Page:RBE Tom2.djvu/362

глава на дядо Корчан всякога одобряваше. Елин Пелин, Съч. I, 168. Воденицата не работеше, защото водата беше отбита за оризището, но воденичарското семейство имаше наблизо нива. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. И се учеха [ момчетата] как се готви риба и как се пекат пресни с яйца ли-восани воденичарски пити Ц. Гинчев, ГК,

65.

2. Диал. Воденичен. Воденичарската вада се провира край гъсто насадените върби, чиито клони се сплитат и отдалече изглеждат като малка горичка. Кр. Григоров, Н, 151. Тя се отби и тръгна по воденичарския път. Елин Пелин, Съч. Ш, 79. Лицето му се промени, веждите му се издигнаха и в очите му, напрашнени с брашно като на воденичарски плъх, светна лукаво пламъче. И. Йовков, СЛ, 99-100. Не може да стане от кукуруза добро брашно, ако се меле на обикновените воденици, защото воденичарските камъни се подмазват с тези мастности, що се намират в кукуруза. Ступ., 1875, бр. 7-8, 60.

О Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За прост човек с хубава външност. Човекът погледна в съда,.. Неговата голяма глава с метлообразна брада се очерта като черно кълбо върху огненото зарево.. Твърдко се засмя. — Брада царска — глава воденичарска. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Бъбря (бърборя) като воденичарско кречетало. Разг. Неодобр. Бъбря, бърборя прекалено много и обикн. за празни раооти. Райко му махна с ръка и продължи все тъй, обърнат към хората си: — Ти не бъбри като воденичарско кречетало, а иди ги посрещни. Ст. Загорчинов, ДП, 43.

— Друга (диал.) форма: воденч ар ски.

ВОДЕНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на воденичар. — И без това моите работи са много, не съм останал на водени-чарство. И без мелница, и с мелница, аз, бай Тодоре, съм Манол Джупунов, а ти си човек средна ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 197.

— Друга (диал.)форма: во денчарство.

ВОДЕНИЧАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от воденичар; млад воденичар.

ВОДЕНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от воденица. Рунтавият пес, изтегнат пред воденичната врата, се повдигна тежко, завъртя се около опашката си и влезе във воденицата. Ст. Чилингиров, РК, 150. Над вадичката весело пърпореше и се въртеше малко воденично колело. П. Проданов, С, 124. Воденичната вада минаваше през сливовата градина зад къщата. Ем. Станев, ИК I и П, 191. След малко той чу шум от воденични кречетала и се зарадва, че наблизо има воденица. К. Петканов, П, 9. Воденицата беше близо. След половин час те щяха да стигнат късия воденичен път. Кр. Велков, СБ, 118. Воденичен камък.

О Смъква се / смъкне се (сваля се / свали се, пада / падне) воденичен камък от плещите (раменете, гърба) ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Насядалите под сайванта полицаи и войници ни дадоха свободен път. От плещите ни се смъкна воденичен камък. К. Митев, ПБ, 101. Тежа (съм) като воденичен камък на врата (шията) на някого. Разг. В тежест на някого съм, пречка, затруднение на някого съм. Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба ида умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28. — Благодетелю, оня юрлик жито, дето ми го даде преди години, тежи като воденичен камък на шията. Децата ми ще носят имената на дедите си, а не на бащините си благодетели, ясно ли ти е? Й. Попов, БНО, 45.

ВОДЕНЙЧИ1ЦЕ, мн. -а, ср. Диал.

1. Място, където някога е имало воденица. А петровската ябълка долу до воденичи-щето... там Танчо имаше един скок място, но беше насадил няколко дръвчета, между които и петровката. Кр. Григоров, ТГ,

115.

2. Място, подходящо за построяване на воденица (Н. Геров, РБЯ).

ВОДЕНЙЧКА ж. 1. Умал. от воденица. По нашия край нямаше мелници, които да пречистват житото. Мелехме на първоби-тна малка воденичка, чиято кречеталка едвам потракваше. Кр. Григоров, ОНУ,

124. Старата воденичка стана валцова мелница, м. Марчевски, П, 163.

2. Малък ръчен уред за мелене на кафе, чер пипер и под. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена вооеничка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Б, 390.

3. Стомах на птица; воденица. Петелът не ще да увира бързо,.. Излезе голямо гърне чорбалак от главата и шията, от трътката и воденичката и джигерчетата. И. Вълчев, РЗ, 133. При първичната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци — сърце, воденичка, дроб. Л. Петров и др. БНК, 44.

ВОДЕНЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Воденичен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: воденйчки.

ВОДЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от водя като прил. 1. Книж. Който заема основно, челно място и играе ръководна роля. И водещите сили на деветия век се сплотяват да си отвоюват нужното им за живот и развитие иконопочитание. Н. Драгова, КО, 33. Тя трябваше да има всички прелести на една жена, но без да й липсва водещото идейно начало, на което пред