Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/943“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братле. <i>Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 125. <i>Дори някогашното братче на Сладун-ка,.., беше станало мустакат, възрастен мъж.</i> Ил. Волен, МДС, 29. <i>Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче... Дали ще се видиме пак...</i> Д. Талев, ПК, 409. |
2. <i>Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. <i>— Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата.</i> Л. Стоянов, X, 32. <i>Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш.</i> И. Йовков, АМГ, 185. | 2. <i>Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. <i>— Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата.</i> Л. Стоянов, X, 32. <i>Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш.</i> И. Йовков, АМГ, 185. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. галъов, от</i> братче; братец, братленце. <i>Познавам две деца —/момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче.</i> Елин Пелин, ПБ, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех.</i> За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; бра-тясвам, братявам, братимя<sup>2</sup>. <i>Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. <i>А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима.</i> РД, 1961, ор. 304, 3. <i>Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 93. | + | <b>БРАТЯ`</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех.</i> За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; бра-тясвам, братявам, братимя<sup>2</sup>. <i>Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. <i>А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима.</i> РД, 1961, ор. 304, 3. <i>Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 93. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Нар.-поет.</i> обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се <i>страд. — Брате ле мой, брате ле, /нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сесщри.</i> Нар. пес.,СбНУ IV, 63. БРАТЯ СЕ, -иш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Побратимявам се, братимя се. <i>Аз се братих с Иван.</i> | + | <b>БРАТЯ`</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Нар.-поет.</i> обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се <i>страд. — Брате ле мой, брате ле, /нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сесщри.</i> Нар. пес.,СбНУ IV, 63. БРАТЯ СЕ, -иш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Побратимявам се, братимя се. <i>Аз се братих с Иван.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Братя<sup>1</sup>, братясвам, братимя<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -йя, <i>ср. Отгл. същ. от</i> братявам; братене<sup>1</sup>, братясване, братимене<sup>2</sup>. <i>После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла.. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване.</i> Бтн V-VI кл, (превод), 92. |
---- | ---- | ||
<b>БР АТЯСАМ</b>. Вж. братясвам. | <b>БР АТЯСАМ</b>. Вж. братясвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`СВАМ</b> -аш, <i>несв.;</i> братясам, -аш, <i>св., непрех.</i> Братя<sup>1</sup>, братявам, братимя<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
<b>БРАТЧЕ</b> | <b>БРАТЧЕ</b> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<i>Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти;.., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва.</i> Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. <i>Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден;.., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братя-сали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче.</i> Й. Йовков, ВАХ, 129. | <i>Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти;.., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва.</i> Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. <i>Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден;.., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братя-сали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче.</i> Й. Йовков, ВАХ, 129. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЯ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> братясвам; братене<sup>1</sup>, братяване, братимене<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`УЗЪР</b> <i>м.</i> Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. <i>Бра-узърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска.</i> ИЗВ, 28. |
— Англ. browser. | — Англ. browser. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БР`АУНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Брауново движение. <i>Физ.</i> Непрекъснато хаотично движение на микросскопич-ни частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. <i>Физ.</i> Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори. |
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От гр. Ррх*><; ’къс’ + кефаА.11 ’глава’. — Друга форма: брахицефал. | — От гр. Ррх*><; ’къс’ + кефаА.11 ’глава’. — Друга форма: брахицефал. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИКЕФА`ЛИЯ</b> <i>ж. Антроп.</i> Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки. |
— Друга форма: брахицефалия. | — Друга форма: брахицефалия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИОКОЛО`Н</b> <i>м. Литер.</i> Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен. |
— От гр. Ppaxt)? ’кратък’ + kcdXov ’член на тялото; част на изречението, период’. | — От гр. Ppaxt)? ’кратък’ + kcdXov ’член на тялото; част на изречението, период’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИЛ`ОГИЯ</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък. 2. Начин на кратко изразяване. |
— От гр. Ppax^S ’кратък, къс’ + Xoyoq ’учение, наука’. | — От гр. Ppax^S ’кратък, къс’ + Xoyoq ’учение, наука’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХИОМОР`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Анат.</i> Който е с нисък ръст и с малко тегло. |
— От гр. Ppa^tx; ’къс’ + цорфл ’форма’. | — От гр. Ppa^tx; ’къс’ + цорфл ’форма’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАХМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Браманизъм; брамизъм. |
---- | ---- | ||
<b>БРАХМАНИЗЪМ</b> | <b>БРАХМАНИЗЪМ</b> | ||
| − | |||
Версия от 14:17, 4 декември 2013
БРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Дори някогашното братче на Сладун-ка,.., беше станало мустакат, възрастен мъж. Ил. Волен, МДС, 29. Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче... Дали ще се видиме пак... Д. Талев, ПК, 409.
2. Галъов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. — Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата. Л. Стоянов, X, 32. Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш. И. Йовков, АМГ, 185.
БРА`ТЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов, от братче; братец, братленце. Познавам две деца —/момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче. Елин Пелин, ПБ, 130.
БРАТЯ`1, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; бра-тясвам, братявам, братимя2. Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима. РД, 1961, ор. 304, 3. Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто. Ст. Станчев, ПЯС, 93.
БРАТЯ`2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. 1. Нар.-поет. обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се страд. — Брате ле мой, брате ле, /нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сесщри. Нар. пес.,СбНУ IV, 63. БРАТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Побратимявам се, братимя се. Аз се братих с Иван.
БРАТЯ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Братя1, братясвам, братимя2.
БРАТЯ`ВАНЕ, мн. -йя, ср. Отгл. същ. от братявам; братене1, братясване, братимене2. После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла.. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване. Бтн V-VI кл, (превод), 92.
БР АТЯСАМ. Вж. братясвам.
БРАТЯ`СВАМ -аш, несв.; братясам, -аш, св., непрех. Братя1, братявам, братимя2.
БРАТЧЕ
Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти;.., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва. Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден;.., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братя-сали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче. Й. Йовков, ВАХ, 129.
БРАТЯ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от братясвам; братене1, братяване, братимене2.
БРА`УЗЪР м. Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. Бра-узърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска. ИЗВ, 28.
— Англ. browser.
БР`АУНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брауново движение. Физ. Непрекъснато хаотично движение на микросскопич-ни частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. Физ. Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори.
— От англ. собств.
БРАХИКЕФАЛ м. Антроп. Човек с къса глава.
— От гр. Ррх*><; ’къс’ + кефаА.11 ’глава’. — Друга форма: брахицефал.
БРАХИКЕФА`ЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки.
— Друга форма: брахицефалия.
БРАХИОКОЛО`Н м. Литер. Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен.
— От гр. Ppaxt)? ’кратък’ + kcdXov ’член на тялото; част на изречението, период’.
БРАХИЛ`ОГИЯ ж. 1. Литер. Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък. 2. Начин на кратко изразяване.
— От гр. Ppax^S ’кратък, къс’ + Xoyoq ’учение, наука’.
БРАХИОМОР`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Анат. Който е с нисък ръст и с малко тегло.
— От гр. Ppa^tx; ’къс’ + цорфл ’форма’.
БРАХМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Браманизъм; брамизъм.
БРАХМАНИЗЪМ
