Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/501“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
XV, 124. | XV, 124. | ||
| − | <b>ВСЕГНА | + | <b>ВСЕГНА</b>. Вж. всягам. |
<b>ВСЕГРЪЦКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до всички гърци и до цяла Гърция; общогръцки. <i>Нищо в тихата самотна утрин не подсказва, че духът на насилието витае наоколо, макар че през тия дни Александър е свикал в самия Ко-ринт всегръцки събор, за да се провъзгласи за главен стратег на елините.</i> Б. Болгар, ПД, 22-23. | <b>ВСЕГРЪЦКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до всички гърци и до цяла Гърция; общогръцки. <i>Нищо в тихата самотна утрин не подсказва, че духът на насилието витае наоколо, макар че през тия дни Александър е свикал в самия Ко-ринт всегръцки събор, за да се провъзгласи за главен стратег на елините.</i> Б. Болгар, ПД, 22-23. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
2. Който трае, продължава цял ден; целодневен. <i>Стозвучний рев на битката вседневна / не стихва в снежните поля.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 77. | 2. Който трае, продължава цял ден; целодневен. <i>Стозвучний рев на битката вседневна / не стихва в снежните поля.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 77. | ||
| − | <b>ВСЕДНЕВНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Всекидневно. <i>И тъмний вид на тез страдалци | + | <b>ВСЕДНЕВНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Всекидневно. <i>И тъмний вид на тез страдалци [младите български инвалиди] мълчаливи / вседневно съвестта народна ще терзай.</i> К. Христов, НН, 69. |
2. В продължение на цял ден; целодневно. <i>Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха сврени и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти вседневно гърмеше опустошителна война.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. <i>Тук-таме се съзират / дръвчета с китен цвят, / в който пей вседневно</i> / <i>безброен птичи свят.</i> Ц. Церковски, Съч. И, 64. | 2. В продължение на цял ден; целодневно. <i>Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха сврени и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти вседневно гърмеше опустошителна война.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. <i>Тук-таме се съзират / дръвчета с китен цвят, / в който пей вседневно</i> / <i>безброен птичи свят.</i> Ц. Церковски, Съч. И, 64. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВСЕДЪРЖАВЕН,</b> -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има отношение към цялата държава; общодържавен. <i>А пък в туй време и Резил-Ахмед, / и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед, / повикаха ги във Стамбул отдавна,</i> / <i>за някаква потреба вседържавна...</i> Д. Подвързачов, Б, 42. | <b>ВСЕДЪРЖАВЕН,</b> -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има отношение към цялата държава; общодържавен. <i>А пък в туй време и Резил-Ахмед, / и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед, / повикаха ги във Стамбул отдавна,</i> / <i>за някаква потреба вседържавна...</i> Д. Подвързачов, Б, 42. | ||
| − | <b>ВСЕДЪРЖЕЦ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Вседържител. | + | <b>ВСЕДЪРЖЕЦ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Вседържител. <i>— Може ли обикновеният смъртен да се сърди на вседържеца-бог?</i> А. Гуляшки, ЗВ, 411. |
| − | <b>ВСЕДЪРЖЙТЕЛ,</b> -ят, -я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Епитет на Бога, който според християнската религия управлява, владее и държи целия видим и невидим свят. <i>За разлика от тях</i> [народните предания], <i>Библията е пречистена, съобразена с догмата: | + | <b>ВСЕДЪРЖЙТЕЛ,</b> -ят, -я, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар. Книж.</i> Епитет на Бога, който според християнската религия управлява, владее и държи целия видим и невидим свят. <i>За разлика от тях</i> [народните предания], <i>Библията е пречистена, съобразена с догмата: „единно е началото на зримия свят, един е Бог-вседържител“.</i> В. Мутафчиева, ИКМ, |
75-76. | 75-76. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>ВСЕЗНАЕЩ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | <b>ВСЕЗНАЕЩ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
