Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/721“
Mister sou (беседа | приноси) м (aleksandar 6a klas) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>оризари. .. Те работят бетер от | + | <i>оризари. .. Те работят бетер от фараонови роби, заприличали са на мощи!</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 165. <i>Иван Татаров изкара насред двора си една бъчва и почна да й набива обръчите, .. Бъчвата гърми бетер оръдие.</i> Й. Радичков, ББ, 60. <i>„Ти, Юле, имаш страшен усет за новото по магазините!“ И Юлето тича като разпрана … връща се натоварена бетер Дядо Мраз.</i> А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. б) По-лошо, по-зле. <i>Ний, .., бяхме направили една наредба за церквите .., и мислихме да я предложим на Н. П. ..; но… той не даваше внимание на такива неща, .. И тъй сичкото остана по-бетер.</i> ЦВ, 1859, бр. 460, 1. |
— От перс. през тур. beter. | — От перс. през тур. beter. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Строителен материал, който се получава при втвърдяване на смес от добавъчни материали (пясък, чакъл, сгурия и др.), свързващо вещество (цимент, битум, катран, глина и др.) и вода в определена пропорция. <i>Влизаме | + | <b>БЕТО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Строителен материал, който се получава при втвърдяване на смес от добавъчни материали (пясък, чакъл, сгурия и др.), свързващо вещество (цимент, битум, катран, глина и др.) и вода в определена пропорция. <i>Влизаме в{{попр|Отпечатано: „е“.}} двора на крепостта. Едноетажните казармени помещения са от бетон.</i> Ал. Гетман, ВС, 172. <i>Бетонът да не изстине, / бетонът да не замръзне / замръзвахме ние! / Три нощи и четири дена / с ръце замразени, / с души размразени, / пълзяха зидари нагоре.</i> Д. Дамянов, ПОС, 39. |
2. <i>Прен. Спорт.</i> Във футбола — тактически похват, при който защитници, полузащитници и нападатели образуват плътен обръч пред наказателното поле или в него, като не подбират средствата за отбиване на топката. | 2. <i>Прен. Спорт.</i> Във футбола — тактически похват, при който защитници, полузащитници и нападатели образуват плътен обръч пред наказателното поле или в него, като не подбират средствата за отбиване на топката. | ||
| − | + | ◇ <b>Лек бетон</b>. <i>Спец.</i> Вид бетон, получен от леки добавъчни материали, който има малко обемно тегло и слаба топлопроводност и се използува за топлинна изолация и др. <i>Ниското обемно тегло, достатъчната якост и ниска топлопроводност на леките бетони ги прави особено пригодни за жилищното строителство.</i> РД, 1959, бр. 300. | |
| + | |||
| + | <b>Тежък бетон</b>. <i>Спец.</i> Вид бетон с голямо обемно тегло, здравина и плътност, който се получава чрез прибавяне на барит, железни парчета и стърготини и под. към добавъчните материали. <i>Тежкият бетон е получил наименованието си от голямото си относително тегло.</i> НТМ, 1961, кн. 10, 13. | ||
| + | |||
| + | > <b>Бетон съм</b>. <i>Жарг.</i> Отлично подготвен съм, неуязвим съм (в някакво отношение). <i>За изпита по алгебра{{попр|Отпечатано: „аглебра“.}} съм бетон.</i> | ||
— Фр. beton. | — Фр. beton. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТО`Н-АРМЕ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Техн.</i> Железобетон. <i>Вие поставяте основите, един | + | <b>БЕТО`Н-АРМЕ`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Техн.</i> Железобетон. <i>Вие поставяте основите, един вид… Ако поставите бетон-арме, върху бетон-арме ще се гради по-нататък.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 97. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> При игра на покер — най-силната комбинация на карти — два аса и два попа, които единият от играчите е получил в даден момент от играта. | ||
<i>Прен.</i> За човек с много силни позиции, отлична подготовка за нещо и под. | <i>Прен.</i> За човек с много силни позиции, отлична подготовка за нещо и под. | ||
| − | + | — Фр. béton armé. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — Фр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНА`Ж</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Бетониране. <i>Варта на много места се достави, а отсетне поради прекратявание на | + | <b>БЕТОНА`Ж</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Бетониране. <i>Варта на много места се достави, а отсетне поради прекратявание на бетонажа остана неупотребена.</i> Пряп., 1903, бр. 73, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който се отнася до бетонаж. <i>Макар че бе декември, бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете, една след друга се сменяваха | + | <b>БЕТОНА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил.