Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/518“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От рус. всесожжение. | — От рус. всесожжение. | ||
| − | <b>ВСЕСЪЩИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Поет.</i> Вечно съществуващ, вечен. <i>Душата ми е съсипня...Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот | + | <b>ВСЕСЪЩИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Поет.</i> Вечно съществуващ, вечен. <i>Душата ми е съсипня...Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — /на свети блянове творителят всесъщи.</i> Ц. Церковски, Съч. 1,248. |
| − | 2. Като <i>същ.</i> всесъщият <i>м. Рядко. Книж</i>. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилости-вият, всесилният. <i>Моето име е | + | 2. Като <i>същ.</i> всесъщият <i>м. Рядко. Книж</i>. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилости-вият, всесилният. <i>Моето име е — Всесъщият! — "И рече му [на Мойсея] още:</i> „<i>— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето</i>, <i>защото не го знаеш.“</i> Н. Райнов, КЦ, 131. |
<b>ВСЕСЪЮЗЕН,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Истор.</i> 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. <i>Всесъюзни проблеми.</i> | <b>ВСЕСЪЮЗЕН,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Истор.</i> 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. <i>Всесъюзни проблеми.</i> | ||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
— От рус. всесоюзнмй. | — От рус. всесоюзнмй. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕУБИ`ЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който убива, унищожава всичко. <i>Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ,.., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,115. | |
<b>ВСЕУВАЖАВАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеуважавани, <i>прил. Книж.</i> Който е уважаван от всички; всеува-жаем. <i>Всеуважаван учен. Всеуважаван учител.</i> | <b>ВСЕУВАЖАВАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеуважавани, <i>прил. Книж.</i> Който е уважаван от всички; всеува-жаем. <i>Всеуважаван учен. Всеуважаван учител.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От рус. всеуслишание. — Други форми: всеосли-шание(остар. книж.)и всеослушение (остар.). | — От рус. всеуслишание. — Други форми: всеосли-шание(остар. книж.)и всеослушение (остар.). | ||
| − | <b>ВСЕУЧЙЛИЩЕ,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Висше училище, университет. <i>Йз Краков | + | <b>ВСЕУЧЙЛИЩЕ,</b> <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Висше училище, университет. <i>Йз Краков [Коперник] отиде в Италия, преседя у Падуа във всеучилището четире години, та в 1499 л. стана доктор на философията и на медицината.</i> Лет., 18/4, 128. <i>Около 1776 л. проводи ся [Константий] на всеучилището Киевско, за да си довърши учението. Там ся научи руски, латински и французки.</i> БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 225. |
| − | + | <i>— Лорд Гилфорд подигнал беше едно всеу-чилище в Корф пред 30 години, и тук са до-ходили много гръцки юноши.</i> БДн, 1857, бр. | |
9, 35. | 9, 35. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>ВСЕХОДКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. <i>Едно е ясно</i> | <b>ВСЕХОДКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. <i>Едно е ясно</i> | ||
| − | + | <i>— лавината е била с невероятна скорост... Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши.</i> Ст. Волев, МС, 106. | |
| − | <b>ВСЕЦЕЛЕБЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерите-лен. <i>Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване</i> .. <i>с една реч | + | <b>ВСЕЦЕЛЕБЕН,</b> -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерите-лен. <i>Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване</i> .. <i>с една реч — все-целебно лекарство!</i> Г. Раковски, БС I, 150. |
<b>ВСЕЦЕЛЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. <i>Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве</i> .. <i>Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора,.., нежели в силата на някой специфически медикамент.</i> Ч, 1875, бр. 4,184. | <b>ВСЕЦЕЛЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. <i>Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве</i> .. <i>Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора,.., нежели в силата на някой специфически медикамент.</i> Ч, 1875, бр. 4,184. | ||
Версия от 16:12, 15 декември 2013
и принесе себе си всесъжжение за свободата. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 3.
— От рус. всесожжение.
ВСЕСЪЩИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Вечно съществуващ, вечен. Душата ми е съсипня...Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — /на свети блянове творителят всесъщи. Ц. Церковски, Съч. 1,248.
2. Като същ. всесъщият м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилости-вият, всесилният. Моето име е — Всесъщият! — "И рече му [на Мойсея] още: „— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето, защото не го знаеш.“ Н. Райнов, КЦ, 131.
ВСЕСЪЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Истор. 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. Всесъюзни проблеми.
2. В който участват представители на всички републики на СССР. На 5 декември 1936 г. VIII извънреден всесъюзен конгрес на Съветите прие новата конституция. Ист. IX и X кл, 147.
— От рус. всесоюзнмй.
ВСЕУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който убива, унищожава всичко. Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ,.., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,115.
ВСЕУВАЖАВАН, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважавани, прил. Книж. Който е уважаван от всички; всеува-жаем. Всеуважаван учен. Всеуважаван учител.
ВСЕУВАЖАВАЕМ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважаеми, прил. Всеуважаван. Бил назначен .. д-р М. Ксан-тов,.. Последният е наистина брат на г. д-ра А. Ив. Ксантов, един от всеуважаемите варненски граждани. Пряп., 1903, бр. 79,4.
ВСЕУНШЦОЖАВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който унищожава всичко. Нав-ед около местата на пожара, по изправени о стрехите дървени стълби се изкатерва-дса хора.., уплашени се суетяха те .., мъкнеха там черги.., изнасяха с котли и кофи вода, разплискваха я.., за да предпазят домовете си от страшното всеунищожаващо дихание на пламъците. Т. Харманджиев, КВ, 134.
ВСЕУНИЩОЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Унищожение на всичко, всеобщо унищожение.
ВСЕУСЛИШАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Всеослушание. Едно хлапе от улицата тичешком нахълта при нас, дръпна Йордан за ръкава и съобщи на всеу-слишание, че бащиният му катър .. отказал да върви. Кр. Велков, СБ, 90. Той открито и на всеуслишание е подканил учениците да отидат на митинг. А. Гуляшки, Л,
276. Другите писма обаче, които бяха писани с попски слова,.., отваряше ги с благоговение и ги четеше на всеуслишание. 3. Стоянов, ЗБВ I, 394.
— От рус. всеуслишание. — Други форми: всеосли-шание(остар. книж.)и всеослушение (остар.).
ВСЕУЧЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Книж. Висше училище, университет. Йз Краков [Коперник] отиде в Италия, преседя у Падуа във всеучилището четире години, та в 1499 л. стана доктор на философията и на медицината. Лет., 18/4, 128. Около 1776 л. проводи ся [Константий] на всеучилището Киевско, за да си довърши учението. Там ся научи руски, латински и французки. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 225.
— Лорд Гилфорд подигнал беше едно всеу-чилище в Корф пред 30 години, и тук са до-ходили много гръцки юноши. БДн, 1857, бр.
9, 35.
ВСЕХВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е хвален от всички, достоен за всяка похвала. Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапос-толи, просветители св. Кирила и Мето-дия. Лат., 1885, кн. 9, 35.
ВСЕХОДКА ж. Рядко. Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. Едно е ясно
— лавината е била с невероятна скорост... Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.
ВСЕЦЕЛЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерите-лен. Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване .. с една реч — все-целебно лекарство! Г. Раковски, БС I, 150.
ВСЕЦЕЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве .. Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора,.., нежели в силата на някой специфически медикамент. Ч, 1875, бр. 4,184.
ВСЕЦЕРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Всецелителен, всецелебен.
— От Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език... 1941.
ВСЕЦЯЛ, -а, -о, мн. всецели, прил. Остар. Книж. 1. Който е съвсем, напълно цял; целокупен, цялостен.
