Page:RBE Tom2.djvu/94

друг. Каравелов обясни, че е поставен между руското агентство и възбунтуваните войски, че това му положение е много критическо и че трябва да действува предпазливо, додето везните наклонят на негова страна. С. Радев, ССБ И, 115. Всичките интереси на нейното бъдеще караха Турция да върви по българския въпрос с Англия; всичките страхове на Абдул Хамида му шепнеха да слуша Русия. На коя страна щяха да натегнат везните? С. Радев, ССБ II, 373. Меря с аптекарски везни; меря на везни. Книж. Неодобр. Проявявам прекалена пресметливост или дребнавост в нещо; краен педант или сметкаджия съм. Вече не ме занимаваше мъчителният въпрос за вината на моите близки, нямах желание да следя педантично и заядливо всяка тяхна дума и поглед, да меря с аптекарски везни степента на съжалението и покаянието им. Л. Станев, ПХ, 154. Ще почнат [хората] да сравняват, / ще почнат на везни да мерят / коя от двете [царици] заслужава / да бъде тук зад тези двери. М. Петканова, ЦТ, 22. Наклонявам (накланям) / наклоня везните. Разг. Давам предимство, предпочитание на нещо, някого (факт, личност) пред друго нещо или някой друг. Уверявал [владиката] я, че ще дадат детето [на Венета] в някой пансион. Последният аргумент наклонил везните. Н. Ферманджиев, РХ, 215. От начало борбата., наклони везните към отбора на ВИФ, но остави макар и минимални шансове за атакуване първото място от няколко щафети. Е, 1980, бр. 7, 1. Натежавам / натежа на везните. Разг. Оказвам се по-важен, по-съществен от нещо друго, имам решаващо влияние за нещо. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива.. Красотата на момата беше условие, което натежаваше на везните. Ив. Хаджийски, БДБН I, 108. За избор на място за хотела на везните натежа гледката, която се откриваше към брега.

— От араб. през тур. уегпе. — Друга (остар. и диал.) форма: в е з н 6.

ВЕЗУВИАН м. Минер. Минерал с най-различни цветове, от който се правят дребни предмети за украса.

— От лат. собств.

ВЕЗЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Веза. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете кенета и тантели, да везе на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Седнала йе Яна на мала-та врата / под белата лоза. Ем си седит Яна, / шарен гергеф везит, дребни сълзи ро-нит. Нар. пес., СбьрМ, 339.

ВЕИЛО, мн. -а, ср. Диал. Открито място, където отвяват овършаното жито, ечемик и др. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана, а други чакаха вятъра на веилото. К. Петканов, ОБ, 139. Цялото му семейство и няколко души помагачи тикаха овършания овес към веилото. К. Петканов, ДЧ, 5.

ВЕЙВАМ, -аш, несв.’, вейна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Подухвам леко и за малко; лъхвам. Когато излязоха на полето, един прохладен ветрец вейна въз бледите лица на пътниците. Йв. Вазов, Съч. VI,

182. Бях може би вече вдигнал пушката, когато изведнъж ми стана леко, като че тих вятър вейна и отнесе от моята душа нави-снал тежък дим. Вл. Мусаков, СбЗР, 401. Вейне ли вятър в градините, / леко потрепват цветята. Ас. Босев, ВМ, 82.

2. Прех. Диал. Метвам нещо. Поп Врачев преметна очи и вейна отново мрежата. Ст. Даскалов, ВМ, 48. вейвам се, вейна се страд.

ВЕЙВАМ СЕ несв.; вейна се св., непрех.

1. Разг. Размахвам се, развявам се леко и за малко. От устременото му изкачване нагоре пешовете на пардесюто му се вейнаха назад, сякаш емнати от вятър. Т. Харман-джиев, Р, 30.

2. Диал. Метвам се, прескачам през нещо леко и бързо. „И тенецът, като ни чу, че го гониме, остави кюнецо и се вейна през зида, та отнесе една керемида. Те къде е прескочил и е отнесъл керемидата!“ Й. Радичков, СР, 163.

ВЕЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от вейвам и от вейвам се.

ВЕЙКА ж. Клонче от дърво или от храст, обикн. заедно с листата. По оголените вейки на дърветата трепереха умирае-щи последните листа и падаха със суха въздишка. Елин Пелин, Съч. III, 75-76. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна торолр .. разклаща вейките си и за-шумява. Й. Йовков, СЛ, 94. Гондолата се плъзна край ясминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. К. Константинов, ПЗ, 143. Момчил извади тежкия си нож и взе да дялка брезите наоколо, та хвърчаха вейки и трески. А. Дончев, ВР, 180. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Той израсна ки-чест Явор, а до него аз Калина; — / той ме е прегръщал с клони, аз съм в него вейки свряла. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 124.

О Слаб (сух) като вейка. Разг. Много, изключително слаб човек. Есенка беше почти безкръвна. Селяните не знаеха каква бе то-чно болестта, която я сушеше, но от време бяха я запомнили все така слаба, като вейка. Ст. Даскалов, Л, 64. Той се дигна, бледен и сух като вейка. Г. Караславов, С, 212. Ставам / стана на вейка. Разг. Отслабвам извънредно много.

ВЕЙНА. Вж. вейвам.

ВЕЙНИК, мн. -ци, м. Диал. Покрити с вейки, колиба или навес, които служат за