Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/388“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му,.., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му?</i> К. Величков, НС, 54. <i>Ако е жив | + | <i>тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му,.., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му?</i> К. Величков, НС, 54. <i>Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време,.., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. <i>Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната пиавдина.</i> Хр. Драганович, НБ (превод), 138-139. <i>Хилона попитаха: що прави Бог? А той рече: високите събаря, а изпадналите воздига.</i> П. Берон, БРН, 45. <i>Тогава са они повервали, / че е било този честни кърста. / Воздигна го царо Коста-дина, / и по него царица Елена. / Направили той кула висока, / турили са първи честни кърста.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 8. возди-гам се, воздигна се <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЙГАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> воздигна се <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздигам се, издигам се, вдигам се. <i>Ви го [слънцето] гледате сяко утро, че ся показува на изток, че ся воздига на небо, и то до пладнина.</i> Е. Васкидо-вич, ПП (превод), 4. <i>Воздигнаха ся против него</i> [Колумб], <i>и мало остана да го върлят в морето.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 51. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЙГНА</b>. Вж. воздигам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДИХАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въздихание. <i>Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са по-нудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти.</i> Р. Попович, X, 121. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДИХВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; воздйхна, | ||
| − | + | -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздъхвам; воздъхвам. <i>Тога Мортагон воз-дихна от серце и рече: блажен е, който се намери онова време [при второто пришествие] от десна страна.</i> Хр. Павлович, Ц, 30. <i>Па да видиш черни очи под тънките вежди, / че воздихнеш, па че кажеш: / Боже, дай премежди / какви сякаш на глава ми, / ама я що сакам</i> — / <i>речи, боже, и оно да стане!"</i> Елин Пелин, Съч. V, 108. <i>Ка я виде [Вида] дете Джамгруица, / ка я виде низ сърце воз-дихна, / ка воздйхна за сабля се фана.</i> Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 50. <i>Я застани, орле кръстато, / я застани с душа да воздихнем,</i> / <i>да воздихнем, нещо да ти кажем.</i> Нар. пес., СбНУ 1П, 96. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЙХНА</b>. Вж. воздихвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДИШАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Въздишам. <i>„На майка си са е изметнала“, говориле мъжете и возди-шале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 50. <i>О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех.</i> Хр. Драганович, Нб (превод), 138. | ||
| − | + | 2. Дишам. <i>На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша.</i> П. Берон, БРП, 113. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Дишам. <i>На главата си | ||
3. Дъхам, мириша. <i>На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш!</i> Нар. пес., СбНУ ХШ, 29. | 3. Дъхам, мириша. <i>На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш!</i> Нар. пес., СбНУ ХШ, 29. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЙШКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздишка. <i>Пцета млъкнат, месец спре се на не-бото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото.</i> Елин Пелин, Съч. V, 110. <i>Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздиш-ка.</i> Н. Бончев, Р (превод), 111. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДУХ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздух. <i>Училището е направено на добро място, има си градинка и воздухът е чист.</i> С, 1872, бр. 34, 270. <i>Там още нямало тия широки и просторни улици,., нямало ни сточни вади, къде да ся втечат нечистотии, кои развалят воздух с вредни изпарения.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 63-64. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДУШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Въздушен. <i>Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен.</i> Ч, 1871, бр. 8, 246. | ||
| − | + | ◇ Градя воз душни кули. <i>Остар. Книж.</i> Градя въздушни кули. <i>Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път.</i> Знан., 1875, бр. 14, 220. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЪХВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> воздъхна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздъхвам; воздихвам. <i>И тя търпи, горката, — гние, ала търпи. Да речеш за нящо да земе да натякне или да воздъхне — това го нема у нея.</i> Т. Влайков, Съч. П, 187. <i>— Ста-но, Стано, нещастна е твоята бедна главица! — казах аз и воздъхнах.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 205. <i>—Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 14. <i>Тя воздъхна тежко и хвана ма за ръката, като ми каза: — Не плачи, любезний ми Живко.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЪХНА</b>. Вж. воздъхвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗЕЛНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Возилница. | ||
| − | + | <i>— Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. <i>„Либе ле, Стано, либе ле, / я овляз в ладни зив-ници, / в зивници под возелници, наточи вино червено.“</i>Нар. пес., СбНУ, ХЬЛЯ, 216. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
ВбЗЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> возя <i>и от</i> возя се. <i>По плавното возене и по тропота на конските копита Васил рйзбра, че е в шейна и че пътува занякъде.</i> Ив. Планински, БС, 15. | ВбЗЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> возя <i>и от</i> возя се. <i>По плавното возене и по тропота на конските копита Васил рйзбра, че е в шейна и че пътува занякъде.</i> Ив. Планински, БС, 15. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВОЗЙЛКА <i>ж. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Возене, возйтба (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>ВОЗЙЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Возене, возйтба (Н. Геров, РБЯ). |
Версия от 16:04, 15 декември 2013
тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му,.., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му? К. Величков, НС, 54. Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време,.., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната пиавдина. Хр. Драганович, НБ (превод), 138-139. Хилона попитаха: що прави Бог? А той рече: високите събаря, а изпадналите воздига. П. Берон, БРН, 45. Тогава са они повервали, / че е било този честни кърста. / Воздигна го царо Коста-дина, / и по него царица Елена. / Направили той кула висока, / турили са първи честни кърста. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 8. возди-гам се, воздигна се страд.
