Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/221“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Ит. ую1а. | — Ит. ую1а. | ||
| − | <b>ВИОЛЕТ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Книж.</i> Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. <i>Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет.</i> Н. Антонов, ВОМ, 36. <i>Откъснати от едни и същи дървета, те | + | <b>ВИОЛЕТ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Книж.</i> Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. <i>Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет.</i> Н. Антонов, ВОМ, 36. <i>Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин</i>, <i>охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада.</i> |
С. Северняк, В СД, 46. | С. Северняк, В СД, 46. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>ВИОЛЕТКА<sup>1</sup></b> <i>ж.</i> Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Ую1а ос!ога<b>1</b>а. <i>Букетче ви</i>-<i>олетки.</i> | <b>ВИОЛЕТКА<sup>1</sup></b> <i>ж.</i> Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Ую1а ос!ога<b>1</b>а. <i>Букетче ви</i>-<i>олетки.</i> | ||
| − | — От фр. | + | — От фр. ую1е"е. |
<b>ВИОЛЕТКА<sup>2</sup></b> <i>ж.</i> Вид ядивна гъба с аме-тистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. КосюрахПиз пис!и<b>8</b>. <i>Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отров-на. Тази гъба е боровинката или виолетка-та.</i> Ив. Димитров, ОП, 51. | <b>ВИОЛЕТКА<sup>2</sup></b> <i>ж.</i> Вид ядивна гъба с аме-тистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. КосюрахПиз пис!и<b>8</b>. <i>Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отров-на. Тази гъба е боровинката или виолетка-та.</i> Ив. Димитров, ОП, 51. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВИОЛЕТОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. <i>Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора.</i> Д. Димов, Т, 109. <i>Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга</i>? П. Делирадев, В, 161. <i>Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха.</i> Б. Несторов, СР 26. <i>Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна.</i> X. Русев, ПЗ, 100. | <b>ВИОЛЕТОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. <i>Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора.</i> Д. Димов, Т, 109. <i>Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга</i>? П. Делирадев, В, 161. <i>Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха.</i> Б. Несторов, СР 26. <i>Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна.</i> X. Русев, ПЗ, 100. | ||
| − | <b>2 | + | <b>2</b>. Като <i>същ.</i> <b>виолетово</b> <i>ср.</i> Виолетов цвят. <i>Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено.</i> Ал. Гетман, ВС, 319. <i>Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар.</i> Ем. Станев, ЯГ, 49. |
| − | О <b>Виолетова гълъбка | + | О <b>Виолетова гълъбка</b>. <i>Бот.</i> Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Киз<b>8</b>и<b>1</b>а уезса. |
<b>ВИОЛЕТОВО-</b> Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовока-фяв, виолетовосин, виолетовочер-вен и др. | <b>ВИОЛЕТОВО-</b> Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовока-фяв, виолетовосин, виолетовочер-вен и др. | ||
| − | <b>ВИОЛЙНА</b> <i>ж. Рядко.</i> Цигулка. <i>Най-образцовият му | + | <b>ВИОЛЙНА</b> <i>ж. Рядко.</i> Цигулка. <i>Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим.</i> К. Величков, ПССъч. III, 178. |
— От ит. уюНпо. | — От ит. уюНпо. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>ВИОЛЙНОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> виолина; виолинен, цигулков. <i>Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият.</i> К, 1927, бр. 109, 2. <i>Виолинов концерт.</i> | <b>ВИОЛЙНОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> виолина; виолинен, цигулков. <i>Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият.</i> К, 1927, бр. 109, 2. <i>Виолинов концерт.</i> | ||
| − | О <b>Виолинов ключ | + | О <b>Виолинов ключ</b>. <i>Муз.</i> Ключът сол. |
| − | <b>ВИОЛИСТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на виола. <i>В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени | + | <b>ВИОЛИСТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на виола. <i>В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“.. „Дон Жуцн“ и „Фигаро“.. „Вълшебната флейта“.</i> |
| − | В. Йонова и др., Б (превод), 27. <i>Държавен симфоничен оркестър | + | В. Йонова и др., Б (превод), 27. <i>Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти.</i> ВН, 1962, бр. 3293, 3. |
<b>ВИОЛИСТКА</b> <i>ж.</i> Музикантка, която свири на виола. | <b>ВИОЛИСТКА</b> <i>ж.</i> Музикантка, която свири на виола. | ||
Версия от 15:55, 15 декември 2013
до най-малките подробности на властите. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше й казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК II, 171. Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Дими-трие заради нея? Ст. Сивриев, ПВ, 87.
ВИОЛА ж. 1. Четириструнеи музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-ни-сък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. В школата се изучават цигулка,.., виола и контрабас. ВН, 1961, бр. 3048, 2. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял. Д. Добревски, БКН, 161.
2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в.
— Ит. ую1а.
ВИОЛЕТ, мн. няма, м. Рядко. Книж. Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет. Н. Антонов, ВОМ, 36. Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада.
С. Северняк, В СД, 46.
— От фр. ую1ес.
ВИОЛЕТКА1 ж. Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Ую1а ос!ога1а. Букетче ви-олетки.
— От фр. ую1е"е.
ВИОЛЕТКА2 ж. Вид ядивна гъба с аме-тистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. КосюрахПиз пис!и8. Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отров-на. Тази гъба е боровинката или виолетка-та. Ив. Димитров, ОП, 51.
ВИОЛЕТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора. Д. Димов, Т, 109. Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга? П. Делирадев, В, 161. Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха. Б. Несторов, СР 26. Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна. X. Русев, ПЗ, 100.
2. Като същ. виолетово ср. Виолетов цвят. Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено. Ал. Гетман, ВС, 319. Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар. Ем. Станев, ЯГ, 49.
О Виолетова гълъбка. Бот. Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Киз8и1а уезса.
ВИОЛЕТОВО- Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовока-фяв, виолетовосин, виолетовочер-вен и др.
ВИОЛЙНА ж. Рядко. Цигулка. Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим. К. Величков, ПССъч. III, 178.
— От ит. уюНпо.
ВИОЛЙН-ВИРТУОЗ м.Рядко. Музикант, виртуоз на цигулка. Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, как-вата не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук. Д. Калфов, Избр. разк., 177.
ВИОЛЙН-ВИРТУОЗКА ж. Рядко. Му-зикантка, виртуозка на цигулка.
ВИОЛИНЕН -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Виолинов.
ВИОЛЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от виолина; виолинен, цигулков. Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият. К, 1927, бр. 109, 2. Виолинов концерт.
О Виолинов ключ. Муз. Ключът сол.
ВИОЛИСТ м. Музикант, който свири на виола. В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“.. „Дон Жуцн“ и „Фигаро“.. „Вълшебната флейта“.
В. Йонова и др., Б (превод), 27. Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти. ВН, 1962, бр. 3293, 3.
ВИОЛИСТКА ж. Музикантка, която свири на виола.
ВИОЛКА ж. Диал. Риба змиорка. Пин-тата измъкна стария сак,.., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Г. Караславов, ОХ II, 87.
ВИОЛОНЙСГ ж. Книж. Цигулар.
— Фр. ую1ош$1е.
ВИОЛОНЙСТКА ж. Книж. Цигуларка. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сценатаивиолонистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172.