| − | 1. <i>Книж.</i> Който знае всичко или е осведомен добре за всичко. <i>С острия си език Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха— няма ли право тоя всезнаещ човек?</i> М. Кремен, РЯ, 235-236. | + | 1. <i>Книж.</i> Който знае всичко или е осведомен добре за всичко. <i>С острия си език Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха— няма ли право тоя всезнаещ човек?</i> М. Кремен, РЯ, 235-236. <i>— Бегай, братче!</i> |
| − | + | <i>— викна бай Лазо. — Аз съм под силно наблюдение. Ще загазиш и ти. Бегай по-скоро!</i> | |
| − | + | <i>— Не се бой, бай Лазо, полицията нито е всемогъща, нито е всезнаеща.</i> Сл. Трънски, | |
H, 226. // Свойствен, присъщ на човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. <i>Бертолт Брехт,.., човекът с куртка на работник и със спокойно съсредоточено лице на учен, който те гледа от портрета с проницателен, сякаш всезнаещ и същевременно винаги изпитателен и проучващ поглед, днес е безспорният първенец на немската драматургия.</i> ЛФ, 1957, бр. 31, 4. | H, 226. // Свойствен, присъщ на човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. <i>Бертолт Брехт,.., човекът с куртка на работник и със спокойно съсредоточено лице на учен, който те гледа от портрета с проницателен, сякаш всезнаещ и същевременно винаги изпитателен и проучващ поглед, днес е безспорният първенец на немската драматургия.</i> ЛФ, 1957, бр. 31, 4. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
2. <i>Разг.</i> Който се представя или си въобразява, че знае всичко. <i>И чорбаджията все ще се намеси, все ще вземе участие в техните разправии, все ще каже и своята дума на всезнаещ човек.</i> Т. Влайков, Съч. III, 318. <i>Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. <i>Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност?</i> Т. Генов, ДОД, 49. | 2. <i>Разг.</i> Който се представя или си въобразява, че знае всичко. <i>И чорбаджията все ще се намеси, все ще вземе участие в техните разправии, все ще каже и своята дума на всезнаещ човек.</i> Т. Влайков, Съч. III, 318. <i>Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи!</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. <i>Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност?</i> Т. Генов, ДОД, 49. | ||
| − | <b>ВСЕЗНАЕЩО</b> <i>нареч.</i> 1. <i>Книж.</i> Като човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. | + | <b>ВСЕЗНАЕЩО</b> <i>нареч.</i> 1. <i>Книж.</i> Като човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. <i>— Каква стъпка, какъв път?</i> |
| − | + | <i>— попита развълнувано младият. Рой Смит всезнаещо се усмихна: — Първо — да прочетеш тази книга, а пътя — ще ви посочи самата книга.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 76. 2. <i>Разг. Ирон.</i> С вид на човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко. <i>Всеки път, когато се събираха на приказка, той се намесваше всезнаещо в разговорите и често искаше да наложи своята дума.</i> | |
<b>ВСЕЗНАЙКО,</b> -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> | <b>ВСЕЗНАЙКО,</b> -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> | ||
| − | I. <i>Шег.</i> Човек, дете, който се държи така, като че ли знае всичко. | + | I. <i>Шег.</i> Човек, дете, който се държи така, като че ли знае всичко. <i>— Как се казваше, мамо, този добричкият доктор от Пудъл-би? — Доктор Дулитъл. — Той слагал инжекции на маймуните в Африка — съобщава моят всезнайко.</i> Н. Стефанова, ОС, 26. |
Версия от 16:11, 15 декември 2013
наклаени, да ме отепаат. Нар. прик., СбНУ
XV, 124.
ВСЕГНА. Вж. всягам.
ВСЕГРЪЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до всички гърци и до цяла Гърция; общогръцки. Нищо в тихата самотна утрин не подсказва, че духът на насилието витае наоколо, макар че през тия дни Александър е свикал в самия Ко-ринт всегръцки събор, за да се провъзгласи за главен стратег на елините. Б. Болгар, ПД, 22-23.
ВСЕДЕРЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. няма, м. Остар. Книж. Вседържител. Сделай же тако, бай Либене, сице и Господ вседержител простит тебя, а дявол изчезнет. Л. Каравелов, Съч. II, 110.
ВСЕДНЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Всекидневен. Режимът, който обезпечава разраст на силите на интелекта, гласи: методична, вседневна умствена работа, която да ни доставя радост и увлечение. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 24. Не се учудваш, че летиш нагоре, / това е сякаш твой вседневен път. М. Петканова, С,
112. И само навици вседневни пред тях им пътя уравняват. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 162.