ВОЗДЙГАМ СЕ несв.; воздигна се св., непрех. Остар. и диал. Въздигам се, издигам се, вдигам се. Ви го [слънцето] гледате сяко утро, че ся показува на изток, че ся воздига на небо, и то до пладнина. Е. Васкидо-вич, ПП (превод), 4. Воздигнаха ся против него [Колумб], и мало остана да го върлят в морето. Е. Васкидович, ПП (превод), 51.
ВОЗДЙГНА. Вж. воздигам.
ВОЗДИХАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздихание. Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са по-нудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти. Р. Попович, X, 121.
ВОЗДИХВАМ, -аш, несв.; воздйхна,
-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздъхвам. Тога Мортагон воз-дихна от серце и рече: блажен е, който се намери онова време [при второто пришествие] от десна страна. Хр. Павлович, Ц, 30. Па да видиш черни очи под тънките вежди, / че воздихнеш, па че кажеш: / Боже, дай премежди / какви сякаш на глава ми, / ама я що сакам — / речи, боже, и оно да стане!" Елин Пелин, Съч. V, 108. Ка я виде [Вида] дете Джамгруица, / ка я виде низ сърце воз-дихна, / ка воздйхна за сабля се фана. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 50. Я застани, орле кръстато, / я застани с душа да воздихнем, / да воздихнем, нещо да ти кажем. Нар. пес., СбНУ 1П, 96.
ВОЗДЙХНА. Вж. воздихвам.
ВОЗДИШАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Въздишам. „На майка си са е изметнала“, говориле мъжете и возди-шале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех. Хр. Драганович, Нб (превод), 138.
2. Дишам. На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша. П. Берон, БРП, 113.
3. Дъхам, мириша. На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш! Нар. пес., СбНУ ХШ, 29.
ВОЗДЙШКА ж. Остар. и диал. Въздишка. Пцета млъкнат, месец спре се на не-бото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото. Елин Пелин, Съч. V, 110. Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздиш-ка. Н. Бончев, Р (превод), 111.
ВОЗДУХ, мн. няма, м. Остар. и диал. Въздух. Училището е направено на добро място, има си градинка и воздухът е чист. С, 1872, бр. 34, 270. Там още нямало тия широки и просторни улици,., нямало ни сточни вади, къде да ся втечат нечистотии, кои развалят воздух с вредни изпарения. С. Радулов, ГМП (превод), 63-64.
ВОЗДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Въздушен. Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен. Ч, 1871, бр. 8, 246.
◇ Градя воз душни кули. Остар. Книж. Градя въздушни кули. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път. Знан., 1875, бр. 14, 220.
ВОЗДЪХВАМ, -аш, несв.’, воздъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздихвам. И тя търпи, горката, — гние, ала търпи. Да речеш за нящо да земе да натякне или да воздъхне — това го нема у нея. Т. Влайков, Съч. П, 187. — Ста-но, Стано, нещастна е твоята бедна главица! — казах аз и воздъхнах. Л. Каравелов, Съч. V, 205. —Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Тя воздъхна тежко и хвана ма за ръката, като ми каза: — Не плачи, любезний ми Живко. П. Бобеков, БВК (побълг.), 13.
ВОЗДЪХНА. Вж. воздъхвам.
ВОЗЕЛНИЦА ж. Диал. Возилница.
— Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. „Либе ле, Стано, либе ле, / я овляз в ладни зив-ници, / в зивници под возелници, наточи вино червено.“Нар. пес., СбНУ, ХЬЛЯ, 216.
ВбЗЕНЕ ср. Отгл. същ. от возя и от возя се. По плавното возене и по тропота на конските копита Васил рйзбра, че е в шейна и че пътува занякъде. Ив. Планински, БС, 15.
ВОЗЙЛКА ж. Диал. 1. Само ед. Возене, возйтба (Н. Геров, РБЯ).
