Page:RBE Tom1.djvu/822

вятър, дъжд, вода и др. — удрям силно някого, н£що. Вятърът блъскаше в прозорците. И. Йовков, Ж, 180. Параходът се люшкаше в пенливата вода. Вълните го блъскаха отстрани, заливаха го отгоре и го караха да скърца като стар сандък. Ив. Планински, БС, 60. Въз мраморния звяр, яхнал/стърчеше клетият Евгений,.., / Не чу-йше, как под него клокочи /и се повдига ст-рашний вал,.., / как дъжд го блъскаше в лице. Ив. Вазов, Прев., 99-100. // Обикн. с предл. о или в. Удрям силно нещо в друго нещо; чукам, бия. Бомбите трещяха / и момите красни с децата пищяха. / Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид / и падаха. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Като чу това, битият овчар почна да блъска главата си о студените камъни и да се окайва. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Той се разпалва още повече в молитвите си, блъска юмрук в гърдите си, блъска чело в пода и тихо, глухо ридае, изрича набожни, пока-йнически думи, като окаян грешник в отчаяние. Д. Талев, ЖС, 446. Приклади блъскаха в прозорците. Й. Йовков, Разк. I, 127.

3. Прех. Удрям нещо (камбана, барабан и под.), за да произведа звън, звук; бия. Българите блъскали гръмко камбаната на па-раклисчето и това дразнело по-малко турците, отколкото ромеите. Хр. Бръзицов, НЦ, 77. Двама цигани надуваха зурли с изб-лещени очи, други двама до тях блъскаха тъпани. Д. Талев, ПК, 622. // Непрех. Свиря, като удрям тъпан и под. А циганите му сви-реле със зурлите си и блъскале му с тъпа-нете си, щото от тая свирня ехтяло сич-кото село. Л. Каравелов, Съч. И, 38. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 78.

4. Непрех. За тъпан, камбана и др. — издавам отмерен звук чрез равномерни удари; бия. В това време всичките гълчаха шумно, без да се чуват един други, защото музиката беше подхванала някакъв турски марш и дайрето заглушително блъскаше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. След малко далеч из мъглата се носеше отсеченият глас на боля-ровското клепало: навярно никога това клепало не е блъскало тъй. А. Страшимиров, ЕД. 190.

5. Непрех. За сърце, юзъвоносен съд и под. — туптя, бия силно; блъскам се. Сърцето му продължаваше да блъска с такава сила, че той усещаше как тялото му сякаш подскача от тия удари. Ем. Станев, ИК 1-П, 323. Ако беше лято, би седнал на някоя скамейка в градината под крехката светлина на звездите и би мечтал... не, би плакал,.. докато кръвта съвсем престане да блъска в ушите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 252.

6. Прен. Непрех. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. Един син имаха те,.., но и той отиде в големия град,.. Писмо през писмо им пишеше той,.., но как можеха да заменят земята си,.. Защо са събирали като мравките парче по парче, защо са блъскали толкова години? Ст. Даскалов, СД, 198. По цял ден блъскам, време за почивка нямам.

БЛЪСКАМ

7. Прех. Разг. Натъпквам нещо в голямо количество или голям брой неща някъде. Блъскаше в чантата си какво ли не, та беше се вече скъсала.

8. Прех. Остар. и диал. Бия, удрям жестоко; бъхтя. Хасан ага приграбчи тая дебела кюския, с която почна да ме блъска през краката. 3. Стоянов, ЗБВ III, 14. Бре, деца, елате тука: / по кравай ще дам на вас, / но не дрънкайте, мълчете. / Инак — ще ви блъскам аз. Ив. Вазов, Прев., 90. После като почнах да блъскам една бабичка. Наложих я чиста работа, без да смее да ми се противи. Хр. Радевски, Избр. произв. III, 46. Ако родителите .. само блъскат децата подир сяка грешка; тогава децата и подир боя не ще знаят какво са иска от тях. У, 1870, бр. 3, 37-38.

9. Прех. Остар. Водя ожесточена борба с някого, за да го победя; бия, бъхтя. Цял ден те водиха неравен бой срещу многочислени-те врагове, които се бяха загнездили в Бойчиновци. Блъскаха, трепаха, додето най-сетне накараха войниците от Шуменската дружина оа съблекат ризите си и да ги развеят като бели байраци. А. Каралийчев, НЧ, 109. Тесни и широки [социалисти] днес по големите въпроси са длъжни,.., да вървят отделно, но да блъскат заедно врага. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 3, 67. // Побеждавам някого в сражение; бия. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / че гърци са люде хитри, вероломни, / че сме ги блъскали, и не един път. Ив. Вазов, Съч. I, 189. блъскам се I. Страд. от блъскам в 1, 2 (без // ), 3, 7, 8 и 9 знач. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха,.., блъскаха се тъпани и тамбурки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. И. Възвр. от блъскам във 2 знач. Стоян се блъскаше по главата и се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. i, 187. iii. Взаим. от блъскам в 1 знач. Ние се блъскаме един о друг. Л. Стоянов, X. 98. Трите девойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга. Св. Минков, РТК, 162_;

блъскам се несв., непрех. 1. Удрям се силно в нещо. В гората го посрещна стаилият се между дърветата тежък мрак.. С протегнати напред ръце, за да запази лицето и очите си, той се блъскаше от дънер в дънер, клоните го шибаха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Една муха се блъскаше в затворения прозорец и бръмчеше тихо, еднообразно. Ил. Волен, ЛРК, 21. Водата шумеше и се блъскаше в каменните основи на постройките, миеше калните селски дворове и бързо протичаше по стръмното си каменливо

БЛЪСКАМ