Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/299“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВЛАСТУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Властвам. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАСТУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Властвам. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСТУВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> властувам; властване. | + | <b>ВЛАСТУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> властувам; властване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСТУНА <i>ж. Диал.</i> 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>ВЛАСТУНА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ). |
2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). <i>Тротоарите и паважите се покриха с трева</i>, <i>на много места се развлякоха тиквени властуни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286. | 2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). <i>Тротоарите и паважите се покриха с трева</i>, <i>на много места се развлякоха тиквени властуни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286. | ||
| − | — От гр. |ЗА.асгс6<; | + | — От гр. |ЗА.асгс6<; ’фиданка, клонче’. — Друга форма: л астуна. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАСТЧЙЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> власт. „<i>Колко комунисти пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!“ — стисна в безсилие юмруци околийският началник .. „Ех, втори път да ми падне властницата, тогава да разберат те, ама!“</i> Г. Караславов, ОХ IV, 211. <i>— На правния министър запитвания правят. / — Защо?</i> | ||
| − | + | <i>— Мари човекът / видял властчица днеска / и като всички рекъл / да разбере от нея.</i> Хр. Радевски, Избр. пр II, 218. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАСЦЙ</b>, само <i>мн. Диал.</i> Съзвездието Плеяда; Квачка. <i>Та си зе книга съновника, / .., /лепа си й сънки разказала:</i> /<i>— Фала, рече, царице Елено, / що слънце на небе замра-чи, / това ни са царство привършило! / Що па Власци е Влашко зайдоше, / наши деца там ке забегнат!</i> Нар. пес., СбНУ ХЪШ, | |
| − | |||
| − | ВЛАСЦЙ, само <i>мн. Диал.</i> Съзвездието Плеяда; Квачка. <i>Та си зе книга съновника, / .., /лепа си й сънки разказала:</i> / | ||
269. | 269. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАСЯ СЕ, власйш се, <i>мин. се.</i> власйх се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Ставам влах; по-мънчвам се (Ал. Дювернуа, СБЯ). | + | <b>ВЛАСЯ СЕ</b>, власйш се, <i>мин. се.</i> власйх се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Ставам влах; по-мънчвам се (Ал. Дювернуа, СБЯ). |
Власея се, влашея се. <i>Г. Петрович говори, че българете обичат да са власят и че само в последньото време са захванале да ценят своята народност и да не крият своето произхождение.</i> Знан., 1875, бр. <b>6</b>, 95. | Власея се, влашея се. <i>Г. Петрович говори, че българете обичат да са власят и че само в последньото време са захванале да ценят своята народност и да не крият своето произхождение.</i> Знан., 1875, бр. <b>6</b>, 95. | ||
— Друга форма: влашасе. | — Друга форма: влашасе. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХ, влахът, влаха, <i>мн.</i> власи и (съ-бир. разг., пренебр.) влася, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Румънец. <i>В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 120. <i>Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 333. | + | <b>ВЛАХ</b>, влахът, влаха, <i>мн.</i> власи и (съ-бир. разг., пренебр.) влася, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Румънец. <i>В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 120. <i>Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 333. <i>— Да ма простиш, байо Либене, .., че влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българете.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 49. |
2. <i>Книж.</i> Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав). | 2. <i>Книж.</i> Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав). | ||
| Ред 36: | Ред 38: | ||
. Обикн. <i>мн.</i> влася. <i>Диал.</i> Влашки циганин. <b>О</b> Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. <i>Разг.</i> За човек, който губи, проваля работата си в последния момент. | . Обикн. <i>мн.</i> влася. <i>Диал.</i> Влашки циганин. <b>О</b> Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. <i>Разг.</i> За човек, който губи, проваля работата си в последния момент. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХЙНКА <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Румънка. <i>Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 158. | + | <b>ВЛАХЙНКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Румънка. <i>Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 158. <i>— Пък помниш ли като минавахме през Влашко, при влахинките като преспахме, въшките като хванахме.</i> Г. Марковски, СК, 128. <i>Слънцето трепти, захожда, / Стоян си в Влашко отодя, / право на чуш-мя отиде; / тамка си Стоян завари, / две моми, до две влахинки, / и двете влашки хортуват.</i> Нар. пес., СбГЯ, 49. |
2. <i>Книж.</i> Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав). | 2. <i>Книж.</i> Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав). | ||
| Ред 48: | Ред 50: | ||
— Друга (диал.) форма: влаинка. | — Друга (диал.) форма: влаинка. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХЙНЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. 1.</i> Дете | + | <b>ВЛАХЙНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. 1.</i> Дете |
— момиче от влашки произход. | — момиче от влашки произход. | ||
| − | 2. Млада влахинка. <i>Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: | + | 2. Млада влахинка. <i>Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: „Соноефче, мило хубаво! /Да не го виде момчето!“</i> Нар. пес., СбБрМ, 380. |
— Друга (диал.) форма: влаинче. | — Друга (диал.) форма: влаинче. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХЙНЧИЦА <i>ж. Рядко. Умал. от</i> влахинка. <i>Как си вървят двама братя, / срящум срящат влахинчица.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 4-5. | + | <b>ВЛАХЙНЧИЦА</b> <i>ж. Рядко. Умал. от</i> влахинка. <i>Как си вървят двама братя, / срящум срящат влахинчица.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 4-5. |
— Друга (диал.) форма: влайнчица. | — Друга (диал.) форма: влайнчица. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХИНЯ <i>ж. Разг.</i> Влахинка; влахки-ня. <i>За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. <i> | + | <b>ВЛАХИНЯ</b> <i>ж. Разг.</i> Влахинка; влахки-ня. <i>За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. <i>„Робинъо, влашка влахинъо, / я иди питай галица, / що седи три дни, та гука / на царъовите сара-йе“.</i> Нар. пес., СбНУ ХГЛЛ, 39. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХКЙНЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко.</i> Вла-хинче. Странджата: <i>Коя е тая Катинка?</i> Дерибеев: <i>Слугиня у Добревича, влахкин-че.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21. | + | <b>ВЛАХКЙНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко.</i> Вла-хинче. Странджата: <i>Коя е тая Катинка?</i> Дерибеев: <i>Слугиня у Добревича, влахкин-че.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАХКИНЯ <i>ж. Рядко.</i> Влахинка; влахиня. <i>Тя е била влахкиня, дъщеря на влаш</i> | + | <b>ВЛАХКИНЯ</b> <i>ж. Рядко.</i> Влахинка; влахиня. <i>Тя е била влахкиня, дъщеря на влаш</i> |
Версия от 15:59, 15 декември 2013
ВЛАСТУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Властвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСТУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от властувам; властване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСТУНА ж. Диал. 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ).
