Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/572“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
ВВ I, 31. <i>Стана ли големецът?</i> <i>попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел.</i> Ив. Вазов, ЖИ, 103.
+
 
 +
----
 +
<b>ВВ</b> I, 31. <i>Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел.</i> Ив. Вазов, ЖИ, 103.
  
 
— Други форми: въмбел, вобел.
 
— Други форми: въмбел, вобел.
Ред 11: Ред 13:
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
  
<b>ВЪВ.</b> Вж. в.
+
<b>ВЪВ</b>. Вж. в.
  
<b>ВЪВ АЛЯ.</b> Вж. в ъ в а л я м.
+
<b>ВЪВ АЛЯ</b>. Вж. в ъ в а л я м.
  
 
<b>ВЪВАЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>въваля,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).
 
<b>ВЪВАЛЯМ,</b> -яш, <i>несв.;</i> <b>въваля,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).
Ред 23: Ред 25:
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВЪВЕДА.</b> Вж. въвеждам и въвож-дам.
+
<b>ВЪВЕДА</b>. Вж. въвеждам и въвож-дам.
  
 
<b>ВЪВЕДЕНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Въведение Богородично.
 
<b>ВЪВЕДЕНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Въведение Богородично.
Ред 29: Ред 31:
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВЪВЕДЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Начална част на слово, реч, литературно или музи-кално произведение и под.; встъпление, увод. <i>Прологът</i> &quot;Кървава песен&quot;] <i>е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея.</i> Лит. X кл, 273. <i>Въведението играе тук</i> [в квартета] <i>главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва.</i>
+
<b>ВЪВЕДЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Начална част на слово, реч, литературно или музи-кално произведение и под.; встъпление, увод. <i>Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея.</i> Лит. X кл, 273. <i>Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва.</i>
  
 
В. Йонова и др., Б (превод), 96. <i>Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение).</i> Пеене VIII кл, 49.
 
В. Йонова и др., Б (превод), 96. <i>Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение).</i> Пеене VIII кл, 49.
  
2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. <i>Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина</i> <i>жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня.</i> П. Спасов, ХлХ, 189.
+
2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. <i>Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня.</i> П. Спасов, ХлХ, 189.
  
 
3. <i>Книж.</i> Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. <i>Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.</i>
 
3. <i>Книж.</i> Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. <i>Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.</i>
Ред 39: Ред 41:
 
4. <i>Остар. Книж</i>. Въвеждане.
 
4. <i>Остар. Книж</i>. Въвеждане.
  
О <b>Въведение Богородично.</b> <i>Църк.</i> Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалим-ския храм.
+
О <b>Въведение Богородично</b>. <i>Църк.</i> Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалим-ския храм.
  
 
— Друга (остар.) форма: введение.
 
— Друга (остар.) форма: введение.
  
<b>ВЪВЕЖДАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>въведа,</b> -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>Появи се и Марга</i>,<sub>и</sub>.. <i>цосрещна гостите и ги въведе вкъщи.</i> Й. Йовков, СЛ, 37. <i>Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си.</i> Д. Талев, ПК, 685. <i>Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета</i> .. <i>Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено</i> <i>неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 148. <i>Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 62.
+
<b>ВЪВЕЖДАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>въведа,</b> -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>Появи се и Марга</i>,<sub>и</sub>.. <i>цосрещна гостите и ги въведе вкъщи.</i> Й. Йовков, СЛ, 37. <i>Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си.</i> Д. Талев, ПК, 685. <i>Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета</i> .. <i>Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 148. <i>Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград.</i> П. Р. Славейков, ПИ, 62.
  
2. <i>Рядко.</i> Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми /иго в яхъри въведи.</i> Нар. пес., СбВСт, 533.
+
2. <i>Рядко.</i> Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. <i>Противоп.</i> извеждам. <i>Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми /иго в яхъри въведи.</i> Нар. пес., СбВСт, 533.
  
3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. <i>Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните &quot;почтени семейства&quot;.</i> П. Славински, ПЩ, 52. <i>При първа възможност ще въведе тя</i> [генералшата] <i>интересната г-жа Меворах в двореца.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 149. <i>&quot;Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели... За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покой-ний генерал хаджи Христо.&quot;</i> Ст. Дичев, ЗС
+
3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. <i>Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“.</i> П. Славински, ПЩ, 52. <i>При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 149. <i>„Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели... За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покой-ний генерал хаджи Христо.</i> Ст. Дичев, ЗС
  
 
I, 491. <i>Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора.</i> Ч, 1871, бр. 7, 203. <i>Въведоха ме в писателските кръгове.</i>
 
I, 491. <i>Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора.</i> Ч, 1871, бр. 7, 203. <i>Въведоха ме в писателските кръгове.</i>
  
<i>4.</i> С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. <i>Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата.</i> О. Василев, Т, 243. <i>Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка.</i> Ст. Марков, ДБ, 452. <i>Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха.</i> Д. Талев, ПК, 8.
+
<i>4.</i> С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. <i>Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата.</i> О. Василев, Т, 243. <i>Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка.</i> Ст. Марков, ДБ, 452. <i>Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха.</i> Д. Талев, ПК, 8.
  
