Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/462“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ват афебрилни и с непроменен външен вид.</i> М. Василев и др., ВБ, 56. <i>Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни.</i> | + | <i>ват афебрилни и с непроменен външен вид.</i> М. Василев и др., ВБ, 56. <i>Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни.</i> Л. Томов и др., ВМ, 83. |
| − | + | ---- | |
АФЕДЕРСЪН. Като <i>междум. Простонар.</i> За израз на извинение; прощавай, извинявай. — <i>Афедерсън, приятели сме.., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На — и той грозно оголи венците си.</i> Б. Несторов, АР, 133. | АФЕДЕРСЪН. Като <i>междум. Простонар.</i> За израз на извинение; прощавай, извинявай. — <i>Афедерсън, приятели сме.., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На — и той грозно оголи венците си.</i> Б. Несторов, АР, 133. | ||
— От тур. affedersin. — Друга форма: афедерсин. | — От тур. affedersin. — Друга форма: афедерсин. | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТ <i>м. Книж.</i> Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. <i>Страшимиров не можеше без хора.., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности.</i> К. Константинов, ППГ, 144. <i>Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо.</i> Д. Димов, ОД, 307. <i>Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие.</i> Бл. Димитрова, Лав., 290. <i>Намирам се в състояние на афект.</i> Д <i>Изпадам в афект.</i> | АФЕКТ <i>м. Книж.</i> Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. <i>Страшимиров не можеше без хора.., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности.</i> К. Константинов, ППГ, 144. <i>Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо.</i> Д. Димов, ОД, 307. <i>Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие.</i> Бл. Димитрова, Лав., 290. <i>Намирам се в състояние на афект.</i> Д <i>Изпадам в афект.</i> | ||
— От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt. | — От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt. | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. <i>Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея.</i> В. Геновска, СГ, 332. <i>Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация.</i> К. Георгиев, ВБ, 115. <i>Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят.</i> Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. <i>Тя</i> [Будевска] <i>играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 374-375. | АФЕКТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. <i>Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея.</i> В. Геновска, СГ, 332. <i>Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация.</i> К. Георгиев, ВБ, 115. <i>Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят.</i> Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. <i>Тя</i> [Будевска] <i>играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 374-375. | ||
| − | — От лат. affectatio | + | — От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation. |
| − | + | ---- | |
АФЕКТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който е причинен от афект; афекти-вен. <i>Афектно състояние. Афектно избухване.</i> | АФЕКТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който е причинен от афект; афекти-вен. <i>Афектно състояние. Афектно избухване.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който лесно се афектира; афектен. <i>Афективен човек.</i> 2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. <i>Афективно състояние. Афективно избухване.</i> | АФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който лесно се афектира; афектен. <i>Афективен човек.</i> 2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. <i>Афективно състояние. Афективно избухване.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Предизвиквам афект у някого. АФЕКТИРАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Изпадам в афект; разгневявам се. — <i>Стотонен</i> | АФЕКТИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Предизвиквам афект у някого. АФЕКТИРАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Изпадам в афект; разгневявам се. — <i>Стотонен</i> | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
<i>кран,.. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха.</i> Д. Кисьов, Щ, 315. — <i>Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използу-вай бе! — афектира се старият. — Изпол-зувай военното положение и стой настрана.</i> Д. Кисьов, Щ, 32. — <i>О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня.</i> Тарас, ТМ, 34. | <i>кран,.. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха.</i> Д. Кисьов, Щ, 315. — <i>Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използу-вай бе! — афектира се старият. — Изпол-зувай военното положение и стой настрана.</i> Д. Кисьов, Щ, 32. — <i>О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня.</i> Тарас, ТМ, 34. | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> афектирам като <i>прил. Книж.</i> | АФЕКТИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> афектирам като <i>прил. Книж.</i> | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
2. Който се дължи на афект. <i>По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян.</i> Д.Димов, Т, 473. <i>Афектирано състояние.</i> | 2. Който се дължи на афект. <i>По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян.</i> Д.Димов, Т, 473. <i>Афектирано състояние.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> афектирам <i>и от</i> афектирам се. | АФЕКТИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> афектирам <i>и от</i> афектирам се. | ||
| − | + | ---- | |
АФЕКТИ`РАНО <i>нареч. Книж.</i> Възбудено, развълнувано. — <i>Бедният, добрият Дон Кихот си намерил.. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът.</i> Н. Стефанова, ОС, 215. | АФЕКТИ`РАНО <i>нареч. Книж.</i> Възбудено, развълнувано. — <i>Бедният, добрият Дон Кихот си намерил.. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът.</i> Н. Стефанова, ОС, 215. | ||
| − | + | ---- | |
АФЕЛИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Астрон.</i> Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. <i>Противоп.</i> перихе-лий. <i>Земята се намира в афелия си около 4 юли.</i> | АФЕЛИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Астрон.</i> Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. <i>Противоп.</i> перихе-лий. <i>Земята се намира в афелия си около 4 юли.</i> | ||
| − | — От гр. ало | + | — От гр. ало ’далече от’ + т^шс; ’слънце’. |
| − | + | ---- | |
АФЕРА <i>ж.</i> 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. <i>Там</i> [в статията] <i>се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги.</i> М. Кремен, РЯ, 500. <i>В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца.</i> Г. Караславов, Т, 9. <i>Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия.</i> Д. Димов, Т, 334. <i>Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.</i> | АФЕРА <i>ж.</i> 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. <i>Там</i> [в статията] <i>се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги.</i> М. Кремен, РЯ, 500. <i>В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца.</i> Г. Караславов, Т, 9. <i>Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия.</i> Д. Димов, Т, 334. <i>Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.</i> | ||
Версия от 20:41, 27 ноември 2012
ват афебрилни и с непроменен външен вид. М. Василев и др., ВБ, 56. Ревматични грануломи са установени в лявото ухо на много болни, които са били афебрилни. Л. Томов и др., ВМ, 83.
