Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/677“
Mister sou (беседа | приноси) м (radoslav 5b) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти.</i> Т. Влайков, | + | <i>— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти.</i> Т. Влайков, Пр I, 217. |
| + | |||
| + | 2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. <i>Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .., как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152. <i>Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безчинство. <i>Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата.</i> П. Р. Славейков, ЦП | + | <b>БЕЗЧИ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Безчинство. <i>Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. <i>Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се` Пенчо.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 29. <i>Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 27. <i>След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен.</i> П. Р. Славейков, СК, 40. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който върши безчинства. <i>Те не се различаваха от влашките развратници и | + | <b>БЕЗЧИ`ННИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който върши безчинства. <i>Те не се различаваха от влашките развратници и безчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 13. |
2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. <i>Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинни-ци.</i> Т. Влайков, Пр I, 216. <i>Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин.</i> Ив. Вазов, БП, 71-72. | 2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. <i>Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинни-ци.</i> Т. Влайков, Пр I, 216. <i>Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин.</i> Ив. Вазов, БП, 71-72. | ||
| Ред 11: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗЧИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безчинен. <i>Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 35. <i>Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 127. <i>Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 164. | <b>БЕЗЧИ`ННО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> безчинен. <i>Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 35. <i>Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 127. <i>Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове.</i> П. Кисимов, OA II (превод), 164. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> безчинен. <i> | + | <b>БЕЗЧИ`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> безчинен. <i>Пешците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 139. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`НСТВАМ</b> и <b>БЕЗЧИ` | + | <b>БЕЗЧИ`НСТВАМ</b> и <b>БЕЗЧИ`НСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Върша безчинства. <i>Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на`, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. ..</i> Д. Марчевски, ДВ, 76. <i>Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две.</i> Д. Талев, И, 259. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗЧИ`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствам; безчинствуване. | <b>БЕЗЧИ`НСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствам; безчинствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. <i>Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими.</i> Г. Караиванов, П, <i> | + | <b>БЕЗЧИ`НСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. <i>Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими.</i> Г. Караиванов, П, 6. <i>Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинствата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали.<i> В. Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. <i>За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността й, за подлостите й, за любовниците, оргиите и безчинствата й.</i> Д. Димов, Т, 672. <i>Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш! .., Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .., заплиташ го в бойове и други безчинства.</i> Н. Бончев, Р (превод), 46-47. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ` | + | <b>БЕЗЧИ`НСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> безчинствувам; безчинстване. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗЧИ`СЛЕН</b> | + | <b>БЕЗЧИ`СЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който не може да се изброи; безброен, безчетен, неизброим. <i>Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 113. <i>Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. <i>Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. <i>Безчислено множество.</i> |
Версия от 21:33, 16 октомври 2013
— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти. Т. Влайков, Пр I, 217.
2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .., как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 152. Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш. А. Гранитски, ПР (превод), 43.
БЕЗЧИ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчинство. Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 81. Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се` Пенчо. Ил. Блъсков, ПБ I, 29. Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния. З. Стоянов, ЗБВ I, 27. След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен. П. Р. Славейков, СК, 40.
БЕЗЧИ`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който върши безчинства. Те не се различаваха от влашките развратници и безчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия. Ил. Блъсков, ДБ, 13.
2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинни-ци. Т. Влайков, Пр I, 216. Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин. Ив. Вазов, БП, 71-72.
БЕЗЧИ`ННИЦА ж. Остар. Книж. Жена безчинник.
БЕЗЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безчинен. Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно. П. Р. Славейков, ПЧ, 35. Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове. П. Кисимов, OA II (превод), 164.
БЕЗЧИ`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безчинен. Пешците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност. Г. Кръстевич, ИБ, 139.
БЕЗЧИ`НСТВАМ и БЕЗЧИ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша безчинства. Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на`, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. .. Д. Марчевски, ДВ, 76. Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259.
БЕЗЧИ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствам; безчинствуване.
БЕЗЧИ`НСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов, П, 6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинствата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В. Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността й, за подлостите й, за любовниците, оргиите и безчинствата й. Д. Димов, Т, 672. Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш! .., Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .., заплиташ го в бойове и други безчинства. Н. Бончев, Р (превод), 46-47.
БЕЗЧИ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствувам; безчинстване.
БЕЗЧИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се изброи; безброен, безчетен, неизброим. Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона. Ив. Вазов, Съч. XII, 113. Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна. Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. Безчислено множество.
