Page:RBE Tom2.djvu/133

2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. Ама тие колко ми пият, толко пой-ке ми се веселят! Ст. Младенов, БТР I, 284.

ВЕСЕЛЯК, мн. -ци, м. Човек с весел нрав. Човек без работа, веселяк и бъбрица, той всеки ден обикаляше около кръчмата при мелницата,.. Запият се някои, дядо Власю се попримъкне до тях, смее се с тях, пее $ тях и на масата дойде чашка и за него. И. Йовков, ВАХ, 131. Веселяк някакъв пускаше смешки, а около него селяните се смееха на пресеклица, превиваха се одве и само се чуваше: хо-хо-хо, хи-хи-хи, ха-ха-ха... Б. Обретенов, С, 75. Безгрижен веселяк, духовит и пълен с анекдоти, той е център на компанията и неговите думи имат силата да поддържат непрекъснат смях. Д. Немиров, Д №9, 12-13. Селска кръчма.. До тезгяха се е изправил и си пие ракийката чичо Иго, а на съседната маса група веселяци се забавляват. Н. Хайтов, ПЗ, 71.

ВЕСЕЛЯЧКА ж. Жена с весел нрав. Тя често се смееше. Беше голяма веселячка.

ВЕСЕЛЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до веселяк, който е присъщ на веселяк. Тотев се зарадва на писмото и на кръглото му веселяшко лице се изписа неудържимо любопитство. Н. Каралиева, Н, 36.

ВЕСЕЛЯШКИ. Нареч. от прил. весе-ляшки. Христаки седеше, разкрачил колене, килнал веселяшки гуглата си. Ц. Лачева,

---

СА, 60.

ВЕСЕЛЯЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява на весел; веселост. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагос-тя с глигански сачми, аркадаш — святкаха вълчи очичките на Илийкин в лицето на подпоручик Горненски, от чиято веселя-щина сега нямаше и троха. Д. Вълев, 3, 193.

ВЕСЕНЕ ср. Отгл. същ. от веся и от веся се.

ВЕСИЛКА ж. Остар. Бесилка; весило.

— А твоята тайна ще бъде твърде ужас-на. Тя е медайля с две лица, на която от едната страна е изписана отрова, а от другата ешафод (весилка). Ч, 1875, бр. 7, 327-328.

ВЕСИЛО, мн. -а, ср. Остар. Бесило; весилка. Приказах ви в разни обстоятелства жалостни истории за гнева и,.., можех да ви прикажа още и други за человеци, които чрез гняв станаха убийци и умряха на весило. С. Радулов, НД (превод), 99.

ВЕСКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Вяскам се. Къде се дева тия дни, та се не вескаше тука?.. —Дойдох да си пийна преди да умра. — В мойта кръчма се не мре. Т. Харманджиев, КВ, 156.

ВЕСКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вескам се.

ВЕСЛАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който кара лодка с весла; лодкар. По широки каменни стъпала се слизаше до водата на езерото, дето чакаше чун с двама веслари. Д. Талев, С II, 38. После влязох в ладията.. И старецът Ален, който ся хвали, че е вещ и добър веслар, зе да тегли лопати методически и стройно. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 112.

ВЕСЛАРКА ж. Рядко. Жена веслар.

ВЕСЛО¹, мн. -а, ср. Дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха. Елин Пелин, ЯБ, 150. Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. С тях той сякаш леко погалваше водата, а лодката бързо се носеше над разлюляната морска шир. П. Сла-вински, МСК, 100. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини,, гребците пееха под ударите на веслата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Во лодката се отделиха трима. / Под равний мах на леките весла / тя тихо се понесе по морето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79.

ВЕСЛО², мн. -а, ср. Диал. Свесло. Едно весло грозде висеше на тавана. Ст. Даскалов, СЛ, 292.

— Друга форма: виело.

ВЕСМА нареч. Остар. Книж. Много, твърде. Ний чувствуваме весма добре във всяко добро дело дали е интересът, който ни ръководи, или той служи само, за да ни утешава и насърдчва. Ч, 1871, бр. 20, 610. Материк е весма голямо пространство на сухата земля, през когото може да са премине или да са ходи само по сух път. Йв. Богоров, ВГД, 3.

ВЕСНА СЕ. Вж. вясвам се.

ВЕСТ, -тта, мн. вести, ж. Нещо, което се съобщава; съобщение, известие, новина. Разнесе се слух из селото, че иде,.., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест. Ив. Вазов, Съч. X, 97. — Война, война има! — казват им войниците. Но те вече знаят, знаят! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. И, 101. — Въстанието е обявено. Лека бледност — бяла сянка, мина по лицето й. Като че ли не бе очаквала такава вест. Д. Талев, И, 540. Вестта за залавянето на Апостола и откарването му в София се разнася бързо из цялата страна. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 331. А през дима над мрачния Берлин, / понася се от дом на дом вестта, / че през нощта сразила е смъртта / на робите най-верний вожд и син. Хр. Смирненски, Съч. I, 117. // Обикн. мн. Сведения за нещо. Той [Дринов] прояви страстната си любов към архивни проучвания и способността си да осветлява критически вестите върху