зад вратата. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото.
На (пред) вратата (вратите). Разг. Съвсем близко. За да покажеме, че тая революция [народната] е вече на вратата, .. ние поддържахме, че българският народ е бил сякога готов да са реши на тоя велик подвиг. Хр. Ботев, Съч., 1929, 23.
Отварям / отворя (откривам / открия, разтварям / разтворя) вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо да има свободен достъп някъде, да проникне някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Климентовата славянска дума всъщност отваря вратите на храмовете. И хората тръгват към тях вече без стража и без заплаха. Н. Драгова, КО, 76. С въвеждането на християнската религия се създали общи нрави, обичаи, общ живот .. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура, по-специално за византийската християнска литература, живопис, архитектура. Ист. VII кл, 20.
От вратата за краката. Разг. 1. Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. 2. Набързо, прибързано, без много да се мисли и нескопосано.
Посочвам / посоча (показвам / покажа) вратата на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам някого. — Нашата партия има над 40 хиляди души членове. Между тях може да проникнат и съмнителни елементи, но щом ги открием, ние веднага им посочваме вратата. А. Каралийчев, НЧ, 57. Както по другите места, отгдето ми показваха вратата по причина на овчарските ми грубости, така и тука аз нямах никакво понятие за правилата на обнасението, което трябва да съществува между слугата и господаря. З. Стоянов, ЗБВ I, 62.
При закрити (затворени) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — без да се допускат външни хора, само в присъствие на заинтересованите и на длъжностните лица. Той си спомняше, че имаше някакво безкрайно следствие, някаква жалка пародия на съд при закрити врата. Д. Димов, Т, 319.
При отворени (открити) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица. Председателят на съда назначава деня и часа, когато присъдата ще ся прочете в окончателната си форма при отворени врата на присъствието. ВП, 124.
Тропам (хлопам, чукам) на (по) вратата на някого; тропам (хлопам, чукам) по вратите. Разг. Моля някого да ми окаже помощ, подкрепа. Тия хора явно не идваха от лична корист, нито водени от някаква обич към Ивайло. И Ивайло разбра, че цената му е станала много висока, щом най-важният сановник тропа на вратата му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 456. Аз мисля, че ако между нашите българе да не съществуваха някои и други личности, които обичат да тропат по вратата на чуждите канцеларии, то нашият черковен вопрос отдавна вече би се решил. С, 1872, бр. 41, 325. Бездомен, горък чужденец, / аз хлопам / морен по вратите. Н. Лилиев, С, 1932, 34.
У вас врата няма ли. Разг. Неодобр. Употребява се като укор към някого, който влиза някъде, без да затваря вратата.
Ходя (скитам, скитам се) по чужди врата (врати). Разг. Изкарвам прехраната си с работа като ратай. Той се скара, .. с по-големия си син Тоша, изпъди го, остави го да скита три-четири години немил-недраг по чужди врати и чак тогава го прибра отново. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Хлапак дванайсетгодишен / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи, / на чужд хляб да се научи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32.
Чукам (тропам, хлопам, напирам) на вратата. Разг. За събития, явления и под. — предстоя да стана в най-близко време, идвам, настъпвам бързо и неизбежно. Зимата чукаше на вратата, а животът в Преспа беше така нареден, че всеки, и най-бедният преспанец, гледаше да я посрещне поне с петдесет оки брашно, с един товар дърва, с едно каче туршия. Д. Талев, ПК, 747-748. Денят за народното отмъщение тропа на вратата на разкапаната вече османска империя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 256.
Чуква ми / чукне ми на вратата. Разг. В съчет. с числ. и същ., което означава период от живота на човек. Навършвам определена възраст. Щом ти чукна на вратата четвъртата лазарница, то баща ти те накара да му караш воловете. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 82. Дядо Либен са оженил тогава, когато му чукнала четиресетата Коледа на вратата. Л. Каравелов*, Съч. II, 40.
ВРАТА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спорт. При игра на футбол, хокей и под. — играч, който пази топката да не попадне във вратата на неговия отбор. Вратарят с рискован плонж спаси вратата си от нов гол.
2. Остар. Мъж, който пази главния вход на хотел, учреждение, жилищен дом и под. и наблюдава кой влиза и излиза; портиер. Точно в единадесет часа вратарят пусна посетителите в министерството. Д. Калфов, ИР, 147. Тъкачната фабрика не работеше .. голямата желязна порта беше затворена, пред къщичката на вратаря се разхождаха двама стражари. П. Спасов, ХлХ, 113. Всяка една благородна, богата къща има си пазач — вратар. У, 1871, бр. 18, 282. // Пазач на главна крепостна врата в старинен град. Като не можеше изеднажд да го [Едрене] земе, даде злато на вратарите градски и отвориха му вратата нощем. Хр. Павлович, Ц, 33.
ВРАТА`РКА ж. Остар. 1. Жена вратар (във 2 знач.); портиерка, вратница2. „Зила“ се носи бързо по главната заводска алея ..
