Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/198“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>разбираше всичко</i>. <i>Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек.</i> Вл. Полянов, ПП, 181. <i>Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител.</i> Ив. Вазов, СбНУ И, 23. | <i>разбираше всичко</i>. <i>Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек.</i> Вл. Полянов, ПП, 181. <i>Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител.</i> Ив. Вазов, СбНУ И, 23. | ||
| − | 13. <i>Разг.</i> Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). <i>Бай Янко беше до-бряк човек</i>.. <i>Рядко виждаше пари в ръката си.</i> Кр. Григоров, Р, 52. | + | 13. <i>Разг.</i> Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). <i>Бай Янко беше до-бряк човек</i>.. <i>Рядко виждаше пари в ръката си.</i> Кр. Григоров, Р, 52. <i>— Колко добро са видели от мене, колко им съм помагдл!<sub>и</sub>Да-вал съм и храна, и добитък, и пари</i>. И. Йовков, ЧКГ, 145. <i>— Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно.</i> Д. Димов, Т, 167. |
| − | 14. <i>Разг.</i> За лекар — преглеждам болен; гледам. | + | 14. <i>Разг.</i> За лекар — преглеждам болен; гледам. <i>— Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар.</i> Д. Талев, ПК, 360. <i>Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, <b>120</b><b>.</b> |
15. <i>Непрех. Остар.</i> С предл. за. Намирам, смятам. <i>Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа.</i> П. Р. Славейков, БП I, XXX. <i>Там като слязоха на конак, Максимин и Ви</i>-<i>гил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 297. | 15. <i>Непрех. Остар.</i> С предл. за. Намирам, смятам. <i>Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа.</i> П. Р. Славейков, БП I, XXX. <i>Там като слязоха на конак, Максимин и Ви</i>-<i>гил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 297. | ||
| − | 16. <i>Непрех.</i> Обикн. <i>св.</i> Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. <i> | + | 16. <i>Непрех.</i> Обикн. <i>св.</i> Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. <i>„Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш... ще видиш...“</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. <i>— Нататък е север</i>, <i>значи натъй трябва да вървим. Карай на таз стращ и<sub>и</sub>ще видиш как ще намерим Чамур-лии!</i> Й. Йовков, ПГ, 18. <i>— Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш.</i> |
| − | + | <i>— Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре</i>. <i>На светил-ника очите му се зачервяват.</i> Д. Талев, ПК, 23. | |
| − | 17. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. а) Само 1 л. <i>мн. Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. | + | 17. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. а) Само 1 л. <i>мн. Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. <i>— Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й.</i> К. Петканов, БД, 18. <i>Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне.</i> П. Р. Славейков, БП П, 151. Да <i>развалим е лесно, да видим как ще направим.</i> П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. <i>ед.</i> и <i>мн. Разг.</i> За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. <i>След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя?</i> Б. Обретенов, С, 113-114. <i>— Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим...</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 14. |
| − | 18. Обикн. видя в <i>несв.</i> Във 2 л. В пряк въпрос с частица л и. <i>Разг</i>. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. | + | 18. Обикн. видя в <i>несв.</i> Във 2 л. В пряк въпрос с частица л и. <i>Разг</i>. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. <i>— Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина.</i> Т. Влайков, Съч. III, 216. <i>— Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на</i> |
| − | + | <i>— видиш ли?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. <i>Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и по-третя писмото.</i> Елин Пелин, Съч. П, 122. <i>Видиш ли, кой очакваше от нея това.</i> | |
| − | 19. Само <i>св.</i> В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. <i>Разг.</i> За изразяване на закана, заплаха към някого. | + | 19. Само <i>св.</i> В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. <i>Разг.</i> За изразяване на закана, заплаха към някого. <i>— Ух ма, как се облякла! — разсърди с$ Ерко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш</i>! Й. Йовков, ЧКГ, 118. <i>— Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм!</i> Ас. Разцвет-ников, ОНН, 20. <i>— Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така!</i> Елин Пелин, Съч. II, 48. <i>Удари ме, че да видиш.</i> П. Р. Славейков, БП II, 185. |
