Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/450“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). | 2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница<sup>2</sup> (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вратар и до вратарка. <i>Седемте души образуват жива стена пред вратар-ското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай.</i> Тарас, ТМ, 42. | + | <b>ВРАТАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вратар и до вратарка. <i>Седемте души образуват жива стена пред вратар-ското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай.</i> Тарас, ТМ, 42. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТАРУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. <i>А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме | + | <b>ВРАТАРУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. <i>А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме — пе позволяваше ни без работа да влизаме и излизаме.</i> Т. Влайков, Пр I, 65. <i>Мислят, че черковният строй е циганска колиба, в която всеки може да вратарува</i>, <i>да шета и да нарежда, ама знаял не знаял, имал нямал власт.</i> |
Н. Бончев, Съч. I, 57. | Н. Бончев, Съч. I, 57. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТАРУВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вратарувам. | + | <b>ВРАТАРУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вратарувам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вратар (в 1 знач.). | + | <b>ВРАТАРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вратар (в 1 знач.). |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> врат. <i>Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв.</i> Г. Караславов, ОХ III, 19-20. <i>Генерал Сирмаков</i> .. <i>се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. | + | <b>ВРАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> врат. <i>Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв.</i> Г. Караславов, ОХ III, 19-20. <i>Генерал Сирмаков</i> .. <i>се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той,.. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили...</i> Д. Ангелов, ЖС, 502. <i>Вратна артерия. Вратна жлеза.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТИГА <i>ж.</i> Вратика. <i>Жълта вратига и куманига.</i> | + | <b>ВРАТИГА</b> <i>ж.</i> Вратика. <i>Жълта вратига и куманига.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТИКА <i>ж.</i> Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съ-цветия кошнички, цветове. ТапасеШт уи1-§аге. <i>И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, ку-мунига, перуника и овчарска тинтява.</i> Д. Мантов, ХК, 29. | + | <b>ВРАТИКА</b> <i>ж.</i> Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съ-цветия кошнички, цветове. ТапасеШт уи1-§аге. <i>И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, ку-мунига, перуника и овчарска тинтява.</i> Д. Мантов, ХК, 29. <i>— Стано ле, Стано хубава, / не можем да ги запалим, / да палим сено зелено, /защо си има три травки, /вратика и куманика / и тая синя тантева.</i> Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 275. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТИЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Кросно. <i>Таз година на вратило, догодина на грабило.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183. | + | <b>ВРАТИЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Кросно. <i>Таз година на вратило, догодина на грабило.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТИЦА <i>ж. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач); вратичка. <i>Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял.</i> Г. Руса-фов, ИТБД, 101. <i>Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци.</i> О. Василев, 33, 83. <i>Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая,.., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица,.. и отидоха към вира.</i> А. Каралийчев, ПГ, 13. <i>Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица!</i> Нар. пес., СбНУХ, 29. | + | <b>ВРАТИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач); вратичка. <i>Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял.</i> Г. Руса-фов, ИТБД, 101. <i>Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци.</i> О. Василев, 33, 83. <i>Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая,.., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица,.. и отидоха към вира.</i> А. Каралийчев, ПГ, 13. <i>Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица!</i> Нар. пес., СбНУХ, 29. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТЙЧКА <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратица. <i>През зимата</i>, <i>когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите.</i> Д. Марчевски, ДВ, 97-98. <i>Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 271. <i>Всичко наоколо блестеше от чистота | + | <b>ВРАТЙЧКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратица. <i>През зимата</i>, <i>когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите.</i> Д. Марчевски, ДВ, 97-98. <i>Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 271. <i>Всичко наоколо блестеше от чистота — и подът, и масите, и стените, и стъклените вратички на малките шкафчета.</i> Ал. Бабек, МЕ, 109. <i>Той отвори чугунената вратичка на пещта, нахвърля с ръце вътре в лумналия огън още дърва и после ги покри с няколко полати стърготини.</i> Кр. Велков, СБ, 42. <i>През задната вратичка излезе на хармана, прекоси пиличника и се потули зад купата от царевични ластуни.</i> А. Каралийчев, ПГ, 149. |
2. <i>Прен.</i> В съчет. с някои глаголи като намирам, търся и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. <i>Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 438. <i>И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука,.., награди и прочее) не с фронтална атака,.., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички,., и се добират до лаврите на славата без труд,., и жертви.</i> П. Незнакомов, СМ, 24. | 2. <i>Прен.</i> В съчет. с някои глаголи като намирам, търся и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. <i>Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 438. <i>И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука,.., награди и прочее) не с фронтална атака,.., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички,., и се добират до лаврите на славата без труд,., и жертви.</i> П. Незнакомов, СМ, 24. | ||
| − | + | <i>— Слушай, ти нямаш ли някакви връзки там, да кажеш две думи за мен?.. —Дааа .. ще трябва да се потърси някаква вратичка...</i> СбСт, 261-262. | |
3. Обикн. <i>мн. Спорт.</i> При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. <i>Сла-ломното трасе бе наредено твърде разноо-бразно с голям брой ключови вратички.</i> НС, 1958, бр. 5, 8. | 3. Обикн. <i>мн. Спорт.</i> При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. <i>Сла-ломното трасе бе наредено твърде разноо-бразно с голям брой ключови вратички.</i> НС, 1958, бр. 5, 8. | ||
| − | + | ◇ Оставям <b>/</b> оставя <отворена> вратичка | |
<i>за нещо. Разг.</i> Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. <i>Всички съзнаха, че Симеон се боеше,.., искаше да остави</i> | <i>за нещо. Разг.</i> Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. <i>Всички съзнаха, че Симеон се боеше,.., искаше да остави</i> | ||
Версия от 16:08, 15 декември 2013
Моята вратарка стои мирно и ми отдава чест. К. Калчев, ДНГ, 46. Вратарката, която ми отвори храма, ми показа., една мра-морна плоча. К Величков, ПССъч. III, 62.
