Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/77“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Зу Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. <i>И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. <i>До самите води на морето водата е вдълбала пещера.</i> <b>вдълбавам се, вдълбая се</b> <i>страд.</i> <b>ВДЪЛБАВАМ</b> СЕ несв.; <b>вдълбая се</b> се., не-<i>Арех.</i> Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. <i>Оборът беше из-йазан извътре и миришеше на хоросан. Два-та наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей.</i> Ст; Даскалов, СЛ, 112. <i>Реките със страшна сала са се вдълбали в склоновете на планинските вериги</i>, <i>разсипали са ги дълбоко, бйвно, но упорито като с металически трион.</i> Ст. Петров, П, 11. <i>Стоил</i>, <i>обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече.</i> М. (Змилова, ДСВ, 149. <i>Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи.</i> А. Гуляш- | + | Зу Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. <i>И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. <i>До самите води на морето водата е вдълбала пещера.</i> <b>вдълбавам се, вдълбая се</b> <i>страд.</i> <b>ВДЪЛБАВАМ</b> СЕ несв.; <b>вдълбая се</b> се., не-<i>Арех.</i> Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. <i>Оборът беше из-йазан извътре и миришеше на хоросан. Два-та наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей.</i> Ст; Даскалов, СЛ, 112. <i>Реките със страшна сала са се вдълбали в склоновете на планинските вериги</i>, <i>разсипали са ги дълбоко, бйвно, но упорито като с металически трион.</i> Ст. Петров, П, 11. <i>Стоил</i>, <i>обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече.</i> М. (Змилова, ДСВ, 149. <i>Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи.</i> А. Гуляш-и`й, Л, 463. |
2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. <i>Из тия яйца се раждат малки черви</i> | 2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. <i>Из тия яйца се раждат малки черви</i> | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
1871, бр. 21, 671. | 1871, бр. 21, 671. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБАВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> вдълбавам <i>и от</i> вдълбавам се. | + | <b>ВДЪЛБАВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вдълбавам <i>и от</i> вдълбавам се. |
. ВДЪЛБАЯ. Вж. вдълбавам. | . ВДЪЛБАЯ. Вж. вдълбавам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧА. Вж. вдълбочавам. | + | <b>ВДЪЛБОЧА</b>. Вж. вдълбочавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧАВАМ, -аш, несв.; <b>вдълбоча*</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Обикн. с цредл. в и др. същ. <i>Остар.</i> 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР). | + | <b>ВДЪЛБОЧАВАМ</b>, -аш, несв.; <b>вдълбоча*</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Обикн. с цредл. в и др. същ. <i>Остар.</i> 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР). |
<b>2</b>>. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). <i>Той беше потънал в дъл-бщси размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 175. <i>Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес.</i> Ив. Ва-збв, Съч. XII, 130. <b>вдълбочавам се, вдълбо-ч& се</b> <i>страд.</i> | <b>2</b>>. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). <i>Той беше потънал в дъл-бщси размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 175. <i>Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес.</i> Ив. Ва-збв, Съч. XII, 130. <b>вдълбочавам се, вдълбо-ч& се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧАВАМ СЕ несв; <b>вдълбоча се</b> | + | <b>ВДЪЛБОЧАВАМ СЕ</b> несв; <b>вдълбоча се</b> |
<i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. 1. <i>Рядко.</i> Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. <i>Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 60. <i>Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 22. <i>Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111. | <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. 1. <i>Рядко.</i> Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. <i>Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 60. <i>Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 22. <i>Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от окол-ната действителност в момента; унасям се. <i>Всяка</i> [от двете жени] се <i>беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение.</i> Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 89. <i>Без да усети, грой потъна и се вдълбочи в спомените си.</i> И. Йовков, ЧКГ, 67. <i>В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбо-чили във вестници.</i> К. Константинов, ППГ, 90. <i>Вдълбочавам се в четене.</i> | 198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от окол-ната действителност в момента; унасям се. <i>Всяка</i> [от двете жени] се <i>беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение.</i> Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 89. <i>Без да усети, грой потъна и се вдълбочи в спомените си.</i> И. Йовков, ЧКГ, 67. <i>В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбо-чили във вестници.</i> К. Константинов, ППГ, 90. <i>Вдълбочавам се в четене.</i> | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> Задълбочавам се (във 2 знач.). <i>Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжов-но общество, | + | 3. <i>Остар.</i> Задълбочавам се (във 2 знач.). <i>Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжов-но общество, „Дунавска зора“ обнародва през август 1869 г. една статия, озаглавена „Старата опозиция срещу напредъка на на-родното ни развитие“ и насочена против Добродетелната дружина в Букурещ.</i> М. Арнаудов, БКД, 92. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧАВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вдълбочавам <i>и от</i> вдълбочавам се. <i>Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, | + | <b>ВДЪЛБОЧАВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вдълбочавам <i>и от</i> вдълбочавам се. <i>Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, — ще се чуе реч, препълнена с логика и красота.</i> Д. Немиров, Д № 9, 116. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдълбоча се като <i>прил.</i> Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. <i>По вдълбоченото изражение на под</i> | + | <b>ВДЪЛБОЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдълбоча се като <i>прил.</i> Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. <i>По вдълбоченото изражение на под</i> |
Версия от 15:47, 15 декември 2013
Зу Правя нещо да се вдаде, да се вреже навътре в земната повърхност, в местност. И сякаш някоя изкуствена ръка / поляна кръгли е отдясно во брега / вдълбала. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 59-60. До самите води на морето водата е вдълбала пещера. вдълбавам се, вдълбая се страд. ВДЪЛБАВАМ СЕ несв.; вдълбая се се., не-Арех. Обикн. с предл. в. 1. Вдавам се, врязвам се навътре в някаква повърхнина, като образувам вдлъбнатина. Оборът беше из-йазан извътре и миришеше на хоросан. Два-та наклона на пода бяха павирани с тухли, а по средата се вдълбаваше циментов улей. Ст; Даскалов, СЛ, 112. Реките със страшна сала са се вдълбали в склоновете на планинските вериги, разсипали са ги дълбоко, бйвно, но упорито като с металически трион. Ст. Петров, П, 11. Стоил, обърнал лик към стената, премисляше думите на съвършения брат и отвесната бръчна на челото му се вдълбаваше все повече. М. (Змилова, ДСВ, 149. Изчезна свежата руменина на страните й. Вдълбаха се ямичките на бузите, лицето й се удължи. А. Гуляш-и`й, Л, 463.
