Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/505“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
| − | + | ---- | |
| + | <b>ВСЕКИДНЕВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който става, извършва се всеки ден; ежедневен. <i>Привечер позицията наистина оживява: още слънцето е на хоризонта, а долу от полето, потънало в сянка, неприятелската артилерия започва всекидневния си урок.</i> Л. Стоянов, X, 21. <i>Той беше доволен от днешния ден и, с ревността на древен летописец, готвеше се да напише всекидневното си съобщение.</i> И. Йовков, Разк. II, 28. <i>Ицо сега съвсем замлъкна</i> — .. <i>Погледна в чекмеджето на масичката, дето събираха парите от всекидневната продажба, пораз-гледа и тефтерите, но не се бави много тук и се върна пак в къщи.</i> Д. Талев, ПК, | ||
| − | 2. За горно облекло — който се носи всеки делничен ден. <i>Той | + | 113. <i>Тя [Ирина] бе отслабнала — благодарение на умереното ядене и всекидневната гимнастика — и така бе придобила съвършен вид на жена-паразит, която не върши нищо друго, освен да поддържа красотата си.</i> Д. Димов, Т, 437. // Който се проявява, възниква всеки ден; ежедневен. <i>Ясно ми е какво говориш, ама човек има всекидневна нужда и трябва да има ред в живота, да пази приличие, за да живее като човек между людете.</i> Д. Талев, ЖС, 370. // Който се дава в един и същи вид всеки ден; ежедневен. <i>Погледна нагоре към скалите, за да разбере по слънцето кое време е. Да не би това да са последните млекарки и да изтърве тоя път всекидневната си безплатна закуска.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 13. <i>Аврам Исакович преброи цигарите и даде десет на Кукуш-кин. — Защо? — учуди се той. — Това е всекидневната дажба.</i> М. Марчевски, П, 120. |
| + | |||
| + | 2. За горно облекло — който се носи всеки делничен ден. <i>Той [Борис] беше с панталоните на всекидневния си костюм и цветна риза с отворена яка и запретнати ръкави.</i> Д. Димов, Т, 339. <i>Антоанета почука и влезе. Беше във всекидневна сива рокля с дълги ръкави, набрани на буфани.</i> Ем. Станев, ИК | ||
III, 21-22. <i>Джони почна да бърка по джобовете на дрехата си, но изведнъж се сети, че документите му останаха в сивия всекидневен костюм.</i> М. Грубешлиева, ПП, 266. | III, 21-22. <i>Джони почна да бърка по джобовете на дрехата си, но изведнъж се сети, че документите му останаха в сивия всекидневен костюм.</i> М. Грубешлиева, ПП, 266. | ||
| − | 3. За периодични издания — който се издава, който излиза всеки ден; ежедневен. <i>Когато се запознахме, бай Йордан вече беше виден писател,., и една след друга във всекидневния печат излизаха неговите дивни | + | 3. За периодични издания — който се издава, който излиза всеки ден; ежедневен. <i>Когато се запознахме, бай Йордан вече беше виден писател,., и една след друга във всекидневния печат излизаха неговите дивни „Старопланински легенди“.</i> А. Каралийчев, С, 256. <i>Кажете най-после, господин прокуроре, какво става с всекидневния ни вестник, ще види ли бял свят!</i> Хр. Радевски, Избр. пр III, 124. |
| − | 4. Който винаги става или се извършва в рамките на привичното, обикновеното, обичайното; обикновен, привичен, делничен. <i>По улицата минаваше всекидневният поток от тютюноработници, които отиваха към складовете.</i> Д. Димов, Т, 269. <i>Тинка тичаше, трепеше се във всекидневната работа, но не работата я уморяваше. Съсипваше я грижата за Русина, убиваше я това мъчително чакане.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. <i>Щом умееш ти да ни предаваш така забавно и най-незначителните всекидневни историйки, какво остава тогава за едно преживяване от времето на</i> [войната]... Д. Калфов, Избр. разк., 291-292. <i>Султана искаше да насочи своите мисли и мислите на болната в друга посока, искаше да върне и себе си, и болната във всекидневния живот, като нищо да не било.</i> Д. Талев, ЖС, 403. <i>Всекидневен ход на събитията. Всекидневна реч.</i> // Който по сила не се отличава от нормалното, обикновеното. <i>Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието | + | 4. Който винаги става или се извършва в рамките на привичното, обикновеното, обичайното; обикновен, привичен, делничен. <i>По улицата минаваше всекидневният поток от тютюноработници, които отиваха към складовете.</i> Д. Димов, Т, 269. <i>Тинка тичаше, трепеше се във всекидневната работа, но не работата я уморяваше. Съсипваше я грижата за Русина, убиваше я това мъчително чакане.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. <i>Щом умееш ти да ни предаваш така забавно и най-незначителните всекидневни историйки, какво остава тогава за едно преживяване от времето на</i> [войната]... Д. Калфов, Избр. разк., 291-292. <i>Султана искаше да насочи своите мисли и мислите на болната в друга посока, искаше да върне и себе си, и болната във всекидневния живот, като нищо да не било.</i> Д. Талев, ЖС, 403. <i>Всекидневен ход на събитията. Всекидневна реч.</i> // Който по сила не се отличава от нормалното, обикновеното. <i>Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — всекидневния обикновен вид страдание</i>, <i>което не таи в себе си героизъм и не завършва с мълниеподобна смърт.</i> Ем. Манов, БГ, 208. |
