Page:RBE Tom2.djvu/55

ми се, че не трябва да злоупотребяваме с услугите на немците. Д. Димов, Т, 496. На ваше място. Книж. В положението, в което сте вие (Вие). — Добре постъпихте, Спасов, .. Аз бих направил на Ваше място и втората крачка, след първата. Д. Добрев-ски, БКН, 60. Други на ваше място не биха сторили същото. На ваше разположение съм; на вашите услуги <съм>. Книж. Учтиво уверение, че съм готов да услужа, помогна на лицата (лицето), с които говоря. — Една забележка, господин капитан; не намирате ли, че с такъв великолепен модел като този войник картината би станала... а? — Е, да! Е, да! От утре той е на ваше разположение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Здрасти, бай Иване! — рече той на другаря и му стисна крепко десницата .. — На вашите услуги, господин Виков! — поклони се още по-дълбоко той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249. Не е ваша работа. Разг. Не е нещо, което да ви (Ви) засяга; не се месете. От ваша страна. Книж. От страна на лицата (лицето), с които се говори. По ва-шему. Остар. Според вас (Вас), както вие (Вие) мислите, разбирате нещо. Генералът казва: — Дайте най-почтения, работлив и просветен българин за кмет, който да урежда по вашему новата столица. К. Ст-ранджев, ЖБ, 69-70.

ВАШЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Лице от родния край на лицето, с което се говори.

— Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? .. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. Техният командир веднъж ми каза: — Бай Дойчине, уплашиха ми окото вашенците по жътва. А. Каралийчев, НЗ, 43. — Абе Иване, бре чобане, /.. мен ма мама проводила / да набера ситни китки, / да ги нося на нашенци, / да се пукат вашенците. Нар. пес., СбВСт, 635.

ВАШЕНКА ж. Разг. Жена от родния край на лицето, с което се говори. Вашенки са много хубави и пъргави.

ВАШЕНСКАТА нареч. Диал. Обикн. с предл. по. Вашенски.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до или е свързан с родния край на лицето, с което се говори. През всичкото време Куминов ме разпитва за плакатите на вашенското аязмо. К. Караславов, ОХ I, 217. — Все не стига, господине, уж имам малко нивици, ама по нашите балкани не се ражда. Гол камък е то, не е като вашенската земя. Ст. Марков, ДБ, 157. Зме-йнова сестра Еленка, / тя на Марийка думаше : / — Марийке, снаа братова, / събличай дреи [дрехи] вашенски, / вашенски дреи вълнени, / обличай дреи нашенски, / нашенски дреи змейнови. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 29. Вашенска носия. Вашенски обичай.

2. Като същ. вашенско ср. Разг. Родният край на лицето, с което се говори. — Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се наме-]т някоя да се привие. Елин Пелин, Съч. И,

ВАШЕНСКИ. Нареч. от прил. вашенски. Разг. Обикн. в съчет. По вашенски. Както е в родния край на лицето, с което се говори. Облича се по вашенски. А Говори по вашенски.

ВАШЕНЧАНИН, мн. вашенчани, м. Диал. Вашенец. Защо вашенчани ходят все в Крушуна? Може ли Ставри да прави такова брашно? Кл. Цачев, ГЗ, 21.

ВАШЕНЧАНКА ж. Диал. Вашенка.

ВАШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вашенец и от вашенка; младо момче, момиче или дете от родния край на лицето, с което се говори. В коридора го видял Чаушев, хлебарят от града, той бил ранен в ръката. „Има — казал той — едно вашенче в малката стая отвъд.“ Спас влязъл в тази стая и видял Юрдана. Г. Караславов, ОХ I, 387.

ВАШИНГТОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вашингтон, столица на Съединените американски щати. Вашингтонски музей. Вашингтонска библиотека.

ВАЮВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Слугувам, като бавя, гледам (дете). Най-после трябува да кажа еще някоя и за пестунките или ваите_ь които чуват и ваю-ват (бавят) децата. И. Груев, КНУ (превод), 115. ваювам се страд.

ВАЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ваювам и от ваювам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАНЖЙТИ мн. Истор. Славянско племе, което обитавало през VII-VIII в. земите западно от Солун, а по-късно — Южен Епир. Имаше и от ваюнитите — мълчаливи и сурови мъже. Д. Талев, С II, 139. В Македония нахождаме следующите седем сла-венски племена: ..; 3) смолени ..6) ваюнити и 7) рунхуни. Т. Шишков, ИБН, 97.

ВАЯ, ваеш, мин. св. ваях, несв., прех.

1. Създавам художествено скулптурно произведение от глина, камък, мрамор, дърво и др. под.; моделирам. —А как върви изкуството? Синьор Пепе тъжно поклати глава:

— Изкуството... Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмър-тявам смъртните. Д. Спространов, С, 10. И тъй — в музея! Прекрачвам прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък, върху който човешката ръка е ваяла безсмъртие преди шестдесет века. С. Северняк, ОНК, 257.

2. Прен. Изграждам, творя литературен или сценичен образ. И най-чудното бе, че Йор