АФЕДЕРСЪН. Като междум. Простонар. За израз на извинение; прощавай, извинявай. — Афедерсън, приятели сме.., две деца ти е родила, а зъбите й станали като моите. На — и той грозно оголи венците си. Б. Несторов, АР, 133.
— От тур. affedersin. — Друга форма: афедерсин.
АФЕКТ м. Книж. Пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си. Страшимиров не можеше без хора.., които да поучава. Най-често той биваше като в афект — негодуваше от някаква неправда, от извършена мерзост, от свои лични неприятности. К. Константинов, ППГ, 144. Беше премного развълнуван. Инерцията на афекта го влачеше неудържимо. Д. Димов, ОД, 307. Със счупена ръка да тичаш по снежни, хлъзгави стръмнини — това е възможно само при афект, когато вътрешното равновесие е нарушено, за да можеш да пазиш външното равновесие. Бл. Димитрова, Лав., 290. Намирам се в състояние на афект. Д Изпадам в афект.
— От лат. affectus през рус. аффект или нем. Affekt.
АФЕКТАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Силна емоционална възбуда, която се проявява в неестествено оживен говор, в жестове, поведение. Недялка говореше бързо, припряно, с особена афектация, която Никола още не бе виждал у нея. В. Геновска, СГ, 332. Тия думи полковникът произнесе спокойно, с равен, безстрастен тон и без никаква външна афектация. К. Георгиев, ВБ, 115. Динков се мръщи, патетичните диалози и афектации го дразнят. Др. Асенов, ТКНП, 179. // Превзетост, съзнателно търсена неестественост в реч или поведение. Тя [Будевска] играе без афектация, с човешки затрогваща простота, която не изключва благородството. Н. Лилиев, Съч. III, 374-375.
— От лат. affectatio ’преструване’ през рус. аффектация или фр. affectation.
АФЕКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е причинен от афект; афекти-вен. Афектно състояние. Афектно избухване.
АФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Рядко. Който лесно се афектира; афектен. Афективен човек. 2. Който е причинен от афект, дължи се на афект. Афективно състояние. Афективно избухване.
АФЕКТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предизвиквам афект у някого. АФЕКТИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпадам в афект; разгневявам се. — Стотонен
афедерсън
кран,.. Това е безумие — афектираше се Мермеров и очилата му заплашително святкаха. Д. Кисьов, Щ, 315. — Благодатна е нашата страна, но тия гламави политици не си разбират от работата. Използу-вай бе! — афектира се старият. — Изпол-зувай военното положение и стой настрана. Д. Кисьов, Щ, 32. — О-о, що за език! — афектира се от непокорството му Ваня. Тарас, ТМ, 34.
АФЕКТИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от афектирам като прил. Книж.
1. Който е в състояние на афект. Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светлъо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави.. , докато изведнъж обяви мат. Н. Стефанова, ПД, 18.
2. Който се дължи на афект. По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян. Д.Димов, Т, 473. Афектирано състояние.
АФЕКТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от афектирам и от афектирам се.
АФЕКТИ`РАНО нареч. Книж. Възбудено, развълнувано. — Бедният, добрият Дон Кихот си намерил.. Санчо Панса! — Не, не! — афектирано я прекъсна репортерът. Н. Стефанова, ОС, 215.
АФЕЛИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Астрон. Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета, комета или друго движещо се около него тяло. Противоп. перихе-лий. Земята се намира в афелия си около 4 юли.
— От гр. ало ’далече от’ + т^шс; ’слънце’.
АФЕРА ж. 1. Нечестна, непочтена или престъпна сделка, деяние от политически, търговски или друг характер с широк скандален отзвук в обществото; далавера. Там [в статията] се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги. М. Кремен, РЯ, 500. В това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството, и особено хора, близки до двореца. Г. Караславов, Т, 9. Брат му пък водеше някакво дело за наследство в Чехия и според злите езици се бе позабъркал в тъмни афери около доставката на оръжия. Д. Димов, Т, 334. Нечиста афера. Банкнотна афера. Валутна афера.
2. Съмнителни отношения, прояви в социалния или личния живот, които предизвикват публичен коментар. Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред
афера
462