5. За чувства или състояние — който съществува постоянно в един и същ вид; еднообразен. <i>Върху зданията чернееха следи от огъня и разрушенията на войната, но животът се възвръщаше към всекидневните си скърби и радости.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 146. <i>Дамян тръгна да оре и да сее, а Дафина потъна във всекидневните грижи около къщата и синовете си.</i> К. Петканов, ДЧ, 381. <i>Тежеше им и ги смущаваше още споменът за срещата им с Оломан бег, мислеха си и за своята всекидневна неволя.</i> Д. Спространов, ОП, 67. | 5. За чувства или състояние — който съществува постоянно в един и същ вид; еднообразен. <i>Върху зданията чернееха следи от огъня и разрушенията на войната, но животът се възвръщаше към всекидневните си скърби и радости.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 146. <i>Дамян тръгна да оре и да сее, а Дафина потъна във всекидневните грижи около къщата и синовете си.</i> К. Петканов, ДЧ, 381. <i>Тежеше им и ги смущаваше още споменът за срещата им с Оломан бег, мислеха си и за своята всекидневна неволя.</i> Д. Спространов, ОП, 67. | ||
| − | 6. Като <i>същ.</i> всекидневна <i>ж. Разг</i>. Дневна стая; дневна. <i>В кухнята и във всекидневната още не бяха прибрали празните съдове.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 10о. <i>Янков лежеше във всекидневната | + | 6. Като <i>същ.</i> всекидневна <i>ж. Разг</i>. Дневна стая; дневна. <i>В кухнята и във всекидневната още не бяха прибрали празните съдове.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 10о. <i>Янков лежеше във всекидневната — тясна сенчеста стаичка, в която децата създаваха постоянен безпорядък.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 313. <i>И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндеря има една възглавница разпрана.</i> Чудомир, Избр. пр, 38. |
| − | |||
| − | |||
| − | ВСЕКИДНЕВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; ежедневие, всекидневност. <i>Там в Тетевен всекидневието минаваше в градината пред къщи, на тихата комшийска улица, в залисията из училище сред откритите слънчеви лица на юношите.</i> Б. Болгар, Б, 127. <i>Дълго време след като горенето навлиза широко в бита на човека и във всички отрасли на промишлеността, след като хората вече знаят как да добиват и поддържат огъня във всекидневието си, неговата природа остава</i> | + | ◇ Всекидневна стая. <i>Разг</i>.; Всекидневна одая. <i>Диал.</i> Дневна стая; дневна, всекидневна. <i>Кадански влезе във всекидневната стая, седна на постоянното си място и погледът му падна върху празната тава, оставена на тухлите до загасналия огън.</i> К. Петканов, ДЧ, 89. <i>Тъкмо се прибраха долу, в широката всекидневна одая на долния кат, влезе там по чорапи Неда.</i> Д. Талев, ПК, 421. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕКИДНЕВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; ежедневие, всекидневност. <i>Там в Тетевен всекидневието минаваше в градината пред къщи, на тихата комшийска улица, в залисията из училище сред откритите слънчеви лица на юношите.</i> Б. Болгар, Б, 127. <i>Дълго време след като горенето навлиза широко в бита на човека и във всички отрасли на промишлеността, след като хората вече знаят как да добиват и поддържат огъня във всекидневието си, неговата природа остава</i> | ||
Версия от 16:11, 15 декември 2013
ВСЕКИДНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който става, извършва се всеки ден; ежедневен. Привечер позицията наистина оживява: още слънцето е на хоризонта, а долу от полето, потънало в сянка, неприятелската артилерия започва всекидневния си урок. Л. Стоянов, X, 21. Той беше доволен от днешния ден и, с ревността на древен летописец, готвеше се да напише всекидневното си съобщение. И. Йовков, Разк. II, 28. Ицо сега съвсем замлъкна — .. Погледна в чекмеджето на масичката, дето събираха парите от всекидневната продажба, пораз-гледа и тефтерите, но не се бави много тук и се върна пак в къщи. Д. Талев, ПК,
113. Тя [Ирина] бе отслабнала — благодарение на умереното ядене и всекидневната гимнастика — и така бе придобила съвършен вид на жена-паразит, която не върши нищо друго, освен да поддържа красотата си. Д. Димов, Т, 437. // Който се проявява, възниква всеки ден; ежедневен. Ясно ми е какво говориш, ама човек има всекидневна нужда и трябва да има ред в живота, да пази приличие, за да живее като човек между людете. Д. Талев, ЖС, 370. // Който се дава в един и същи вид всеки ден; ежедневен. Погледна нагоре към скалите, за да разбере по слънцето кое време е. Да не би това да са последните млекарки и да изтърве тоя път всекидневната си безплатна закуска. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Аврам Исакович преброи цигарите и даде десет на Кукуш-кин. — Защо? — учуди се той. — Това е всекидневната дажба. М. Марчевски, П, 120.