2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286.
— От гр. |ЗА.асгс6<; ’фиданка, клонче’. — Друга форма: л астуна.
ВЛАСТЧЙЦА ж. Умал. от власт. „Колко комунисти пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!“ — стисна в безсилие юмруци околийският началник .. „Ех, втори път да ми падне властницата, тогава да разберат те, ама!“ Г. Караславов, ОХ IV, 211. — На правния министър запитвания правят. / — Защо?
— Мари човекът / видял властчица днеска / и като всички рекъл / да разбере от нея. Хр. Радевски, Избр. пр II, 218.
ВЛАСЦЙ, само мн. Диал. Съзвездието Плеяда; Квачка. Та си зе книга съновника, / .., /лепа си й сънки разказала: /— Фала, рече, царице Елено, / що слънце на небе замра-чи, / това ни са царство привършило! / Що па Власци е Влашко зайдоше, / наши деца там ке забегнат! Нар. пес., СбНУ ХЪШ,
269.
ВЛАСЯ СЕ, власйш се, мин. се. власйх се, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам влах; по-мънчвам се (Ал. Дювернуа, СБЯ).
Власея се, влашея се. Г. Петрович говори, че българете обичат да са власят и че само в последньото време са захванале да ценят своята народност и да не крият своето произхождение. Знан., 1875, бр. 6, 95.
— Друга форма: влашасе.
ВЛАХ, влахът, влаха, мн. власи и (съ-бир. разг., пренебр.) влася, м. 1. Остар. Румънец. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. — Да ма простиш, байо Либене, .., че влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българете. Л. Каравелов, Съч. II, 49.
2. Книж. Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).
3. Диал. Куцовлах, арумънин, цинцарин.
4. Стесн. Диал. Скотовъдец-чергарин от арумънски произход; каракачанин. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще наме-иш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
. Обикн. мн. влася. Диал. Влашки циганин. О Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. Разг. За човек, който губи, проваля работата си в последния момент.
ВЛАХЙНКА ж. 1. Остар. Румънка. Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става. Ст. Даскалов, СЛ, 158. — Пък помниш ли като минавахме през Влашко, при влахинките като преспахме, въшките като хванахме. Г. Марковски, СК, 128. Слънцето трепти, захожда, / Стоян си в Влашко отодя, / право на чуш-мя отиде; / тамка си Стоян завари, / две моми, до две влахинки, / и двете влашки хортуват. Нар. пес., СбГЯ, 49.
2. Книж. Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).
3. Диал. Арумънка, цинцарка.
4. Стесн. Диал. Жена от скотовъдците-чер-гари от арумънски произход; каракачанка.
5. Диал. Влашка циганка. По село одат циганки, циганки, цръни влаинки. / Секакви тревки береа — / те имат трева омраза! Нар. пес., СбНУ ХЬ^, 114. Какъв е Стоян млад, хубав, / пък какво му е булчето, /.., / дрипаво като влаинка. Нар. пес., СбВСт, 480.
— Друга (диал.) форма: влаинка.
ВЛАХЙНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Дете
— момиче от влашки произход.
2. Млада влахинка. Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: „Соноефче, мило хубаво! /Да не го виде момчето!“ Нар. пес., СбБрМ, 380.
— Друга (диал.) форма: влаинче.
ВЛАХЙНЧИЦА ж. Рядко. Умал. от влахинка. Как си вървят двама братя, / срящум срящат влахинчица. Нар. пес., СбНУ VII, 4-5.
— Друга (диал.) форма: влайнчица.
ВЛАХИНЯ ж. Разг. Влахинка; влахки-ня. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. „Робинъо, влашка влахинъо, / я иди питай галица, / що седи три дни, та гука / на царъовите сара-йе“. Нар. пес., СбНУ ХГЛЛ, 39.
ВЛАХКЙНЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Вла-хинче. Странджата: Коя е тая Катинка? Дерибеев: Слугиня у Добревича, влахкин-че. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21.
ВЛАХКИНЯ ж. Рядко. Влахинка; влахиня. Тя е била влахкиня, дъщеря на влаш