</i> Който се отнася до бетонаж. <i>Макар че бе декември, бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете, една след друга се сменяваха бетонажните бригади.</i> ВН, 1953, бр. 285, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНА`РКА</b> <i>ж. Техн.</i> Машина за правене на бетон; бетонобъркачка. <i>Бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете.</i> ВН, 1953, бр. 285, 2. <i>Серийно производство на 250-литрови | + | <b>БЕТОНА`РКА</b> <i>ж. Техн.</i> Машина за правене на бетон; бетонобъркачка. <i>Бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете.</i> ВН, 1953, бр. 285, 2. <i>Серийно производство на 250-литрови бетонарки.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕТОНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена бетонджия. <i>В Димитровград работят хиляди жени. От обикновени строителки те се превърнаха в крановички, от бетонджийки — в инженерки.</i> Н. Стефанова, РП, 154. | <b>БЕТОНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена бетонджия. <i>В Димитровград работят хиляди жени. От обикновени строителки те се превърнаха в крановички, от бетонджийки — в инженерки.</i> Н. Стефанова, РП, 154. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бетонджия. <i> | + | <b>БЕТОНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бетонджия. <i>Бетонджийска бригада.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> - | + | <b>БЕТОНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Строителен работник, специалист по приготвяне и изливане на бетон. <i>Бетонджиите разстилаха бетона с лопатите си върху кофража.</i> Ив. Мартинов, М, 15. <i>Ичо замина за Смолян, както обикновено с първа класа, в много скъп костюм. Сума пари вадят там тия бетонджии.</i> Д. Цончев, ЛВ, 101. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТО`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и | + | <b>БЕТО`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който е направен от бетон; бетонов. <i>Колата се бе вмъкнала в нещо като гараж. Помещението бе студено и мрачно, с голи бетонени стени, потъмнели от постоянна влага.</i> Б. Райнов, ДВ, 204. <i>Тя за миг си представи как кипва искряща като слънце вода в дългия подземен канал, обкован в бетонна броня.</i> Т. Монов, СН, 259. <i>Ще строим завод, огромен завод, / със яки бетонни стени!</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. <i>Бетонна плоча.</i> <i>Бетонна писта</i>. <i>Бетонен разтвор.</i> <i>Бетонна смес.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който е свързан с правене на бетон или изработване на изделия от бетон; бетонов. <i>Бетонен завод.</i> <i>Бетонна база.</i> <i>Бетонен възел.</i> <i>Бетонно желязо.</i> <i>Бетонна стомана.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕТОНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Настилам, покривам с бетон. <i>Цяла нощ, потънал до колене в бетона, той бетонираше.</i> ВН, 1960, бр. 2858, 4. <i>Строителите на Пасарелския тунел водиха сурова борба с природата, за да бетонират най-слабия участък — шахта „Буков дол“.</i> ОФ, 1956, бр. 3561, 1. бетонирам се <i>страд.</i> | + | <b>БЕТОНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Настилам, покривам с бетон. <i>Цяла нощ, потънал до колене в бетона, той бетонираше.</i> ВН, 1960, бр. 2858, 4. <i>Строителите на Пасарелския тунел водиха сурова борба с природата, за да бетонират най-слабия участък — шахта „Буков дол“.</i> ОФ, 1956, бр. 3561, 1. <b>бетонирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕТОНИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Жарг.</i> Заемам твърдо някакво място, положение. <i>Първи на върха в класацията се бетонира отборът на Мадрид.</i> | <b>БЕТОНИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Жарг.</i> Заемам твърдо някакво място, положение. <i>Първи на върха в класацията се бетонира отборът на Мадрид.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
Версия от 02:36, 1 ноември 2013
оризари. .. Те работят бетер от фараонови роби, заприличали са на мощи! Хр. Бръзицов, НЦ, 165. Иван Татаров изкара насред двора си една бъчва и почна да й набива обръчите, .. Бъчвата гърми бетер оръдие. Й. Радичков, ББ, 60. „Ти, Юле, имаш страшен усет за новото по магазините!“ И Юлето тича като разпрана … връща се натоварена бетер Дядо Мраз. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 19. б) По-лошо, по-зле. Ний, .., бяхме направили една наредба за церквите .., и мислихме да я предложим на Н. П. ..; но… той не даваше внимание на такива неща, .. И тъй сичкото остана по-бетер. ЦВ, 1859, бр. 460, 1.
— От перс. през тур. beter.