2. Който трае, продължава цял ден; целодневен. Стозвучний рев на битката вседневна / не стихва в снежните поля. Хр. Смирненски, Съч. I, 77.
ВСЕДНЕВНО нареч. Книж. 1. Всекидневно. И тъмний вид на тез страдалци [младите български инвалиди] мълчаливи / вседневно съвестта народна ще терзай. К. Христов, НН, 69.
2. В продължение на цял ден; целодневно. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха сврени и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Тук-таме се съзират / дръвчета с китен цвят, / в който пей вседневно / безброен птичи свят. Ц. Церковски, Съч. И, 64.
ВСЕДЪРЖАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който има отношение към цялата държава; общодържавен. А пък в туй време и Резил-Ахмед, / и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед, / повикаха ги във Стамбул отдавна, / за някаква потреба вседържавна... Д. Подвързачов, Б, 42.
ВСЕДЪРЖЕЦ, мн. няма, м. Остар. Книж. Вседържител. — Може ли обикновеният смъртен да се сърди на вседържеца-бог? А. Гуляшки, ЗВ, 411.
ВСЕДЪРЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. няма, м. Остар. Книж. Епитет на Бога, който според християнската религия управлява, владее и държи целия видим и невидим свят. За разлика от тях [народните предания], Библията е пречистена, съобразена с догмата: „единно е началото на зримия свят, един е Бог-вседържител“. В. Мутафчиева, ИКМ,
75-76.
— Друга форма: вседержител.
ВСЕЗНАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Рядко. Всеизвестен.
ВСЕЗНАЕЦ, мн. -айци, м. Рядко. Ирон. Човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко; всезнайко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВСЕЗНАЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. Който знае всичко или е осведомен добре за всичко. С острия си език Славейков жигосваше тежко, биваше понякога несправедлив и краен, но понеже неговите читатели и слушатели намираха в думите му голяма доза от истина, повечето се питаха— няма ли право тоя всезнаещ човек? М. Кремен, РЯ, 235-236. — Бегай, братче!
— викна бай Лазо. — Аз съм под силно наблюдение. Ще загазиш и ти. Бегай по-скоро!
— Не се бой, бай Лазо, полицията нито е всемогъща, нито е всезнаеща. Сл. Трънски,
H, 226. // Свойствен, присъщ на човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. Бертолт Брехт,.., човекът с куртка на работник и със спокойно съсредоточено лице на учен, който те гледа от портрета с проницателен, сякаш всезнаещ и същевременно винаги изпитателен и проучващ поглед, днес е безспорният първенец на немската драматургия. ЛФ, 1957, бр. 31, 4.
2. Разг. Който се представя или си въобразява, че знае всичко. И чорбаджията все ще се намеси, все ще вземе участие в техните разправии, все ще каже и своята дума на всезнаещ човек. Т. Влайков, Съч. III, 318. Работата едва не стигаше до бой. Единият ожесточено ругаеше, а всезнаещото овчарче току повтаряше: аз чета, не лапам мухи! Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност? Т. Генов, ДОД, 49.
ВСЕЗНАЕЩО нареч. 1. Книж. Като човек, който знае всичко или е осведомен добре за всичко. — Каква стъпка, какъв път?
— попита развълнувано младият. Рой Смит всезнаещо се усмихна: — Първо — да прочетеш тази книга, а пътя — ще ви посочи самата книга. Б. Йосифова, БЧМ, 76. 2. Разг. Ирон. С вид на човек, който се представя или си въобразява, че знае всичко. Всеки път, когато се събираха на приказка, той се намесваше всезнаещо в разговорите и често искаше да наложи своята дума.
ВСЕЗНАЙКО, -то, мн. -вци, м. Разг.
I. Шег. Човек, дете, който се държи така, като че ли знае всичко. — Как се казваше, мамо, този добричкият доктор от Пудъл-би? — Доктор Дулитъл. — Той слагал инжекции на маймуните в Африка — съобщава моят всезнайко. Н. Стефанова, ОС, 26.
