Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/701“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БЕЛОМОРЧАНИН, <i>мн.</i> беломорчани, <i>м. Разг.</i> Беломорец<sup>1</sup>. <i>Заложила са й Марийка / със трима турци прязморци, / прязмор-ци, беломорчане, / морето да си преплава.</i> Нар. пес., СбВСт, 107. | БЕЛОМОРЧАНИН, <i>мн.</i> беломорчани, <i>м. Разг.</i> Беломорец<sup>1</sup>. <i>Заложила са й Марийка / със трима турци прязморци, / прязмор-ци, беломорчане, / морето да си преплава.</i> Нар. пес., СбВСт, 107. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОМОРЧАНКА <i>ж.</i> Беломорка. | БЕЛОМОРЧАНКА <i>ж.</i> Беломорка. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОМРАМОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Поет.</i> 1. Който е направен от бял мрамор. <i>По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 136. <i>Пър-вийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стъл-пове.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 138. <i>В беломраморни охолни зали 1 лъкатушат светлинни вълни.</i> Хр. Смирненски, ДБД, 23. 2. <i>Прен.</i> Който по цвят наподобява бял мрамор. <i>Понякога ръката й пробягваше, бе-ломраморна и нежна, .. , по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 185. | БЕЛОМРАМОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Поет.</i> 1. Който е направен от бял мрамор. <i>По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 136. <i>Пър-вийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стъл-пове.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 138. <i>В беломраморни охолни зали 1 лъкатушат светлинни вълни.</i> Хр. Смирненски, ДБД, 23. 2. <i>Прен.</i> Който по цвят наподобява бял мрамор. <i>Понякога ръката й пробягваше, бе-ломраморна и нежна, .. , по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 185. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОНОГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. По-ет.</i> 1. Който има бели нозе; белокрак. <i>Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по це$и месеци не са се появявали на хоризонта,</i> И. Стоянов, ЦД, 106. <i>Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-сре-брогушки!</i> В. Паспалеева, МСС, 11. <i>Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 107. | БЕЛОНОГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. По-ет.</i> 1. Който има бели нозе; белокрак. <i>Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по це$и месеци не са се появявали на хоризонта,</i> И. Стоянов, ЦД, 106. <i>Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-сре-брогушки!</i> В. Паспалеева, МСС, 11. <i>Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 107. | ||
2. Като <i>същ.</i> белоногата <i>ж.</i> Жена с бели нозе. <i>Изворът на белоногата</i> (заглавие на поема от П. Р. Славейков). | 2. Като <i>същ.</i> белоногата <i>ж.</i> Жена с бели нозе. <i>Изворът на белоногата</i> (заглавие на поема от П. Р. Славейков). | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛООПАШАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бяла опашка. О Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета. Butlo rufinus. | БЕЛООПАШАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има бяла опашка. О Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета. Butlo rufinus. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛООЧИЦА <i>ж. Диал.</i> 1. Лайкучка (Вл. Георгиев и др., БЕР). 2. Подрумниче. | БЕЛООЧИЦА <i>ж. Диал.</i> 1. Лайкучка (Вл. Георгиев и др., БЕР). 2. Подрумниче. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛООЧКА <i>ж.</i> Водна птица от семейство патици с чернокафяв гръб, бял корем и оловносива човка. Aythya nyroca. | БЕЛООЧКА <i>ж.</i> Водна птица от семейство патици с чернокафяв гръб, бял корем и оловносива човка. Aythya nyroca. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПАХ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За животно — който има бели слабини; бело-бок. <i>Гиди, белопахо магаре! А Белопах бивол. Белопахи волове.</i> | БЕЛОПАХ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За животно — който има бели слабини; бело-бок. <i>Гиди, белопахо магаре! А Белопах бивол. Белопахи волове.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛ ОП АХКА <i>ж. Диал.</i> Белопаха, бело-бока крава. <i>Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистророжци, / а кравите белопахки!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, | БЕЛ ОП АХКА <i>ж. Диал.</i> Белопаха, бело-бока крава. <i>Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистророжци, / а кравите белопахки!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Поет.</i> Който е покрит с бяла пяна. | БЕЛОПЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Поет.</i> Който е покрит с бяла пяна. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОМОРЧАНИН | БЕЛОМОРЧАНИН | ||