 
5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и
 
5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и
  

Версия от 16:15, 15 декември 2013

Страницата не е проверена



ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.

— Други форми: въмбел, вобел.

ВЪБЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от въбел; въбльов. Въбелова вода.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪБЛЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въбелов. Въблъова вода.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪВ. Вж. в.

ВЪВ АЛЯ. Вж. в ъ в а л я м.

ВЪВАЛЯМ, -яш, несв.; въваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).

2. С предл. в и в съчет. със същ. като беля, б е д а и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. А бе, чловене, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля? Лет., 1869, 121. Въвалям в грях. въвалям се, въваля се страд.

ВЪВАЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въвалям и от въвалям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪВЕДА. Вж. въвеждам и въвож-дам.

ВЪВЕДЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Въведение Богородично.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪВЕДЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Начална част на слово, реч, литературно или музи-кално произведение и под.; встъпление, увод. Прологът [в „Кървава песен“] е изблик на възвишен патриотизъм и лирично чувство. Той е въведение във величавата епопея. Лит. X кл, 273. Въведението играе тук [в квартета] главна роля, като утвърждава тематични елементи, предназначени да намерят място в епизода, който следва.

В. Йонова и др., Б (превод), 96. Либретото на операта е разделено на действия. Всяко действие започва с оркестрова интродукция (въведение). Пеене VIII кл, 49.

2. Начало на някакви действия, на дейност, проява. Нима смъртта на деня трябва да бъде винаги кървавочервена? Наистина — жестока шега на природата. И благодат, че това трае само няколко мига, че след това настъпва синкав покой, отмора, въведение към съня. П. Спасов, ХлХ, 189.

3. Книж. Труд, който запознава накратко с проблематиката и основните понятия и положения на някоя наука; увод. Въведение във всеобщата история. Въведение в архитектурното проектиране.

4. Остар. Книж. Въвеждане.

О Въведение Богородично. Църк. Християнски празник, честван на 21 ноември, когато според Евангелието Богородица като малко дете е била въведена в Иерусалим-ския храм.

— Друга (остар.) форма: введение.

ВЪВЕЖДАМ, -аш, несв.; въведа, -еш, мин. св. въведох, прич. мин. св. деят. въвел, св., прех. 1. Водя някого да влезе някъде, в нещо, като го придружавам и насочвам движението му. Противоп. извеждам. Появи се и Марга,и.. цосрещна гостите и ги въведе вкъщи. Й. Йовков, СЛ, 37. Той протегна ръка да се ръкува с нощните си гости и ги въвеждаше един по един в стаята си. Д. Талев, ПК, 685. Домусчиев се спря пред една къща с ламаринени кубета .. — Можем да минем и през черния вход, но аз искам да те въведа по-тържествено — неопределено рече той, извади връзка ключове и отвори тежката врата с цветни стъкла. Ем. Станев, ИК I и II, 148. Юстиниан излезе сам, та посрещна Тервала и го въведе в Цариград. П. Р. Славейков, ПИ, 62.

2. Рядко. Правя животно, добиче да влезе някъде, като го държа (обикн. за поводи, въже, верига), придвижвам, подкарвам, за да насочвам движението му; вкарвам. Противоп. извеждам. — Излез ми , мамо, отвори, / врано ми конче поеми /иго в яхъри въведи. Нар. пес., СбВСт, 533.

3. Представям някого в някаква обществена група, среда и го приобщавам към нея. Много стара, богата и милосърдна, тя ми даваше евтина квартира и след като завърших университета, започна да ме въвежда в разните „почтени семейства“. П. Славински, ПЩ, 52. При първа възможност ще въведе тя [генералшата] интересната г-жа Меворах в двореца. А. Страшимиров, Съч. V, 149. „Господине, при вашето идване в Атина ние бяхме станали почти приятели... За съжаление! И аз имах злощастната идея да ви въведа в семейството на покой-ний генерал хаджи Христо.“ Ст. Дичев, ЗС

I, 491. Кръстникът му Шатонеф го въвел в кръговете на знатните весели хора. Ч, 1871, бр. 7, 203. Въведоха ме в писателските кръгове.

4. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи работа, дейност и под. Запознавам някого с означената от съществителното работа, дейност, в която ще участва, като му давам разяснения, указания за нея. — Бих желал, преди да си ида, да въведа брат ви в работата. О. Василев, Т, 243. Едновременно с работата около неприключилата още ревизия той въвеждаше в служба и новата счетоводителка. Ст. Марков, ДБ, 452. Сега тя, още от първите дни след сватбата, се тъкмеше да въведе в домашния ред новата си снаха. Д. Талев, ПК, 8.

5. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи кръг от въпроси, идеи и под. Запознавам някого с въпросите, идеите и