2. Прониквам, влизам надълбоко вътре в нещо. Из тия яйца се раждат малки черви
Като стигнат в оная величина, която им естеството определило, вдълбават се по-дъ^Лбоко в земята. Ем. Васкидович, ПП, 32. Пеперудата се явява през май-юни, сниса яйцата си по плодовете, излупеното чер-вейче се вдълбава в плода. Г, 1906, бр. 11-12,
191. Бригадата копае кладенец край пти-чарника .. Кирките се вдълбават, но пръстта е твърда, чакълеста. НМ, 1958, &р. 286, 2.
3. За очи — вдавам се, хлътвам навътре от слабост, изтощение, страдание, болест. Очите му са се вдълбали.
4: Прен. Рядко. За нещо преживяно — оставям дълбоки следи, запечатвам се в съзнанието. Тая случка обаче не биде отпосле бъь някаква полза за мене, впечатлението като ся вдълба дълбоко в душата ми. Ч,
1871, бр. 21, 671.
ВДЪЛБАВАНЕ ср. Отгл. същ. от вдълбавам и от вдълбавам се.
. ВДЪЛБАЯ. Вж. вдълбавам.
ВДЪЛБОЧА. Вж. вдълбочавам.
ВДЪЛБОЧАВАМ, -аш, несв.; вдълбоча* -йш, мин. св. -йх, се., прех. Обикн. с цредл. в и др. същ. Остар. 1. Правя нещо да се вдаде, да отиде дълбоко навътре (Ст. Младенов, БТР).
2>. Насочвам, отправям съсредоточено някъде (поглед, очи). Той беше потънал в дъл-бщси размишления, дигна си само главата да ни погледне и пак вдълбочи погледите си в земята. 3. Стоянов, ЗБВ II, 175. Той пак вдълбочи очи в тоя задрямал лес. Ив. Ва-збв, Съч. XII, 130. вдълбочавам се, вдълбо-ч& се страд.
ВДЪЛБОЧАВАМ СЕ несв; вдълбоча се
св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Рядко. Навлизам, прониквам навътре, надълбоко в някаква местност, пространство и под. Разбойниците се вдълбочиха пак в гората, сега смълчани и нащрек. Ст. Загорчинов, ДП, 60. Те час по час са вдълбочават в горите и оттам насочват своите нападения. Т. Шишков, ТС (превод), 22. Щеше ми се по-скоро да прескоча тази стръмна стена, основата на която тънеше във влажната и дълбока долина, а върхът се вдълбочаваше в синия океан на небето. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 111.
2. Прен. Вниквам дълбоко в съдържанието, същността на нещо; задълбочавам се. Той разказва и изобразява, без да се вдълбочава, без лично да коментира онова, което изобразява. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 108. И като мнозина други той сметна, че не е работа на поета да се вдълбочава в обществените въпроси, че това е дело на политиците. Ив. Богданов, СП, 190. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържа-на, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 537. Старият трепна, вдигна глава от чертежите, върху които се бе вдълбочил още от зори. Н. Стефанова, ОС,
198. // Съсредоточавам изцяло вниманието си към нещо така, че се откъсвам от окол-ната действителност в момента; унасям се. Всяка [от двете жени] се беше вдълбочила в своята нерадост и всяка по свой начин диреше пътищата за спасение. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 89. Без да усети, грой потъна и се вдълбочи в спомените си. И. Йовков, ЧКГ, 67. В една от беседките недалеч от нас съзряхме двама души, които се бяха вдълбо-чили във вестници. К. Константинов, ППГ, 90. Вдълбочавам се в четене.
3. Остар. Задълбочавам се (във 2 знач.). Когато пропастта между Букурещ и Одеса се вдълбочава дотолкова, че става мъчна задружната работа около новото книжов-но общество, „Дунавска зора“ обнародва през август 1869 г. една статия, озаглавена „Старата опозиция срещу напредъка на на-родното ни развитие“ и насочена против Добродетелната дружина в Букурещ. М. Арнаудов, БКД, 92.
ВДЪЛБОЧАВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вдълбочавам и от вдълбочавам се. Единственият адвокат, който работеше с истинско вдълбочаване! Неговото явяване в съда е цяло удоволствие за съдиите, — ще се чуе реч, препълнена с логика и красота. Д. Немиров, Д № 9, 116.
ВДЪЛБОЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдълбоча се като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вглъбен. По вдълбоченото изражение на под
