Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1068“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (GRETA-5A) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат.</i> Ст. Даскалов, ДС, 228. <i>Раздадеш бюлетини — българина зема и мълни, па си туря своя бюле-тинка в урната.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 116. <i>— Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетин-ка в ръка.</i> Елин Пелин, Съч. П, 76. | <i>можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат.</i> Ст. Даскалов, ДС, 228. <i>Раздадеш бюлетини — българина зема и мълни, па си туря своя бюле-тинка в урната.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 116. <i>— Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетин-ка в ръка.</i> Елин Пелин, Съч. П, 76. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮЛЮ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Билюк. <i>Ами какво препатиха котленци през тази седмица! По три пъти на ден Божил разпращаше бюлю-ци мъже към Развойна или прохода, после ги прибираше и после — извеждаше наново.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. <i>Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М.</i> Яворски, ХСП, 125. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮЛЮ`КБАШИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Истор.</i> Билюкбашия. <i>Напрежението растеше. — Къде е бюлюкбашията? — закрещя Риза бей. — Доведете ми кърсердарина. А.</i> Христофоров, А, 33. <i>Тогава Назър ага току-що беше станал бюлюкбашия и се прес-тараваше, правеше хайки, за да лови хайдути, както се прави хайка при голям авджи-лък.</i> Д. Мантов, ХК, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮ`РГЕР</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Свободен и пълноправен жител (занаятчия или търговец) на средновековните градове в Западна Ев-опа. |
<i>. Рядко. Пренебр.</i> Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. <i>Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници.</i> СпК, 1970, кн. 7, 38. | <i>. Рядко. Пренебр.</i> Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. <i>Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници.</i> СпК, 1970, кн. 7, 38. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Нем. Burger. | — Нем. Burger. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮ`РГЕР</b><sup>2</sup> <i>м. Разг.</i> Болест на Бюргер, Бюргерова болест. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮ`РГЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бюргерова болест. <i>Мед.</i> Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвета на каналите и последваща гангрена на засегнатите места; болест на Бюргер. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮ`РГЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор.,</i> сега <i>книж. пренебр. Прил от</i> бюргер<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮ`РГЕРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Истор.</i> Средният слой на градското население на западноевропейските средновековни градове, който обхваща главно занаятчии и дребни търговци и се формира в процеса на борбата срещу феодалите-сеньори за освобождаване от феодалната експлоатация. 2. <i>Книж. Пренебр.</i> Еснафщина. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРЕ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Вид мазна баница с тънки кори и с плънка от сирене, месо и др. <i>Софрата не се поддавала на описание: ..Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба..</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 302. <i>Блюдата бяха пълни с готвени заяци, яребици, гълъбе.. и отгоре млинки (бюреци).</i> Ч, 1871, бр. 7, 211. <i>Купих двеста грама бюрек.</i> |
— Тур. borek. | — Тур. borek. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРЕКЧИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена, която прави или продава бюреци. |
---- | ---- | ||
<b>БЮРЕКЧИ`ЙНИЦА</b> <i>ж.</i> Заведение, където се прави и продава бюрек. | <b>БЮРЕКЧИ`ЙНИЦА</b> <i>ж.</i> Заведение, където се прави и продава бюрек. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От фр. burette. | — От фр. burette. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮРЕ`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бюрек. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮРО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Пйсмена маса с чекмеджета и с отделения за книжа; писалище. <i>Дако влезе запъхтян в стаята, кимна на двамата си колеги и се тръсна на стола, пред отрупаното с преписки бюро.</i> Г. Райчев, ЗК, 38. <i>Зад малко, остъргано бюро, отрупано безредно с книжа и писмени принадлежности, седеше полицейският пристав.</i> Г. Караславов, ОХ III, 91. <i>Един ден дойде заповед за освобождаване на един каторжник. Куриерът я донесе късно. Управителят вече беше излязъл, затова я остави на бюрото в канцеларията.</i> П. Бобев, К, 78. | + | <b>БЮРО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Пйсмена маса с чекмеджета и с отделения за книжа; писалище. <i>Дако влезе запъхтян в стаята, кимна на двамата си колеги и се тръсна на стола, пред отрупаното с преписки бюро.</i> Г. Райчев, ЗК, 38. <i>Зад малко, остъргано бюро, отрупано безредно с книжа и писмени принадлежности, седеше полицейският пристав.</i> Г. Караславов, ОХ III, 91. <i>Един ден дойде заповед за освобождаване на един каторжник. Куриерът я донесе късно. Управителят вече беше излязъл, затова я остави на бюрото в канцеларията.</i> П. Бобев, К, 78. |
2. Работно помещение на търговски служители, предприемачи, адвокати и под.; кантора, офис. <i>Намери посочения номер, но оказа се, че машината се намирала сега в някакво адвокатско бюро нейде на края на улица „Пиротска</i>“. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. <i>Ицо Бабулов сам намери тоя път бюрата и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник.</i> Д. Талев, ПК, 136. | 2. Работно помещение на търговски служители, предприемачи, адвокати и под.; кантора, офис. <i>Намери посочения номер, но оказа се, че машината се намирала сега в някакво адвокатско бюро нейде на края на улица „Пиротска</i>“. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. <i>Ицо Бабулов сам намери тоя път бюрата и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник.</i> Д. Талев, ПК, 136. | ||
3. Предприятие, учреждение, служба, която се занимава обикн. с определена техническа дейност или извършва различни услуги на | 3. Предприятие, учреждение, служба, която се занимава обикн. с определена техническа дейност или извършва различни услуги на | ||
| − | |||
Версия от 11:45, 15 април 2014
можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат. Ст. Даскалов, ДС, 228. Раздадеш бюлетини — българина зема и мълни, па си туря своя бюле-тинка в урната. Ал. Константинов, Съч. I, 116. — Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетин-ка в ръка. Елин Пелин, Съч. П, 76.
