Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/452“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
48. <i>Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица.</i> Кр. Кръстев, К, 145. <i>Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски.</i> К. Калчев, ДНГ, 116. | 48. <i>Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица.</i> Кр. Кръстев, К, 145. <i>Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски.</i> К. Калчев, ДНГ, 116. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТНИШКИ. -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> вратник<sup>2</sup>. <i>Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка.</i> Ц. Гинчев, ГК, 265. | + | <b>ВРАТНИШКИ</b>. -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> вратник<sup>2</sup>. <i>Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка.</i> Ц. Гинчев, ГК, 265. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТНЯ <i>ж. Диал.</i> Вратник<sup>2</sup> (в 1 и 2 знач.). <i>Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си.</i> А. Каралийчев, ПГ, 145. <i>В Сър-джилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва.</i> А. Каралийчев, С, 71. <i>Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни.</i> Ем. Коралов, ДП, 93. <i>Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня.</i> Ц. Гинчев, ГК, 55. <i>Мнозина от селяните,.., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня.</i> Д. Ангелов, ЖС, 670. | + | <b>ВРАТНЯ</b> <i>ж. Диал.</i> Вратник<sup>2</sup> (в 1 и 2 знач.). <i>Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си.</i> А. Каралийчев, ПГ, 145. <i>В Сър-джилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва.</i> А. Каралийчев, С, 71. <i>Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни.</i> Ем. Коралов, ДП, 93. <i>Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня.</i> Ц. Гинчев, ГК, 55. <i>Мнозина от селяните,.., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня.</i> Д. Ангелов, ЖС, 670. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТНЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Месото от врата на заклано животно. <i>Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния).</i> СбНУ XIV, 192. | + | <b>ВРАТНЯК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Месото от врата на заклано животно. <i>Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния).</i> СбНУ XIV, 192. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТОВЕЗКА <i>ж. Остар. Книж.</i> Вратовръзка. <i>Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни | + | <b>ВРАТОВЕЗКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Вратовръзка. <i>Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюр-тук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: <i>— Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си!</i> Божанка: <i>— Както ти вратовезките си: на неделята по три.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. <i>Почуках на вратата.</i> .. <i>Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече,.., шарена вратовезка.</i> С, 1872, бр. 34, 271. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТОВРЪЗКА <i>ж.</i> Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. <i>Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си.</i> В. Геновска, СГ, 525. <i>Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 168. <i>Това бяха студенти | + | <b>ВРАТОВРЪЗКА</b> <i>ж.</i> Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. <i>Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си.</i> В. Геновска, СГ, 525. <i>Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 168. <i>Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода.</i> М. Кремен, РЯ, 213. <i>Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТОВРЪЗЧИЦА <i>ж. Умал. от</i> вратовръзка. | + | <b>ВРАТОВРЪЗЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> вратовръзка. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТОЛОМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Книж.</i> 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. <i>Речното корито се стеснява</i>, <i>спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда.</i> Н. Хайтов, ШГ, 247. <i>Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 78. | + | <b>ВРАТОЛОМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Книж.</i> 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. <i>Речното корито се стеснява</i>, <i>спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда.</i> Н. Хайтов, ШГ, 247. <i>Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 78. |
2. Много опасен и рискован. <i>От десно пък</i> | 2. Много опасен и рискован. <i>От десно пък</i> | ||
| − | + | <i>— беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,., просе-чено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. <i>При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата.</i> П. К. Яворов, ХК, 22. <i>Вратоломен полет.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТОЛОМНО. <i>Книж. Нареч. от</i> вратоломен. <i>Една река | + | <b>ВРАТОЛОМНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вратоломен. <i>Една река — известната Лъкави-ца, пресичаше планината с дълбоко вряза-ното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталач-ни гори, осеяни с настръхнали чуки и вра-толомно извисени скални ридове.</i> Н. Хайтов, ШГ, 237. <i>Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАТЦА <i>ж.</i> и (старо) само <i>мн.</i> вратца. <i>Диал. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. <i>Тълпата трепна</i>, <i>вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. <i>После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато.</i> И. Вълчев, СКН, 19 | + | <b>ВРАТЦА</b> <i>ж.</i> и (старо) само <i>мн.</i> вратца. <i>Диал. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. <i>Тълпата трепна</i>, <i>вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. <i>После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато.</i> И. Вълчев, СКН, 19 |
| − | + | <i>— Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките.</i> А. Страшимиров, ЕД, 34. <i>Надникнах аз в съседите и зърнах там ком-шулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. <i>Когато доближиха до нея</i> [портата], <i>Теодосий бутна ст-раничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 288. <i>Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 43. | |
Версия от 16:08, 15 декември 2013
на вратичка, която много приличаше на старите селски вратнички, заслонени отгоре с керемидени стрехи. А. Гуляшки, Л,
48. Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица. Кр. Кръстев, К, 145. Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски. К. Калчев, ДНГ, 116.
ВРАТНИШКИ. -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вратник2. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка. Ц. Гинчев, ГК, 265.
ВРАТНЯ ж. Диал. Вратник2 (в 1 и 2 знач.). Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. В Сър-джилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва. А. Каралийчев, С, 71. Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни. Ем. Коралов, ДП, 93. Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня. Ц. Гинчев, ГК, 55. Мнозина от селяните,.., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня. Д. Ангелов, ЖС, 670.
ВРАТНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Месото от врата на заклано животно. Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния). СбНУ XIV, 192.
ВРАТОВЕЗКА ж. Остар. Книж. Вратовръзка. Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюр-тук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена. Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: — Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Божанка: — Както ти вратовезките си: на неделята по три. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. Почуках на вратата. .. Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече,.., шарена вратовезка. С, 1872, бр. 34, 271.
ВРАТОВРЪЗКА ж. Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си. В. Геновска, СГ, 525. Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка. Елин Пелин, Съч. IV, 168. Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода. М. Кремен, РЯ, 213. Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.
ВРАТОВРЪЗЧИЦА ж. Умал. от вратовръзка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВРАТОЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. Речното корито се стеснява, спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда. Н. Хайтов, ШГ, 247. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78.
2. Много опасен и рискован. От десно пък
— беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,., просе-чено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата. П. К. Яворов, ХК, 22. Вратоломен полет.
ВРАТОЛОМНО. Книж. Нареч. от вратоломен. Една река — известната Лъкави-ца, пресичаше планината с дълбоко вряза-ното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталач-ни гори, осеяни с настръхнали чуки и вра-толомно извисени скални ридове. Н. Хайтов, ШГ, 237. Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49.
ВРАТЦА ж. и (старо) само мн. вратца. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. Тълпата трепна, вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато. И. Вълчев, СКН, 19
— Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34. Надникнах аз в съседите и зърнах там ком-шулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. Когато доближиха до нея [портата], Теодосий бутна ст-раничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове. Нар. пес., СбНУ XXVI, 43.