<i>От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 155. • Обр. <i>Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с бело-пенни облачета и къдравите сенки на брезите, .. , ако Нина, .. , не ги разпределяше веднага на работа.</i> Ст. Даскалов, СД, 429., | <i>От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 155. • Обр. <i>Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с бело-пенни облачета и къдравите сенки на брезите, .. , ако Нина, .. , не ги разпределяше веднага на работа.</i> Ст. Даскалов, СД, 429., | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПЕР, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар-по-ет.</i> Който има бели пера. <i>Белопера птица. Стрела белопера.</i> | БЕЛОПЕР, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар-по-ет.</i> Който има бели пера. <i>Белопера птица. Стрела белопера.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПЕРКА <i>ж. Нар.-поет.</i> 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. <i>Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъд-рата му глава кръжели белоперки птици.</i> Ив. Планински, БС, 72. <i>Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, /. . та му прати първа стряла, / първа стряла бело-перка.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 6. <i>Игла белопер-ка.</i> | БЕЛОПЕРКА <i>ж. Нар.-поет.</i> 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. <i>Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъд-рата му глава кръжели белоперки птици.</i> Ив. Планински, БС, 72. <i>Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, /. . та му прати първа стряла, / първа стряла бело-перка.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 6. <i>Игла белопер-ка.</i> | ||
2. Епитет на риба с бели перки. | 2. Епитет на риба с бели перки. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПОЛ -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. <i>Прелъгаха го долните моми, .., долноселките, белополите, / белополи-те, ситноодите.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 285. <i>Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / се кметици белополи.</i> Нар. пес., СбБрМ, 9. | БЕЛОПОЛ -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. <i>Прелъгаха го долните моми, .., долноселките, белополите, / белополи-те, ситноодите.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 285. <i>Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / се кметици белополи.</i> Нар. пес., СбБрМ, 9. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОПРЪСТИЦА <i>ж. Диал.</i> Бяла пръст, белозем, белилка<sup>1</sup>. <i>Разрохканата бе-лопръстица, изресените лозя, нагиздените от цвят дюли разведриха Петко.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 157. <i>Овцете минават бегом през изрязания царевичак и душкат с черните си муцунки сухата белопръстица.</i> А. Каралийчев, ПД, 29. <i>А някои си пресичат мъст с белопръстица или с жарава да не ври, а да остане завсегда сладко.</i> Г. С. Раковски, П I, 75. | БЕЛОПРЪСТИЦА <i>ж. Диал.</i> Бяла пръст, белозем, белилка<sup>1</sup>. <i>Разрохканата бе-лопръстица, изресените лозя, нагиздените от цвят дюли разведриха Петко.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 157. <i>Овцете минават бегом през изрязания царевичак и душкат с черните си муцунки сухата белопръстица.</i> А. Каралийчев, ПД, 29. <i>А някои си пресичат мъст с белопръстица или с жарава да не ври, а да остане завсегда сладко.</i> Г. С. Раковски, П I, 75. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Поет.</i> 1. За овца, овен — който е с бяло руно; белорунест. <i>Цялата мера от Го-рунските височини до Бояновци като че се изпълваше с белорунни овце.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 80. | БЕЛОРУНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Поет.</i> 1. За овца, овен — който е с бяло руно; белорунест. <i>Цялата мера от Го-рунските височини до Бояновци като че се изпълваше с белорунни овце.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 80. | ||
2. За стадо — който се състои от овци с бяло руно. <i>Обичах нежно белорунните стада / и слушах старите овчари.</i> Мл. Исаев, П, 12. | 2. За стадо — който се състои от овци с бяло руно. <i>Обичах нежно белорунните стада / и слушах старите овчари.</i> Мл. Исаев, П, 12. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУНЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белорунен (в 1 знач.). <i>Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани — едри, млечни, белорунести.</i> Г. Караславов, СИ, 184. | БЕЛОРУНЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белорунен (в 1 знач.). <i>Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани — едри, млечни, белорунести.</i> Г. Караславов, СИ, 184. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУСИН, <i>мн.</i> белоруси, <i>м.</i> Белару-син. <i>Руси и украинци, белоруси и азербайджанци, латвийци и естонци .. четат на своя роден език.</i> ОФ, 1950, бр. 1741, 4. | БЕЛОРУСИН, <i>мн.</i> белоруси, <i>м.</i> Белару-син. <i>Руси и украинци, белоруси и азербайджанци, латвийци и естонци .. четат на своя роден език.</i> ОФ, 1950, бр. 1741, 4. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУСКА <i>ж.</i> Беларуска. | БЕЛОРУСКА <i>ж.</i> Беларуска. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Бе- | БЕЛОРУСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Бе- | ||
| − | + | ---- | |
БЕЛОРУСКИ | БЕЛОРУСКИ | ||
Версия от 21:29, 27 ноември 2012
БЕЛОМОРЧАНИН, мн. беломорчани, м. Разг. Беломорец1. Заложила са й Марийка / със трима турци прязморци, / прязмор-ци, беломорчане, / морето да си преплава. Нар. пес., СбВСт, 107.
БЕЛОМОРЧАНКА ж. Беломорка.
БЕЛОМРАМОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който е направен от бял мрамор. По беломраморните стени на двете крила на храма със златни букви е написана цялата история на войната от 1812 год. Ив. Вазов, Съч. XVI, 136. Пър-вийт двор беше обиколен от леки арки, съставени от тънки скулптурни творения, поддържани от беломраморни стъл-пове. Н. Михайловски, ПА (превод), 138. В беломраморни охолни зали 1 лъкатушат светлинни вълни. Хр. Смирненски, ДБД, 23. 2. Прен. Който по цвят наподобява бял мрамор. Понякога ръката й пробягваше, бе-ломраморна и нежна, .. , по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185.
БЕЛОНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. По-ет. 1. Който има бели нозе; белокрак. Аз гледах натам и си мислех, че някога на тоя бряг са стояли белоноги гъркини и са чакали своите мъже — храбри моряци — чиито кораби по це$и месеци не са се появявали на хоризонта, И. Стоянов, ЦД, 106. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-сре-брогушки! В. Паспалеева, МСС, 11. Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.
2. Като същ. белоногата ж. Жена с бели нозе. Изворът на белоногата (заглавие на поема от П. Р. Славейков).
БЕЛООПАШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бяла опашка. О Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета. Butlo rufinus.
БЕЛООЧИЦА ж. Диал. 1. Лайкучка (Вл. Георгиев и др., БЕР). 2. Подрумниче.
БЕЛООЧКА ж. Водна птица от семейство патици с чернокафяв гръб, бял корем и оловносива човка. Aythya nyroca.
БЕЛОПАХ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За животно — който има бели слабини; бело-бок. Гиди, белопахо магаре! А Белопах бивол. Белопахи волове.
БЕЛ ОП АХКА ж. Диал. Белопаха, бело-бока крава. Говедата иззимеле, / по-убаве изтелили: / се воловци бистророжци, / а кравите белопахки! Нар. пес., СбНУ XLIV,
БЕЛОПЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. Който е покрит с бяла пяна.
БЕЛОМОРЧАНИН
От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето. Ив. Вазов, Съч. XV, 155. • Обр. Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с бело-пенни облачета и къдравите сенки на брезите, .. , ако Нина, .. , не ги разпределяше веднага на работа. Ст. Даскалов, СД, 429.,
БЕЛОПЕР, -а, -о, мн. -и, прил. Нар-по-ет. Който има бели пера. Белопера птица. Стрела белопера.
БЕЛОПЕРКА ж. Нар.-поет. 1. Епитет на птица, стрела и под. с бели пера. Юнакът вървял, сякаш се разхожда, а над златокъд-рата му глава кръжели белоперки птици. Ив. Планински, БС, 72. Разиграл се добър юнак, / .. Де го виде силна юда, /. . та му прати първа стряла, / първа стряла бело-перка. Нар. пес., СбНУ XI, 6. Игла белопер-ка.
2. Епитет на риба с бели перки.
БЕЛОПОЛ -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За жена, мома — която има бели, чисти поли на ризата си. Прелъгаха го долните моми, .., долноселките, белополите, / белополи-те, ситноодите. Нар. пес., СбНУ XLIV, 285. Заградила Самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / Що бе подбив подбивала / се кметици белополи. Нар. пес., СбБрМ, 9.
БЕЛОПРЪСТИЦА ж. Диал. Бяла пръст, белозем, белилка1. Разрохканата бе-лопръстица, изресените лозя, нагиздените от цвят дюли разведриха Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 157. Овцете минават бегом през изрязания царевичак и душкат с черните си муцунки сухата белопръстица. А. Каралийчев, ПД, 29. А някои си пресичат мъст с белопръстица или с жарава да не ври, а да остане завсегда сладко. Г. С. Раковски, П I, 75.
БЕЛОРУНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. 1. За овца, овен — който е с бяло руно; белорунест. Цялата мера от Го-рунските височини до Бояновци като че се изпълваше с белорунни овце. Кр. Григоров, ПЧ, 80.
2. За стадо — който се състои от овци с бяло руно. Обичах нежно белорунните стада / и слушах старите овчари. Мл. Исаев, П, 12.
БЕЛОРУНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белорунен (в 1 знач.). Това беше малко стадо, имаше всичко петдесетина овце, но всички бяха като от една майка раждани — едри, млечни, белорунести. Г. Караславов, СИ, 184.
БЕЛОРУСИН, мн. белоруси, м. Белару-син. Руси и украинци, белоруси и азербайджанци, латвийци и естонци .. четат на своя роден език. ОФ, 1950, бр. 1741, 4.
БЕЛОРУСКА ж. Беларуска.
БЕЛОРУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бе-
БЕЛОРУСКИ
