Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/633“
Mister sou (беседа | приноси) м |
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>открива</i> <i>стройността в състава им и ху</i><i>дожествено</i> <i>да ги съединява с други картини.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 75-76. | <i>открива</i> <i>стройността в състава им и ху</i><i>дожествено</i> <i>да ги съединява с други картини.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 75-76. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗОТЧЕ`ТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>Отвл. същ. от</i> безотчетен. | + | <b>БЕЗОТЧЕ`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> <i>Отвл. същ. от</i> безотчетен. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> <i>Рядко.</i> <i>Поет.</i> Безочлив. <i>Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени.</i> Хр. Радевски, Б, 51. | <b>БЕЗО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> <i>Рядко.</i> <i>Поет.</i> Безочлив. <i>Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени.</i> Хр. Радевски, Б, 51. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗО`ЧЛИВО</b>. <i>Нареч. от</i> безочлив; нагло, безсрамно. <i>— Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 349. <i>— Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!... Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 291. | <b>БЕЗО`ЧЛИВО</b>. <i>Нареч. от</i> безочлив; нагло, безсрамно. <i>— Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 349. <i>— Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!... Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 291. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗО`ЧЛИВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безочлив; безочие. <i>Младен слушаше и се ядосваше на | + | <b>БЕЗО`ЧЛИВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безочлив; безочие. <i>Младен слушаше и се ядосваше на безочливостта на хората, които отрупват околните си със скука, без да им става нещо на съвестта.</i> Д. Немиров, Д, 8. <i>На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 89. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БЕЗО`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безочлив човек; безочливец. <i>— Закача ме, пари ми подхвърля... Мога ли да търпя? Каква съм аз, да търпя на тоя безочник?</i> Елин Пелин, Съч. I, 158. <i>Па еще най-напокон ся и явиха такива неразбрани безочници, които ся помъчиха да отнемат Дженеру славата за изобретението на присяжданието.</i> Й. Груев, ОП (превод), 96. | <b>БЕЗО`ЧНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Безочлив човек; безочливец. <i>— Закача ме, пари ми подхвърля... Мога ли да търпя? Каква съм аз, да търпя на тоя безочник?</i> Елин Пелин, Съч. I, 158. <i>Па еще най-напокон ся и явиха такива неразбрани безочници, които ся помъчиха да отнемат Дженеру славата за изобретението на присяжданието.</i> Й. Груев, ОП (превод), 96. | ||
| Ред 35: | Ред 31: | ||
3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. <i>Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. <i>Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката.</i> Ем. Манов. ДСР, 392. | 3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. <i>Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. <i>Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката.</i> Ем. Манов. ДСР, 392. | ||
| − | 4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. <i>Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ.</i> А. Дончев, СВС, 592. <i>През</i> 1833 <i>година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас.</i> Г. | + | 4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. <i>Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ.</i> А. Дончев, СВС, 592. <i>През</i> 1833 <i>година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас.</i> Г. Дръндров, ВЗ, 20. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПА`МЕТНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. <i>След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния й край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите.</i> М. Кремен, Б, <i>118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже.</i> Д. Ангелов, | <b>БЕЗПА`МЕТНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. <i>След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния й край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите.</i> М. Кремен, Б, <i>118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже.</i> Д. Ангелов, | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗПА`МЕТНО</b> |
Версия от 13:08, 1 октомври 2013
открива стройността в състава им и художествено да ги съединява с други картини. Т. Шишков, ТС (превод), 75-76.
БЕЗОТЧЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безотчетен.
БЕЗО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Безочлив. Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени. Хр. Радевски, Б, 51.
БЕЗО`ЧИЕ, мн. няма, ср. Голямо нахалство и безсрамие; безочливост, наглост, безсрамие. — Кому говориш ти, бе! Кога ти е отнемал Найден купувачите? Та такова пък безочие не се е виждало в нашия еснаф, откакто се помня човек. Р. Стоянов, М, 3/.
