Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/275“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>жаваьи всички тия нравствени добродетели вкупом.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 94. <i>Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 196. | <i>жаваьи всички тия нравствени добродетели вкупом.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 94. <i>Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 196. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВКУПЧА СЕ. Вж. вкупчвам се. | + | <b>ВКУПЧА СЕ</b>. Вж. вкупчвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКУПЧВАМ СЕ, -а се, <i>несв. ;</i> вкупча се, -и се, <i>мин. св.</i> вкупчи се, <i>св., непрех.</i> Само <i>мн.</i> иЗл. <i>ед.</i> Събираме се накуп, струпваме се на едно място. <i>След малко партизаните тревожно се вкупчиха около му.</i> М. Явор-ски, ХСП, 352. <i>Животните, забелязали убитата биволица, рязко извиха и полетяха към нея, вкупчиха се и след миг я дигнаха върху рогата си.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 418. | + | <b>ВКУПЧВАМ СЕ</b>, -а се, <i>несв. ;</i> вкупча се, -и се, <i>мин. св.</i> вкупчи се, <i>св., непрех.</i> Само <i>мн.</i> иЗл. <i>ед.</i> Събираме се накуп, струпваме се на едно място. <i>След малко партизаните тревожно се вкупчиха около му.</i> М. Явор-ски, ХСП, 352. <i>Животните, забелязали убитата биволица, рязко извиха и полетяха към нея, вкупчиха се и след миг я дигнаха върху рогата си.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 418. |
| − | + | ---- | |
| − | ВКУС, вкусът, вкуса, <i>мн.</i> вкусове, <i>м.</i> | + | <b>ВКУС</b>, вкусът, вкуса, <i>мн.</i> вкусове, <i>м.</i> |
<b>1</b>. Само <i>ед. Физиол.</i> Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се различават качества (сладко, горчиво, кисело, солено и техните комбинации) на вещества, обикн. на храна, питиета. <i>Както във въздуха, така и във водата са необходими и обоняние, и осезание, и вкус. Впрочем тук веднага трябва да конкретизираме, че във водата обонянието и вкусът са едно и също нещо.</i> Ц. Цанев и др., ЧП, 52. <i>Езикът е орган на вкуса.</i> | <b>1</b>. Само <i>ед. Физиол.</i> Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се различават качества (сладко, горчиво, кисело, солено и техните комбинации) на вещества, обикн. на храна, питиета. <i>Както във въздуха, така и във водата са необходими и обоняние, и осезание, и вкус. Впрочем тук веднага трябва да конкретизираме, че във водата обонянието и вкусът са едно и също нещо.</i> Ц. Цанев и др., ЧП, 52. <i>Езикът е орган на вкуса.</i> | ||
| − | 2. Само <i>ед.</i> Със съгл. опред. Усещане за сладко, горчиво, кисело, солено и под., което възниква при допир на някакво вещество до специални сетивни органи у човека и животните. <i>Сиренето беше бито, ронеше се като вар, но соленият вкус разкара горчивината на просеника.</i> А. Гуляшки, СВ, 138. <i>Долната му | + | 2. Само <i>ед.</i> Със съгл. опред. Усещане за сладко, горчиво, кисело, солено и под., което възниква при допир на някакво вещество до специални сетивни органи у човека и животните. <i>Сиренето беше бито, ронеше се като вар, но соленият вкус разкара горчивината на просеника.</i> А. Гуляшки, СВ, 138. <i>Долната му [на Борис] устна се пукна и тънка, ясна струйка кръв потече по брадата му. Той я облиза и познатият блудкаво-солен вкус мина като тръпка по сухия му език.</i> Г. Караславов, Т, 113. <i>Излезе на широкия слог,.., отчупи няколко от храстите и задъвка върховете им. Тръпчивият вкус скова челюстите му.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 107. <i>Водата беше студена и имаше малко въз-киселичък щиплив вкус.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, |
77. <i>В устата си усети горчив вкус, ръцете й неусетно изстинаха.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 171. | 77. <i>В устата си усети горчив вкус, ръцете й неусетно изстинаха.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 171. | ||
| − | 3. Обикн. <i>ед.</i> Свойство на храна или друго вещество да предизвиква определено усещане от тоя вид. <i>Плодовете се сортират по вид, качество, големина, сорт, зрелост, цвят, вкус и пр.</i> М. Гаврилова и др., ТПХI и И, 59. <i>Франсоа е барман в първокласния бар на | + | 3. Обикн. <i>ед.</i> Свойство на храна или друго вещество да предизвиква определено усещане от тоя вид. <i>Плодовете се сортират по вид, качество, големина, сорт, зрелост, цвят, вкус и пр.</i> М. Гаврилова и др., ТПХI и И, 59. <i>Франсоа е барман в първокласния бар на „Флорида“... В неговата весела аптека са наредени безброй бутилки с пъстри етикети:.. ром, джин, една парфюмирана дузина ликьори с най-различни имена, цветове и вкусове.</i> Св. Минков, ДА, 11. <i>В клетъчния сок са разтворени захар и киселини, затуй той има сладък или кисел вкус.</i> Бтн V и VI кл (превод), 12. <i>Неразтворимите соли са без вкус. Вкусът на разтворимите соли зависи от метала, който съдържат.</i> Хим. IX кл, 1950, 128. // Качество, свойство на храна или питие да предизвиква усещане, което доставя удоволствие. <i>Сготвеното приличаше на мътна вода и нямаше никакъв вкус.</i> К. Митев, ПБ, 413. <i>Гостиха ме с някакво задушено без всякакъв вкус.</i> |
