Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/247“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: | + | <i>прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“</i> А. Гуляшки, Л, 90. Вися на чужда врата. <i>Разг.</i> Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. <i>Страдаше, не най-голямото й момче яде чужд хляб и виси на чужда врата.</i> К. Петканов, П, 18. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСЯ</b>, вйсйш, <i>мин. св.</i> вйсях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вйсял, -а ,-о, <i>мн.</i> вйсели, <i>несв., непрех. Остар.</i> С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. <i>Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите чело</i>-<i>веци, то виси от человеците, что живеят днес.</i> Ал. Кръсгевич, ВПЖ (превод), 14. <i>Кралят [в Полша] нямал ни войска.., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти).</i> ВИ, 115-116. <i>Упо-требението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест.</i> С. Веже-нов, X (превод), 59. <i>Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им.</i> В. Груев, НПГ, <b>8</b>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙСЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> Издигам високо; виша, извисявам. <i>И скоро нагоре по Трапето — към манастир-чето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан</i> [бора]. Г, Ру-сафов, ИТБД, 20-21. вися се <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙСЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Остар.</i> 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. <i>При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят</i>. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58. | ||
| − | + | 2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. <i>Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха.</i> Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 180. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСЯЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> вися като <i>прил.</i> Който виси окачен или опрян на нещо. <i>В горния пруст у хаджи Ан-дрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа.</i> В. Геновска, СТ, 24. <i>Един чиновник ми поиска тескере-то и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници., тършуваха из джобовете ми.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 154. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. <i>Виковете на тълпата го | ||
| − | |||
| − | ВИСЯЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. сег. деят. от</i> вися като <i>прил.</i> Който виси окачен или опрян на нещо. <i>В горния пруст у хаджи Ан-дрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа.</i> В. Геновска, СТ, 24. <i>Един чиновник ми поиска тескере-то и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници., тършуваха из джобовете ми.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 154. | ||
О Висяща железница. <i>Спец.</i> Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Висящ мост. <i>Архит.</i> Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. <i>От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост.</i> Кр. Белев, 3, <b>88</b>. Висящо дело. | О Висяща железница. <i>Спец.</i> Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Висящ мост. <i>Архит.</i> Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. <i>От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост.</i> Кр. Белев, 3, <b>88</b>. Висящо дело. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<i>Юрид.</i> Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт. | <i>Юрид.</i> Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт. | ||
| − | > Висящ въпрос. <i>Книж.</i> Въпрос, който стои неразрешен. <i>В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси | + | > Висящ въпрос. <i>Книж.</i> Въпрос, който стои неразрешен. <i>В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови.</i> К. Константинов, ППГ, 225. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТ, вйта, вйто, <i>мн.</i> вйти и (нар.-поет.) вити, вйта, вйто, <i>мн.</i> вйти. <i>Прич. мин. страд. от</i> вия като <i>прил. Нар.-поет.</i> | + | <b>ВИТ</b>, вйта, вйто, <i>мн.</i> вйти и (нар.-поет.) вити, вйта, вйто, <i>мн.</i> вйти. <i>Прич. мин. страд. от</i> вия като <i>прил. Нар.-поет.</i> |
1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. <i>Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш.</i> К. Величков, ПССъч. I, 155. <i>Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи.</i> Д. Спространов, С, 89. | 1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. <i>Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш.</i> К. Величков, ПССъч. I, 155. <i>Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи.</i> Д. Спространов, С, 89. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