2. Съпруга на вратар (във 2 знач.); вратница2 (Ст. Младенов, БТР).
ВРАТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вратар и до вратарка. Седемте души образуват жива стена пред вратар-ското поле и отбиват нападенията, без да мърдат от местата си, а тримата в средата на терена поемат веднага щом им се изпрати топката, нападат и вкарват гол при първия удобен случай. Тарас, ТМ, 42.
ВРАТАРУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. По всяко време, често влизам и излизам, отварям и затварям врата, без да е необходимо, без работа. А да бъде собата топла през целия ден и да няма нужда пещта да се пали втори път, мама не дава много да вратаруваме — пе позволяваше ни без работа да влизаме и излизаме. Т. Влайков, Пр I, 65. Мислят, че черковният строй е циганска колиба, в която всеки може да вратарува, да шета и да нарежда, ама знаял не знаял, имал нямал власт.
Н. Бончев, Съч. I, 57.
ВРАТАРУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вратарувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАТАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вратар (в 1 знач.).
ВРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от врат. Киро не очакваше такъв отговор, това намекване за либералите го скоси, вратните му жили се издуха и лицето му се наля с кръв. Г. Караславов, ОХ III, 19-20. Генерал Сирмаков .. се опита да я извърне с лице нагоре, но главата упорствуваше. — Интересно! — рече той,.. — Изглежда, че вратните мускули са се вдървили... Д. Ангелов, ЖС, 502. Вратна артерия. Вратна жлеза.
ВРАТИГА ж. Вратика. Жълта вратига и куманига.
ВРАТИКА ж. Подобно на пелина едро полско растение от семейство сложноцветни с нарязани листа и жълти, събрани в съ-цветия кошнички, цветове. ТапасеШт уи1-§аге. И все пак змейовете са безсилни срещу чародейната сила на тревите вратика, ку-мунига, перуника и овчарска тинтява. Д. Мантов, ХК, 29. — Стано ле, Стано хубава, / не можем да ги запалим, / да палим сено зелено, /защо си има три травки, /вратика и куманика / и тая синя тантева. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 275.
ВРАТИЛО, мн. -а, ср. Диал. Кросно. Таз година на вратило, догодина на грабило. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 183.
ВРАТИЦА ж. Умал. от врата (в 1 и 2 знач); вратичка. Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял. Г. Руса-фов, ИТБД, 101. Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци. О. Василев, 33, 83. Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая,.., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица,.. и отидоха към вира. А. Каралийчев, ПГ, 13. Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица! Нар. пес., СбНУХ, 29.
ВРАТЙЧКА ж. 1. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратица. През зимата, когато нямаше работа, Мустафа често побутваше вратичката на прелеза и отиваше на гости у съседите. Д. Марчевски, ДВ, 97-98. Миг след това той се появи между нацъфтелите плодни дръвчета на вътрешната градина, отвори ниската вратичка и приближи. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Всичко наоколо блестеше от чистота — и подът, и масите, и стените, и стъклените вратички на малките шкафчета. Ал. Бабек, МЕ, 109. Той отвори чугунената вратичка на пещта, нахвърля с ръце вътре в лумналия огън още дърва и после ги покри с няколко полати стърготини. Кр. Велков, СБ, 42. През задната вратичка излезе на хармана, прекоси пиличника и се потули зад купата от царевични ластуни. А. Каралийчев, ПГ, 149.
2. Прен. В съчет. с някои глаголи като намирам, търся и др. Изход, начин да се излезе от затруднено положение или да се постигне нещо по нереден, незаконен път. Обвиняемите даваха мило и драго на адвокатите само да се постараят да намерят някакви вратички. Ст. Даскалов, СЛ, 438. И у нас някои предпочитат да превземат крепостите (наука,.., награди и прочее) не с фронтална атака,.., а с хитрост. Те търсят подземни ходове и тайни вратички,., и се добират до лаврите на славата без труд,., и жертви. П. Незнакомов, СМ, 24.
— Слушай, ти нямаш ли някакви връзки там, да кажеш две думи за мен?.. —Дааа .. ще трябва да се потърси някаква вратичка... СбСт, 261-262.
3. Обикн. мн. Спорт. При слалом в ски-спорта — пространството, ограничено от две знаменца или от две колчета, между които състезателят е длъжен да премине. Сла-ломното трасе бе наредено твърде разноо-бразно с голям брой ключови вратички. НС, 1958, бр. 5, 8.
◇ Оставям / оставя <отворена> вратичка
за нещо. Разг. Запазвам някаква възможност за евентуално бъдещо действие, за друго решение на даден въпрос. Всички съзнаха, че Симеон се боеше,.., искаше да остави
