Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/13“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ</b> <i>ср. Же-</i> | <b>ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ</b> <i>ср. Же-</i> | ||
| − | <i>лез.</i> Разпределение на железопътните вагони по райони, линии и пр. <i>Ощетявал е | + | <i>лез.</i> Разпределение на железопътните вагони по райони, линии и пр. <i>Ощетявал е [началникът] ежегодно с около половин милион (500,000) лева от неправилното вагоно-разпределение и въобще безполезно разта-кание подвижния материал на железниците ни.</i> Пряп., 1903, бр. 80, 2. |
<b>ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Желез</i>. Който се отнася до вагоноразпределение. <i>Вагоноразпредели-телна служба.</i> | <b>ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Желез</i>. Който се отнася до вагоноразпределение. <i>Вагоноразпредели-телна служба.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>ВАГОНОСТРОЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с вагоно-строене. <i>Вагоностроителен завод.</i> | <b>ВАГОНОСТРОЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с вагоно-строене. <i>Вагоностроителен завод.</i> | ||
| − | <b>ВАГОНЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вагон. <i>В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани.</i> А. Каралийчев, ПД, 29. <i>Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците,., дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, | + | <b>ВАГОНЧЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вагон. <i>В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани.</i> А. Каралийчев, ПД, 29. <i>Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците,., дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, „електрически“ или въздушни вагончета.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 104-105. |
<b>ВАГРИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско племе от групата на балтийските славяни, което през XIV век било асимилирано от немците. | <b>ВАГРИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско племе от групата на балтийските славяни, което през XIV век било асимилирано от немците. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
— От рус. вагранка. | — От рус. вагранка. | ||
| − | <b>ВАДА</b> <i>ж.</i> 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. <i>Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. <i>А сега от двете страни на овощните градини | + | <b>ВАДА</b> <i>ж.</i> 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. <i>Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. <i>А сега от двете страни на овощните градини — вади. Поработили нашенци.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 180. <i>Сгушена в гориста долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно.</i> Елин Пелин, ПР, 50. <i>Като сребърни потоци Искъ-рът и многобройните воденични вади извиват и блещат из равнината.</i> Н. Попфили-пов, РЛ, 3. |
2. Малка рекичка, поточе. <i>Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи.</i> А. Стра-шимиров, А, 629. <i>Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. <i>Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата.</i> К. Петканов, ОБ, 231. <i>Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки.</i> Й. Стоянов, ПД, 92. | 2. Малка рекичка, поточе. <i>Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи.</i> А. Стра-шимиров, А, 629. <i>Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. <i>Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата.</i> К. Петканов, ОБ, 231. <i>Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки.</i> Й. Стоянов, ПД, 92. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
3. Обикн. <i>мн.</i> Струя от пот, кръв и др. <i>Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му.</i> Д. Талев, ЖС, 114. <i>Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 57. | 3. Обикн. <i>мн.</i> Струя от пот, кръв и др. <i>Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му.</i> Д. Талев, ЖС, 114. <i>Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 57. | ||
| − | 4. <i>Остар.</i> Плавателен канал. <i>В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото.</i> Лет., 1871, 199. <i>Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много | + | 4. <i>Остар.</i> Плавателен канал. <i>В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото.</i> Лет., 1871, 199. <i>Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много мостове’<sub>ь</sub> вадите изпомежду служат като улици.</i> Й. Груев, УЗ, 84-85. |
| − | <b>ВАДАНЛЪК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Покъщнина, съдове, уреди. <i>Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакъ-рени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците | + | <b>ВАДАНЛЪК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Покъщнина, съдове, уреди. <i>Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакъ-рени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците — целият този свят, в който бе живяла досега</i> .. <i>и който се събираше само в една дума, в старата дума ваданлък. ..</i> — .. <i>Какво приказваш , синко... къде ще денем и този ваданлък?</i> Г. Мишев, М, 212. |
| − | — Вер. от араб. през тур. уа1ап | + | — Вер. от араб. през тур. уа1ап ’отечество, огнище’. |
— Друга форма: вадинлък. | — Друга форма: вадинлък. | ||
Версия от 15:45, 15 декември 2013
2. Показател за ефективното използване на товарни вагони, определящ се от количеството време, през което са натоварени.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ср. Же-
лез. Разпределение на железопътните вагони по райони, линии и пр. Ощетявал е [началникът] ежегодно с около половин милион (500,000) лева от неправилното вагоно-разпределение и въобще безполезно разта-кание подвижния материал на железниците ни. Пряп., 1903, бр. 80, 2.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Желез. Който се отнася до вагоноразпределение. Вагоноразпредели-телна служба.
ВАГОНОРЕМОНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до ремонт на вагони. Вагоноремонтно депо. Вагоноремонтен отдел.
ВАГОН-РЕСТОРАНТ м. Специално обзаведен с маси вагон във влак, в който се поднася ядене и напитки на пътниците. През Разделна минаваха ката ден по два бързи влака от чужбина. Те не спираха на малките гари и старецът не знаеше откъде идат тия богати хора, насядали покрай затрупаните с храна и чаши маси на вагон-ресто-рантите. А. Каралийчев, ПГ, 61-62. Прекарах всичкото време на пътуването във вагон-ресторанта. X. Бенадов, СбСт., 91.
ВАГОНОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср. Отрасъл на транспортното машиностроене, в който се произвеждат вагони. Специалисти във вагоностроенето. Разширяване на ва-гоностроенето.
ВАГОНОСТРОЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист, който работи във вагоностроенето. Локомотивът бълва бели облачета пара към прозорците, сякаш иска да поздрави вагоностроителите, които от началото на годината са дали 16 вагона надпла-нова продукция. ВН, 1960, бр. 2667, 2.
ВАГОНОСТРОЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с вагоно-строене. Вагоностроителен завод.
ВАГОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вагон. В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани. А. Каралийчев, ПД, 29. Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците,., дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, „електрически“ или въздушни вагончета. Ив. Мирски, ПДЗ, 104-105.
ВАГРИ мн. Истор. Славянско племе от групата на балтийските славяни, което през XIV век било асимилирано от немците.
ВАГРЯНКА ж. Метал. Цилиндрична шахтова пещ за топене на чугун. Не е далеч денят, когато от вагрянките ще потече разтопен чугун, ще се разнесе тътнежът на мощни чукове и преси. РД, 1958, бр. 3, 2.
— От рус. вагранка.
ВАДА ж. 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. А сега от двете страни на овощните градини — вади. Поработили нашенци. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Сгушена в гориста долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. Елин Пелин, ПР, 50. Като сребърни потоци Искъ-рът и многобройните воденични вади извиват и блещат из равнината. Н. Попфили-пов, РЛ, 3.
2. Малка рекичка, поточе. Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи. А. Стра-шимиров, А, 629. Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села. Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата. К. Петканов, ОБ, 231. Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки. Й. Стоянов, ПД, 92.
3. Обикн. мн. Струя от пот, кръв и др. Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му. Д. Талев, ЖС, 114. Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.
4. Остар. Плавателен канал. В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото. Лет., 1871, 199. Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много мостове’ь вадите изпомежду служат като улици. Й. Груев, УЗ, 84-85.
ВАДАНЛЪК, мн. -ци, м. Събир. Диал. Покъщнина, съдове, уреди. Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакъ-рени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците — целият този свят, в който бе живяла досега .. и който се събираше само в една дума, в старата дума ваданлък. .. — .. Какво приказваш , синко... къде ще денем и този ваданлък? Г. Мишев, М, 212.
— Вер. от араб. през тур. уа1ап ’отечество, огнище’.
— Друга форма: вадинлък.
