Page:RBE Tom2.djvu/667

ваш! Ив. Хаджимарчев, ОК, 447. Разсъмваше. Гневота се възправяше самотен на възвишението и гледаше как гори Аароновото имение. А. Дончев, СВС, 840. Уста Начови-ца тоже беше дребна, суха и едва стигаше до рамото му, като се възправеше при него. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. // За животно — правя тялото ми да заеме почти отвесно положение с вдигнати във въздуха предни крака; изправям се. Офицерът,.., щом наближи моста, дръпна силно юздите на коня си, да го спре, а той се възправи на задните си крака. А. Каралийчев, НЧ, 46. Щом звярът се възправи пред него, той бързо подаде напред ръката си и мечката стовари предните си лапи върху нея. О. Василев, 33, 12. А пъргавият кон, размятал буйна грива, / пръхти, стъписва се, възправя се, играй. П. П. Славейков, Събр. съч. III,

108.

2. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се, възвисявам се, възвишавам се. Те не можаха да стигнат до планинския връх, защото пътя им преграждаха бодливи храсти, зъбати скали се възправяха високо напреде им. А. Каралийчев, ТР, 69. Пирин се възправя отново горе, бял и огромен, като някоя исполинска катедрала с безброй каменни звънарни, стрели и кули, забити в небето. К. Константинов, ПЗ, 72. Из черния пояс на парковете се възправя високо в небето Храдчани със своите призрачни готически кули. Н. Фурнаджиев, МП, 92. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. В пиринските приоблачни простори, /сред млади мури и високи бори / ела столетна — яка, величава, — / над тънките върхари се възправя. Д. Пантеле-ев, ВДК, 20.

3. Прен. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, въставам, изправям се. Едно видение не се махваше от въображението му.. И сега, щом затвори очи, с поразителна яснрт^ то отново се възправи пред него. И. Йовков, Ж 1945, 189. В мислите му бавно се възправяше Харула и чак тогава Петко започваше да се вини; не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея?... Ст. Сивриев, ПВ, 87. И сега пред очите му се възправяше младежът — среден на ръст, широкогръд като носорог, набит и снажен.

Н. Райнов, КЦ, 121. — Той замълча, погледът му стана замечтан, сякаш пред очите му се възправи родният му град. Д. Спро-странов, С, 169.

4. Прен. С предл. срещу, против. Противопоставям се враждебно на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо; изправям се. Беше настъпил третият ден от историческата битка на Шипка. Върху планинския гребен се бяха възправили шепа защитници срещу четиридесетхилядните табори на Сюлейман паша. А. Каралийчев, ТР, 157. — Може да сте слушали за чепинс-кия Башко. През кърджалийско той се възправил срещу султана. Ст. Станчев, ПЯС,

66. Провинциалните катаклизми най-често започват от нищо. В своето развитие това нищо набъбва,., и разделя обществеността на две, при което всяка половина се възправя застрашително срещу другата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 85.

5. Диал. Замогвам се, възстановявам се след период на изпадане; възмогвам се, изправям се (Н. Геров, РБЯ).

О Възправят се / възправят се космите на главата ми. Остар. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх; изправят ми се космите. Студен пот обля лицето ми и космите на главата ми ся възправиха. П. Р. Славейков, РО (превод), 99.

ВЪЗПРАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възправям и от възправям се.

ВЪЗПР АШ А. Вж. възпрашвам.

ВЪЗПРАШВАМ, -аш, несв.; възпраша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Прекопавам повторно царевица, картофи и под., като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възривам, възравям, заривам², загър-лям. възпрашвам се, възпраша се страд.

ВЪЗПРАШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпрашвам и от възпрашвам се; възри-ване, възравяне, зариване, загърляне.

ВЪЗПРЕПЯТСТВАМ и ВЪЗПРЕПЯТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или със следв. отгл. същ. Създавам пречки, спънки за осъществяването на нещо или на някого, за да не може да извърши, постигне нещо; преча, попречвам, спъвам. — Научавам се, че вашата полиция е възпрепятствувала последните две чети да преминат Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 489. — Господин началник.. Моля ви, освободете ме... аз съм мобилизиран.. ще трябва да замина за частта си... не ме възпрепятствувайте да изпълня дълга си към отечеството. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 399. Не помня точно на кой от януарските празници лаборантът., дойде на работа толкова пиян, че наби портиера, който се опита да възпрепятствува нахлуването му в института. Г. Бакалов, Избр. пр, 26. • Непрех. С предл. на. Остар. Нейните всевъзможни правителства от Мило-ша и до Милана,.. сякога почти са са стара-ле да възпрепятствуват на нашето освобождение и сякога почти са гледале да са възползуват от нашето доверие. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Устата на кладенеца биле закрити с черга, за да възпрепятствуват на газа да излазя. Знан., 1875, бр. 8, 117. възпрепятствам се, възпрепятствувам се страд.

— От рус. воспрепятствовать.