БЕЗО`ЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи прекалено нахално и дръзко, безсрамно, който проявява безочие; нагъл, безсрамен. Сега за благодарности нямаме време, защото имаме друга работа. — Нямате друга работа! Никой от нас няма да мръдне оттука — чу ли? А пък щом си такъв безочлив, аз и на такива мога да дойда дохак! Д. Немиров, В, 53. — Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. Не намираш ли, че си станала доста безочлива? М. Грубешлиева, ПП, 225. Има от тях [просяците] и срамежливи и мълчеливи; но има и дебелооки и безочливи. Ил. Блъсков, ПБ, кн. 1П, 88. 2. В който има или който изразява безочие, безсрамие; нагъл, безсрамен. Той не знаеше кое повече го дразни — дали наглото безочливо лице на Личев или пък сърдечността на другия. П. Вежинов, BP, 198. Учител Трайко остана огорчен и силно възмутен от това безочливо държане на Младена. Т. Влайков, Съч. III, 188.
БЕЗО`ЧЛИВЕЦ, мн, -вци, м. Рядко. Безочлив човек; безочник. По пътя минава ръждивият орангутан. Фъфли нещо през жълтеникавите си зъби, извива право към нас и се хваща за бутилката. — Тя е на другаря — предупреди го просто Юлиус. Безочливецът я остави при мене и си тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 23.
БЕЗО`ЧЛИВО. Нареч. от безочлив; нагло, безсрамно. — Ти лъжеш, безочливо лъжеш, защото аз добре видях и чух как се раздели ти с тоя племенник. Д. Калфов, Избр. разк., 349. — Идете си! — извика гневно Орфей. — Не ми е студено!... Не ми трябва вашата дреха. — Ние ще вървим настрана и с нищо няма да ти пречим — отвърна безочливо снажният мъж. Г. Караславов, Избр. съч. V, 291.
БЕЗО`ЧЛИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безочлив; безочие. Младен слушаше и се ядосваше на безочливостта на хората, които отрупват околните си със скука, без да им става нещо на съвестта. Д. Немиров, Д, 8. На света има много таквизи людие, на които се струва, че имат големи способности, но на дело те нямат ни разум, ни поведение, а само безочливост. Т. Икономов, ЧПГ, 89.
БЕЗО`ЧНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безочлив човек; безочливец. — Закача ме, пари ми подхвърля... Мога ли да търпя? Каква съм аз, да търпя на тоя безочник? Елин Пелин, Съч. I, 158. Па еще най-напокон ся и явиха такива неразбрани безочници, които ся помъчиха да отнемат Дженеру славата за изобретението на присяжданието. Й. Груев, ОП (превод), 96.
БЕЗО`ЧНО нареч. Рядко. Безочливо.
БЕЗО`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безочен; безочливост.
БЕЗПА`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който не причинява пакост.
БЕЗПА`КОСТНО. Рядко. Нареч. от безпакостен.
БЕЗПА`МЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е лишен от памет, който нищо не помни. Раните му са оздравели, но повече не може да му се помогне. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. III, 170,
2. Който е в безсъзнание, който нищо не съзнава. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, / нашъпнувайки с устни загорели / несвесни думи и на подкървени / очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Съч. I, 161.
3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Ем. Манов. ДСР, 392.
4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ. А. Дончев, СВС, 592. През 1833 година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас. Г. Дръндров, ВЗ, 20.
БЕЗПА`МЕТНО нареч. Книж. 1. Без участие на съзнание, разсъдък, без да се мисли, без да се разбира, като в лудост. След дълго лутане и катерене се добрахме до голите склонове на една височина. На горния й край се мяркаха залутани войници, безпаметно хукнали надолу, търсещи закрила в задните склонове и в горите. М. Кремен, Б, 118. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов,
БЕЗПА`МЕТНО