2. За горно облекло — който се носи всеки делничен ден. Той [Борис] беше с панталоните на всекидневния си костюм и цветна риза с отворена яка и запретнати ръкави. Д. Димов, Т, 339. Антоанета почука и влезе. Беше във всекидневна сива рокля с дълги ръкави, набрани на буфани. Ем. Станев, ИК
III, 21-22. Джони почна да бърка по джобовете на дрехата си, но изведнъж се сети, че документите му останаха в сивия всекидневен костюм. М. Грубешлиева, ПП, 266.
3. За периодични издания — който се издава, който излиза всеки ден; ежедневен. Когато се запознахме, бай Йордан вече беше виден писател,., и една след друга във всекидневния печат излизаха неговите дивни „Старопланински легенди“. А. Каралийчев, С, 256. Кажете най-после, господин прокуроре, какво става с всекидневния ни вестник, ще види ли бял свят! Хр. Радевски, Избр. пр III, 124.
4. Който винаги става или се извършва в рамките на привичното, обикновеното, обичайното; обикновен, привичен, делничен. По улицата минаваше всекидневният поток от тютюноработници, които отиваха към складовете. Д. Димов, Т, 269. Тинка тичаше, трепеше се във всекидневната работа, но не работата я уморяваше. Съсипваше я грижата за Русина, убиваше я това мъчително чакане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 137. Щом умееш ти да ни предаваш така забавно и най-незначителните всекидневни историйки, какво остава тогава за едно преживяване от времето на [войната]... Д. Калфов, Избр. разк., 291-292. Султана искаше да насочи своите мисли и мислите на болната в друга посока, искаше да върне и себе си, и болната във всекидневния живот, като нищо да не било. Д. Талев, ЖС, 403. Всекидневен ход на събитията. Всекидневна реч. // Който по сила не се отличава от нормалното, обикновеното. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — всекидневния обикновен вид страдание, което не таи в себе си героизъм и не завършва с мълниеподобна смърт. Ем. Манов, БГ, 208.
5. За чувства или състояние — който съществува постоянно в един и същ вид; еднообразен. Върху зданията чернееха следи от огъня и разрушенията на войната, но животът се възвръщаше към всекидневните си скърби и радости. 3. Сребров, Избр. разк., 146. Дамян тръгна да оре и да сее, а Дафина потъна във всекидневните грижи около къщата и синовете си. К. Петканов, ДЧ, 381. Тежеше им и ги смущаваше още споменът за срещата им с Оломан бег, мислеха си и за своята всекидневна неволя. Д. Спространов, ОП, 67.
6. Като същ. всекидневна ж. Разг. Дневна стая; дневна. В кухнята и във всекидневната още не бяха прибрали празните съдове. Г. Караславов, ОХ IV, 10о. Янков лежеше във всекидневната — тясна сенчеста стаичка, в която децата създаваха постоянен безпорядък. Ем. Станев, ИК III и IV, 313. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндеря има една възглавница разпрана. Чудомир, Избр. пр, 38.
◇ Всекидневна стая. Разг.; Всекидневна одая. Диал. Дневна стая; дневна, всекидневна. Кадански влезе във всекидневната стая, седна на постоянното си място и погледът му падна върху празната тава, оставена на тухлите до загасналия огън. К. Петканов, ДЧ, 89. Тъкмо се прибраха долу, в широката всекидневна одая на долния кат, влезе там по чорапи Неда. Д. Талев, ПК, 421.
ВСЕКИДНЕВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Обичаен, привичен и повтарящ се всеки ден начин на живот, който запълва времето на едно общество или на един човек; ежедневие, всекидневност. Там в Тетевен всекидневието минаваше в градината пред къщи, на тихата комшийска улица, в залисията из училище сред откритите слънчеви лица на юношите. Б. Болгар, Б, 127. Дълго време след като горенето навлиза широко в бита на човека и във всички отрасли на промишлеността, след като хората вече знаят как да добиват и поддържат огъня във всекидневието си, неговата природа остава