БЮЛЮ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар., сега простонар. Билюк. Ами какво препатиха котленци през тази седмица! По три пъти на ден Божил разпращаше бюлю-ци мъже към Развойна или прохода, после ги прибираше и после — извеждаше наново. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 642. Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М. Яворски, ХСП, 125.
БЮЛЮ`КБАШИЯ, -йята, мн. -ии, м. Истор. Билюкбашия. Напрежението растеше. — Къде е бюлюкбашията? — закрещя Риза бей. — Доведете ми кърсердарина. А. Христофоров, А, 33. Тогава Назър ага току-що беше станал бюлюкбашия и се прес-тараваше, правеше хайки, за да лови хайдути, както се прави хайка при голям авджи-лък. Д. Мантов, ХК, 74.
БЮ`РГЕР1 м. 1. Истор. Свободен и пълноправен жител (занаятчия или търговец) на средновековните градове в Западна Ев-опа.
. Рядко. Пренебр. Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници. СпК, 1970, кн. 7, 38.
— Нем. Burger.
БЮ`РГЕР2 м. Разг. Болест на Бюргер, Бюргерова болест.
— От собств.
БЮ`РГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бюргерова болест. Мед. Заболяване на кръвоносните съдове, предимно на долните крайници, характеризиращо се със запушване на просвета на каналите и последваща гангрена на засегнатите места; болест на Бюргер.
БЮ`РГЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор., сега книж. пренебр. Прил от бюргер1.
БЮ`РГЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Истор. Средният слой на градското население на западноевропейските средновековни градове, който обхваща главно занаятчии и дребни търговци и се формира в процеса на борбата срещу феодалите-сеньори за освобождаване от феодалната експлоатация. 2. Книж. Пренебр. Еснафщина.
БЮРЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид мазна баница с тънки кори и с плънка от сирене, месо и др. Софрата не се поддавала на описание: ..Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба.. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Блюдата бяха пълни с готвени заяци, яребици, гълъбе.. и отгоре млинки (бюреци). Ч, 1871, бр. 7, 211. Купих двеста грама бюрек.
— Тур. borek.
БЮРЕКЧИ`ЙКА ж. Жена, която прави или продава бюреци.
БЮРЕКЧИ`ЙНИЦА ж. Заведение, където се прави и продава бюрек.
БЮРЕКЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бюрекчия.
БЮРЕКЧИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Производство или продажба на бюрек.
БЮРЕКЧИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Човек, който прави или продава бюреци. Запомнил съм Русе от това време с островърхите минарета на неговите джамии, ..; ..запомнил съм го с празното, потънало в бурени място,.., в северозападния ъгъл на което стърчеше дървената барака на прочутия арменец бюрекчия. Д. Казасов, ВП, 70.
— От тур. Ьдгекф.
БЮРЕТА ж. Спец. Градуирана стъклена тръба, снабдена с приспособление за затваряне в единия край, която се използва за измерване обеми на течности, разтвори и газове. При неутрализационния обемен анализ са необходими различни прибори: мерителна колба..; бюрети (..), чрез които се изкапва определен обем. Хим. IX кл, 1965, 114. Един прибор за измерване на газови обеми (.., градуирана епруветка или бюре-та), напълнен с вода., се свързва посредством капилярка с друг съд. Ст. Христов и др., РЛУ, 26.
— От фр. burette.
БЮРЕ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюрек.
БЮРО`, мн. -а, ср. 1. Пйсмена маса с чекмеджета и с отделения за книжа; писалище. Дако влезе запъхтян в стаята, кимна на двамата си колеги и се тръсна на стола, пред отрупаното с преписки бюро. Г. Райчев, ЗК, 38. Зад малко, остъргано бюро, отрупано безредно с книжа и писмени принадлежности, седеше полицейският пристав. Г. Караславов, ОХ III, 91. Един ден дойде заповед за освобождаване на един каторжник. Куриерът я донесе късно. Управителят вече беше излязъл, затова я остави на бюрото в канцеларията. П. Бобев, К, 78.
2. Работно помещение на търговски служители, предприемачи, адвокати и под.; кантора, офис. Намери посочения номер, но оказа се, че машината се намирала сега в някакво адвокатско бюро нейде на края на улица „Пиротска“. М. Грубешлиева, ПИУ, 224. Ицо Бабулов сам намери тоя път бюрата и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник. Д. Талев, ПК, 136.
3. Предприятие, учреждение, служба, която се занимава обикн. с определена техническа дейност или извършва различни услуги на