| − | 20. Само <i>св.</i> Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. | + | 20. Само <i>св.</i> Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. <i>— Къде се катериш, хей, Пет-рушка</i>?.. <i>— Я го виж ти!</i> —.. <i>„Само дано не му отмалеят ръчиците</i>.“ <i>— Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре.</i> А. Каралийчев, ТР, 42-43. <i>— Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат.</i> Елин Пелин, Съч. И, 182. <i>„Я, Генчо!... Даскал беше ни отколя“ ../ И спомнят си от село как бега.</i> / <i>„Избави се от селската неволя, — /и виж го станал големец сега!“</i> Ем. Попдимитров, СР, 19. <i>Я го вижте, заминал без да се обади някому.</i> |
21. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. Обикн. във 2 л. <i>Разг.</i> При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. <i>Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват.</i> В. Друмев, И, 5. | 21. Само <i>св.</i> Пов. с частица д а. Обикн. във 2 л. <i>Разг.</i> При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. <i>Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват.</i> В. Друмев, И, 5. | ||
| − | + | <i>— Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си.</i> Елин Пелин, Съч. I, 59. <i>Тебе, синко е прилика,</i> / <i>чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се | |
| − | I. <i>Страд. от</i> виждам (без 2, 15-21 знач.). <i>Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни.</i> А. Разцветников, СН (превод), 18. <i>Вън всякогд мржеха да се видят разпрегнати коля.</i> Й. Йовков, В АХ, 5. | + | I. <i>Страд. от</i> виждам (без 2, 15-21 знач.). <i>Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни.</i> А. Разцветников, СН (превод), 18. <i>Вън всякогд мржеха да се видят разпрегнати коля.</i> Й. Йовков, В АХ, 5. <i>— Трябва винаги</i> |
Версия от 15:54, 15 декември 2013
разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек. Вл. Полянов, ПП, 181. Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител. Ив. Вазов, СбНУ И, 23.
13. Разг. Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). Бай Янко беше до-бряк човек.. Рядко виждаше пари в ръката си. Кр. Григоров, Р, 52. — Колко добро са видели от мене, колко им съм помагдл!иДа-вал съм и храна, и добитък, и пари. И. Йовков, ЧКГ, 145. — Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167.
14. Разг. За лекар — преглеждам болен; гледам. — Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар. Д. Талев, ПК, 360. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.
15. Непрех. Остар. С предл. за. Намирам, смятам. Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, XXX. Там като слязоха на конак, Максимин и Ви-гил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му. Г. Кръстевич, ИБ, 297.
16. Непрех. Обикн. св. Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. „Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш... ще видиш...“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. — Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз стращ иище видиш как ще намерим Чамур-лии! Й. Йовков, ПГ, 18. — Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш.
— Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светил-ника очите му се зачервяват. Д. Талев, ПК, 23.
17. Само св. Пов. с частица д а. а) Само 1 л. мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й. К. Петканов, БД, 18. Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне. П. Р. Славейков, БП П, 151. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. ед. и мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя? Б. Обретенов, С, 113-114. — Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим... Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
18. Обикн. видя в несв. Във 2 л. В пряк въпрос с частица л и. Разг. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина. Т. Влайков, Съч. III, 216. — Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на
— видиш ли? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и по-третя писмото. Елин Пелин, Съч. П, 122. Видиш ли, кой очакваше от нея това.
19. Само св. В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. Разг. За изразяване на закана, заплаха към някого. — Ух ма, как се облякла! — разсърди с$ Ерко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм! Ас. Разцвет-ников, ОНН, 20. — Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така! Елин Пелин, Съч. II, 48. Удари ме, че да видиш. П. Р. Славейков, БП II, 185.
20. Само св. Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. — Къде се катериш, хей, Пет-рушка?.. — Я го виж ти! —.. „Само дано не му отмалеят ръчиците.“ — Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре. А. Каралийчев, ТР, 42-43. — Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат. Елин Пелин, Съч. И, 182. „Я, Генчо!... Даскал беше ни отколя“ ../ И спомнят си от село как бега. / „Избави се от селската неволя, — /и виж го станал големец сега!“ Ем. Попдимитров, СР, 19. Я го вижте, заминал без да се обади някому.
21. Само св. Пов. с частица д а. Обикн. във 2 л. Разг. При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват. В. Друмев, И, 5.
— Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита. П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се
I. Страд. от виждам (без 2, 15-21 знач.). Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни. А. Разцветников, СН (превод), 18. Вън всякогд мржеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, В АХ, 5. — Трябва винаги
