪСНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възкръсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Възкръсвам. „Идете, възвестете на Йоана това, което чувате и видите; слепи про-гледуват,.., мъртви възкръснуват.“ ИЗ 1874-1881, 1882, 88. Братолюбивото общество■" което е основано преди две години,.. и по някои причини ся е възпряло, днес захваща да възкръснува. Ч, 1871, бр. 15, 467-468.

ВЪЗКРЪСНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възкръснувам; възкръсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗКЪДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко, леко къдрав. Той беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе подкарал под носа му и по краищата на брадата му, а тежаха гъсти, възкъдрави тъмни коси до раменете му, разделени на път. Д. Талев, И, 106-107. Косите му бяха опадали над челото и на темето. Отстрани и отзад ар-тистично растеше възкъдрава тъмнокес-тенява коса. 3. Сребров, Избр. разк., 233.

ВЪЗКЪС, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-къс от обикновеното или отколкото се очаква. Като развяваше възкъсото си расо, Левски пресече кръчмичката .. и влезе в съседната одая. Ст. Дичев, ЗС И, 626. Единият от играчите,.., с привдигнати рамене и плътно прилепнала възкъса ученическа куртка протягаше дългите си ръце и шум-но удряше картите по масата. Сп. Кралев-ски, ВО, 54. По-късно се запознах в района на Росстрой с едър млад мъж със свежи черти,.., с дебел възкъс нос, широка, добро-душна уста. 3. Сребров, Избр. разк., 233. Воловете ги водеше един среден,.., с кръгло лице,.., възкъс врат, червендалест, около трийсе и пет годишен человек. Ц. Гинчев, ГК, 44.

ВЪЗКЪСИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкъс. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячни възкъ-сички панталони до колене. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Тя беше боса, облечена в тънка и възкъсичка рокля. Ст. Марков, ДБ, И2.

ВЪЗКЪСО. Нареч. от възкъс. Косата й беше подстригана възкъсо. А Носи възкъсо.

ВЪЗЛАГАМ, -аш, несв.; възложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Задължавам някого да извърши, да изпълни нещо. На края на сухото и сдържано търговско писмо, с което солунският търговец му е възлагал да събира за него кожите от цялата Преспан-ска околия.., били прибавени и следните два-три реда: „Виждам, че си млад, трудолюбив и способен човек.“ Д. Талев, ЖС, 56.

Захласнал съм се и не съм чул кога е влязъл вторият ми помощник. Висулчев му казал, че съм го повикал да му възложа задача за „новогодишните празненства“. Н. Стефанова, ПД, 43. По време на Сръбско-българ-ската война на Кирил Ботев било възложено да формира 3-и конен полк. Н. Ферман-джиев, РХ, 214. Турското правителство възложило възстановяването на Варненската крепост .. на Димитър Софиянлия-та от Търново. Ив. Коларов, Е, 41. На труда Вазов възлага ролята на спасител за народа. Г. Цанев, СИБЛ, 174.

2. В съчет. с надежда обикн. в мн. и с предл. на. Надявам се на някого, на нещо; уповавам се. Някога баща му възлагаше големи надежди на него. Елин Пелин, Съч. III, 17. На него възлагаше всичките си надежди престарелият игумен на манастиря о. Ам-филохий.. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. И. Йовков, СЛ, 31. Обля го студена пот. Надеждите, които възлагаше на тази книга — пари и слава — рухнаха. Л. Стоянов, Избр .съч. III, 435. На кариерата си, на която вуйчо възлагаше такива големи надежди, гледах като на нещо съвсем случайно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Тате оеше кожу-хар. За него иглата беше всичко. На нея той възлагаше своите надежди. Г. Белев, ПЕМ, 11.

3. Остар. и диал. Слагам нещо върху друго; полагам. Там сам патриархът в одежди и с митра / върху Калимана възлага венец / и нов благославя помазаник божи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 46. Историята отбелязва имената и делата със златни букви, а потомството вечно възлага благодарствен-ни лаврови венци. С, 1894, бр. 1475, 3. Като ся възкачва лице на степен дяконски и свя-щенически, архиереят възлага ръцете си на главата на оногова. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 130. Правеше му скришом за дар някое от угодните му ястия и една стъкленица с вино, която възлагаше върху масата. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 81. възлагам се, възложа се страд. „Понеже софийският преврат стана причина за неволното отдалечаване из пределите на отечеството за известно време на нашия любим княз Александър I, обявяваме, че в неговото отсъствие съгласно чл. 19 от Конституцията управлението на страната се възлага върху едно наместничество,..“ С. Радев, ССБ II, 134. Сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр I, 123.

ВЪЗЛАГАНЕ ср. Отгл. същ. от възлагам и от възлагам се.

ВЪЗЛАЗ м. Рядко. Изкачване, катерене, възкачване. Препоръча й да се качи на Монблан .. щом обича планинските възла-

зи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. // Индив.