2. Който е във вид на свод. <i>Новата църква беше за чудо и за приказ.., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати.</i> Д. Талев, ЖС, 222. <i>Поминувам, заминувам: /рамни двори оградения/нови порти, вити порти / обковани, зарезени.</i> К. Христов, СК, 26. <i>Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 34. | 2. Който е във вид на свод. <i>Новата църква беше за чудо и за приказ.., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати.</i> Д. Талев, ЖС, 222. <i>Поминувам, заминувам: /рамни двори оградения/нови порти, вити порти / обковани, зарезени.</i> К. Христов, СК, 26. <i>Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 34. | ||
| − | 3. Който е усукан, засукан, преплетен. <i>Златар имало някога., в Средец.. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета.., и вити гривни като змии гъвкави.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 42. <i>И ходят те | + | 3. Който е усукан, засукан, преплетен. <i>Златар имало някога., в Средец.. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета.., и вити гривни като змии гъвкави.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 42. <i>И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища.</i> Ц. Церковски, Съч. 1П, 84. <i>Ето и оградата от вито ковано желязо.</i> Ем. Манов, ДСР, 25. <i>Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него</i>. Д. Спространов, С, 36. <i>Спи езерото: белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. П, 34. <i>Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми.</i> Нар. пес., СбНУ X, 28. <i>Орач оре рав-но поле,</i> /.. / <i>вееден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, /.. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак.</i> Нар. пес., СбНУ Х1Л, 413. |
4. Който е извит като спирала; спираловиден. <i>Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище.</i> А. Христофоров, А, 323. <i>Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре.</i> Ст. Цанев, МБ, | 4. Който е извит като спирала; спираловиден. <i>Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище.</i> А. Христофоров, А, 323. <i>Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре.</i> Ст. Цанев, МБ, | ||
Версия от 15:56, 15 декември 2013
прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“ А. Гуляшки, Л, 90. Вися на чужда врата. Разг. Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. Страдаше, не най-голямото й момче яде чужд хляб и виси на чужда врата. К. Петканов, П, 18.
ВИСЯ, вйсйш, мин. св. вйсях, прич. мин. св. деят. вйсял, -а ,-о, мн. вйсели, несв., непрех. Остар. С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите чело-веци, то виси от человеците, что живеят днес. Ал. Кръсгевич, ВПЖ (превод), 14. Кралят [в Полша] нямал ни войска.., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти). ВИ, 115-116. Упо-требението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест. С. Веже-нов, X (превод), 59. Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им. В. Груев, НПГ, 8.
ВЙСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Издигам високо; виша, извисявам. И скоро нагоре по Трапето — към манастир-чето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан [бора]. Г, Ру-сафов, ИТБД, 20-21. вися се страд.
ВЙСЯ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58.
2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 180.
ВИСЯЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вися като прил. Който виси окачен или опрян на нещо. В горния пруст у хаджи Ан-дрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СТ, 24. Един чиновник ми поиска тескере-то и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници., тършуваха из джобовете ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.
О Висяща железница. Спец. Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Висящ мост. Архит. Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост. Кр. Белев, 3, 88. Висящо дело.
Юрид. Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт.
> Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.
ВИТ, вйта, вйто, мн. вйти и (нар.-поет.) вити, вйта, вйто, мн. вйти. Прич. мин. страд. от вия като прил. Нар.-поет.
1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи. Д. Спространов, С, 89.
2. Който е във вид на свод. Новата църква беше за чудо и за приказ.., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222. Поминувам, заминувам: /рамни двори оградения/нови порти, вити порти / обковани, зарезени. К. Христов, СК, 26. Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове. Нар. пес., СбНУ XIV, 34.
3. Който е усукан, засукан, преплетен. Златар имало някога., в Средец.. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета.., и вити гривни като змии гъвкави. Ст. Станчев, ПЯС, 42. И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища. Ц. Церковски, Съч. 1П, 84. Ето и оградата от вито ковано желязо. Ем. Манов, ДСР, 25. Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него. Д. Спространов, С, 36. Спи езерото: белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 34. Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми. Нар. пес., СбНУ X, 28. Орач оре рав-но поле, /.. / вееден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, /.. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 413.
4. Който е извит като спирала; спираловиден. Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище. А. Христофоров, А, 323. Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре. Ст. Цанев, МБ,