| − | 4. Предпочитание към определен тип усещания от тоя вид. <i>При определяне на менюто в предприятията за обществено хранене трябва да се държи сметка за вкуса на потребителите, техните национални традиции и бюджетните им възможности.</i> М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 235. | + | 4. Предпочитание към определен тип усещания от тоя вид. <i>При определяне на менюто в предприятията за обществено хранене трябва да се държи сметка за вкуса на потребителите, техните национални традиции и бюджетните им възможности.</i> М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 235. <i>— Въпрос на вкус е, но в такова време топлият кренвирш е по-приятен от шунката — продължава да говори момъкът.</i> Б. Райнов, ДВ, 134. |
| − | 5. <i>Прен.</i> Обикн. с предл. към. Природна наклонност, влечение, предпочитание към нещо. <i>Никой повече от него | + | 5. <i>Прен.</i> Обикн. с предл. към. Природна наклонност, влечение, предпочитание към нещо. <i>Никой повече от него [Д. Войников] не е съдействувал за развитието на вкуса към драматическите представления.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 126. <i>Как, защо се случи това, никога не можа да си обясни. Той нямаше вкус за подобни приключения.</i> К. Константинов, СЧЗ, 125. <i>Росита е писал дребни песни,.. Дивни и прости песни, достъпни за читатели с най-обикновени вкусове.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 99. <i>Този интерес [към физическите упражнения] у Левски се диктува не от вкуса към спортуване, а от съзнанието за голямата необходимост от физически упражнения при подготовката на революционните дейци.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 65. <i>Пенчо Славейков, с неговия изострен вкус към народното творчество и към личната поезия,.., сам подписва неизвестния „П. Кр.“ от провинцията с поетичния и звучен псевдоним „Яворов“.</i> ЛФ, 1958, бр. <b>2</b><b>,</b> <b>2</b><b>.</b> |
| − | <b>6</b>. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Развито чувство, усет към красивото, изящното, повишена способност за естетическо възприятие и оценка. <i>Показаните в музея образци от тези домашни произведения на женското изкуство говорят за умение, вкус и голямо художествено майсторство.</i> Н. Хайтов, ШГ, 107. <i>Лошият вкус на госпожа Спиридонова беше претъп-кал вътрешността й | + | <b>6</b>. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Развито чувство, усет към красивото, изящното, повишена способност за естетическо възприятие и оценка. <i>Показаните в музея образци от тези домашни произведения на женското изкуство говорят за умение, вкус и голямо художествено майсторство.</i> Н. Хайтов, ШГ, 107. <i>Лошият вкус на госпожа Спиридонова беше претъп-кал вътрешността й [на къщата] с банални и скъпи мебели, купени от чужбина.</i> Д. Димов, Т, 45. <i>В облеклото му имаше нещо старомодно, което показваше, че или му липсва вкус да се облича изискано, или че не желае да се набива на погледа с външността си.</i> Д. Немиров, Д № 9, 14-15. <i>—Мислех я за ниска, пълна</i>.., <i>дори грозна! А сега виждам, че Ванко имал вкус... Поздравлявам те!</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 139. <i>Изработен с вкус. Подреден с вкус. Ушит с вкус.</i> |
| − | + | ◇ На вкус. Според вкуса. <i>Киселото мляко,.., се отцежда в продължение на няколко часа, след което се разбива с дървена лъжица заедно с растителното масло и сол на вкус.</i> Л. Петров и др., БНК, 147. Не ми е по вкуса. Не ми се харесва, не ми се нрави. <i>Князът не го обичаше твърде, не бяха по</i> | |
Версия от 15:57, 15 декември 2013
жаваьи всички тия нравствени добродетели вкупом. Ив. Димов, АИДЖ, 94. Поет и разбойник под съща премяна, / мисъл и желязо, лира и тръба: / всичко ти бе вкупом за една борба. Ив. Вазов, Съч. I, 196.
ВКУПЧА СЕ. Вж. вкупчвам се.
ВКУПЧВАМ СЕ, -а се, несв. ; вкупча се, -и се, мин. св. вкупчи се, св., непрех. Само мн. иЗл. ед. Събираме се накуп, струпваме се на едно място. След малко партизаните тревожно се вкупчиха около му. М. Явор-ски, ХСП, 352. Животните, забелязали убитата биволица, рязко извиха и полетяха към нея, вкупчиха се и след миг я дигнаха върху рогата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 418.