БЕТО`Н, мн. няма, м. 1. Строителен материал, който се получава при втвърдяване на смес от добавъчни материали (пясък, чакъл, сгурия и др.), свързващо вещество (цимент, битум, катран, глина и др.) и вода в определена пропорция. Влизаме в* двора на крепостта. Едноетажните казармени помещения са от бетон. Ал. Гетман, ВС, 172. Бетонът да не изстине, / бетонът да не замръзне / замръзвахме ние! / Три нощи и четири дена / с ръце замразени, / с души размразени, / пълзяха зидари нагоре. Д. Дамянов, ПОС, 39.
2. Прен. Спорт. Във футбола — тактически похват, при който защитници, полузащитници и нападатели образуват плътен обръч пред наказателното поле или в него, като не подбират средствата за отбиване на топката.
◇ Лек бетон. Спец. Вид бетон, получен от леки добавъчни материали, който има малко обемно тегло и слаба топлопроводност и се използува за топлинна изолация и др. Ниското обемно тегло, достатъчната якост и ниска топлопроводност на леките бетони ги прави особено пригодни за жилищното строителство. РД, 1959, бр. 300.
Тежък бетон. Спец. Вид бетон с голямо обемно тегло, здравина и плътност, който се получава чрез прибавяне на барит, железни парчета и стърготини и под. към добавъчните материали. Тежкият бетон е получил наименованието си от голямото си относително тегло. НТМ, 1961, кн. 10, 13.
> Бетон съм. Жарг. Отлично подготвен съм, неуязвим съм (в някакво отношение). За изпита по алгебра* съм бетон.
— Фр. beton.
БЕТО`Н-АРМЕ`, мн. няма, м. 1. Техн. Железобетон. Вие поставяте основите, един вид… Ако поставите бетон-арме, върху бетон-арме ще се гради по-нататък. Г. Караславов, Избр. съч. II, 97.
2. Прен. При игра на покер — най-силната комбинация на карти — два аса и два попа, които единият от играчите е получил в даден момент от играта.
Прен. За човек с много силни позиции, отлична подготовка за нещо и под.
— Фр. béton armé.
БЕТОНА`Ж, мн. няма, м. Остар. Бетониране. Варта на много места се достави, а отсетне поради прекратявание на бетонажа остана неупотребена. Пряп., 1903, бр. 73, 4.
БЕТОНА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до бетонаж. Макар че бе декември, бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете, една след друга се сменяваха бетонажните бригади. ВН, 1953, бр. 285, 2.
БЕТОНА`РКА ж. Техн. Машина за правене на бетон; бетонобъркачка. Бетонарките тракаха отчетливо, ритмично размахваха стрели крановете. ВН, 1953, бр. 285, 2. Серийно производство на 250-литрови бетонарки.
БЕТОНДЖИ`ЙКА ж. Жена бетонджия. В Димитровград работят хиляди жени. От обикновени строителки те се превърнаха в крановички, от бетонджийки — в инженерки. Н. Стефанова, РП, 154.
БЕТОНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бетонджия. Бетонджийска бригада.
БЕТОНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Строителен работник, специалист по приготвяне и изливане на бетон. Бетонджиите разстилаха бетона с лопатите си върху кофража. Ив. Мартинов, М, 15. Ичо замина за Смолян, както обикновено с първа класа, в много скъп костюм. Сума пари вадят там тия бетонджии. Д. Цончев, ЛВ, 101.
БЕТО`НЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е направен от бетон; бетонов. Колата се бе вмъкнала в нещо като гараж. Помещението бе студено и мрачно, с голи бетонени стени, потъмнели от постоянна влага. Б. Райнов, ДВ, 204. Тя за миг си представи как кипва искряща като слънце вода в дългия подземен канал, обкован в бетонна броня. Т. Монов, СН, 259. Ще строим завод, огромен завод, / със яки бетонни стени! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Бетонна плоча. Бетонна писта. Бетонен разтвор. Бетонна смес.
2. Който е свързан с правене на бетон или изработване на изделия от бетон; бетонов. Бетонен завод. Бетонна база. Бетонен възел. Бетонно желязо. Бетонна стомана.
БЕТОНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Настилам, покривам с бетон. Цяла нощ, потънал до колене в бетона, той бетонираше. ВН, 1960, бр. 2858, 4. Строителите на Пасарелския тунел водиха сурова борба с природата, за да бетонират най-слабия участък — шахта „Буков дол“. ОФ, 1956, бр. 3561, 1. бетонирам се страд.
БЕТОНИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Жарг. Заемам твърдо някакво място, положение. Първи на върха в класацията се бетонира отборът на Мадрид.