ВКУС, вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.
1. Само ед. Физиол. Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се различават качества (сладко, горчиво, кисело, солено и техните комбинации) на вещества, обикн. на храна, питиета. Както във въздуха, така и във водата са необходими и обоняние, и осезание, и вкус. Впрочем тук веднага трябва да конкретизираме, че във водата обонянието и вкусът са едно и също нещо. Ц. Цанев и др., ЧП, 52. Езикът е орган на вкуса.
2. Само ед. Със съгл. опред. Усещане за сладко, горчиво, кисело, солено и под., което възниква при допир на някакво вещество до специални сетивни органи у човека и животните. Сиренето беше бито, ронеше се като вар, но соленият вкус разкара горчивината на просеника. А. Гуляшки, СВ, 138. Долната му [на Борис] устна се пукна и тънка, ясна струйка кръв потече по брадата му. Той я облиза и познатият блудкаво-солен вкус мина като тръпка по сухия му език. Г. Караславов, Т, 113. Излезе на широкия слог,.., отчупи няколко от храстите и задъвка върховете им. Тръпчивият вкус скова челюстите му. Кл. Цачев, ГЗ, 107. Водата беше студена и имаше малко въз-киселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ,
77. В устата си усети горчив вкус, ръцете й неусетно изстинаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 171.
3. Обикн. ед. Свойство на храна или друго вещество да предизвиква определено усещане от тоя вид. Плодовете се сортират по вид, качество, големина, сорт, зрелост, цвят, вкус и пр. М. Гаврилова и др., ТПХI и И, 59. Франсоа е барман в първокласния бар на „Флорида“... В неговата весела аптека са наредени безброй бутилки с пъстри етикети:.. ром, джин, една парфюмирана дузина ликьори с най-различни имена, цветове и вкусове. Св. Минков, ДА, 11. В клетъчния сок са разтворени захар и киселини, затуй той има сладък или кисел вкус. Бтн V и VI кл (превод), 12. Неразтворимите соли са без вкус. Вкусът на разтворимите соли зависи от метала, който съдържат. Хим. IX кл, 1950, 128. // Качество, свойство на храна или питие да предизвиква усещане, което доставя удоволствие. Сготвеното приличаше на мътна вода и нямаше никакъв вкус. К. Митев, ПБ, 413. Гостиха ме с някакво задушено без всякакъв вкус.
4. Предпочитание към определен тип усещания от тоя вид. При определяне на менюто в предприятията за обществено хранене трябва да се държи сметка за вкуса на потребителите, техните национални традиции и бюджетните им възможности. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 235. — Въпрос на вкус е, но в такова време топлият кренвирш е по-приятен от шунката — продължава да говори момъкът. Б. Райнов, ДВ, 134.
5. Прен. Обикн. с предл. към. Природна наклонност, влечение, предпочитание към нещо. Никой повече от него [Д. Войников] не е съдействувал за развитието на вкуса към драматическите представления. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. Как, защо се случи това, никога не можа да си обясни. Той нямаше вкус за подобни приключения. К. Константинов, СЧЗ, 125. Росита е писал дребни песни,.. Дивни и прости песни, достъпни за читатели с най-обикновени вкусове. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 99. Този интерес [към физическите упражнения] у Левски се диктува не от вкуса към спортуване, а от съзнанието за голямата необходимост от физически упражнения при подготовката на революционните дейци. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Пенчо Славейков, с неговия изострен вкус към народното творчество и към личната поезия,.., сам подписва неизвестния „П. Кр.“ от провинцията с поетичния и звучен псевдоним „Яворов“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.
6. Прен. Само ед. Развито чувство, усет към красивото, изящното, повишена способност за естетическо възприятие и оценка. Показаните в музея образци от тези домашни произведения на женското изкуство говорят за умение, вкус и голямо художествено майсторство. Н. Хайтов, ШГ, 107. Лошият вкус на госпожа Спиридонова беше претъп-кал вътрешността й [на къщата] с банални и скъпи мебели, купени от чужбина. Д. Димов, Т, 45. В облеклото му имаше нещо старомодно, което показваше, че или му липсва вкус да се облича изискано, или че не желае да се набива на погледа с външността си. Д. Немиров, Д № 9, 14-15. —Мислех я за ниска, пълна.., дори грозна! А сега виждам, че Ванко имал вкус... Поздравлявам те! М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Изработен с вкус. Подреден с вкус. Ушит с вкус.
◇ На вкус. Според вкуса. Киселото мляко,.., се отцежда в продължение на няколко часа, след което се разбива с дървена лъжица заедно с растителното масло и сол на вкус. Л. Петров и др., БНК, 147. Не ми е по вкуса. Не ми се харесва, не ми се нрави. Князът не го обичаше твърде, не бяха по
