Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/447“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
за наблюдаване на спектрите на небесните тела. | за наблюдаване на спектрите на небесните тела. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопи-чески. <i>Астроспектроскопи`чен анализ.</i> | АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопи-чески. <i>Астроспектроскопи`чен анализ.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астроспектроскопи`чен. | АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астроспектроскопи`чен. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОСПЕКТРОСКОПИЯ <i>ж. Спец.</i> Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела. | АСТРОСПЕКТРОСКОПИЯ <i>ж. Спец.</i> Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФИЗИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Учен, специалист по астрофизика. <i>Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточителноv не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия.</i> НТМ, 1968, кн. 5, <i>Тези открития</i> [за радиоиз-лъчването] <i>обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето.</i> 3. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74. | АСТРОФИЗИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Учен, специалист по астрофизика. <i>Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточителноv не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия.</i> НТМ, 1968, кн. 5, <i>Тези открития</i> [за радиоиз-лъчването] <i>обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето.</i> 3. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФИ`ЗИКА <i>ж. Спец.</i> Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. <i>Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди.</i> ВН, 1958, бр. 1997, 4. <i>Теоретична астрофизика.</i> — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876. | АСТРОФИ`ЗИКА <i>ж. Спец.</i> Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. <i>Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди.</i> ВН, 1958, бр. 1997, 4. <i>Теоретична астрофизика.</i> — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астрофизика; астрофизически. <i>Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астро-физична наука.</i> | АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астрофизика; астрофизически. <i>Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астро-физична наука.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофизичен. <i>Астрофизичес-ка обсерватория.</i> | АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофизичен. <i>Астрофизичес-ка обсерватория.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФИЗИ`ЧКА <i>ж. Спец.</i> Специа-лисука по астрофизика. АСТРОФОТО-ГРАФИЯ <i>ж. Спец.</i> Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. <i>Астрофото-графията ни показва, че не всички извънга-лактични мъглявини имат формата на спирала.</i> Г. Томалевски, АН, 333. | АСТРОФИЗИ`ЧКА <i>ж. Спец.</i> Специа-лисука по астрофизика. АСТРОФОТО-ГРАФИЯ <i>ж. Спец.</i> Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. <i>Астрофото-графията ни показва, че не всички извънга-лактични мъглявини имат формата на спирала.</i> Г. Томалевски, АН, 333. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФОТОГРАФСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | АСТРОФОТОГРАФСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | ||
<i>Спец. Прил. от</i> астрофотография. | <i>Спец. Прил. от</i> астрофотография. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астрофотометрия; астрофотометрически. | АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астрофотометрия; астрофотометрически. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, | АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, | ||
<i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофотометричен. | <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофотометричен. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФОТОМЕТРИЯ <i>ж. Спец.</i> Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела. | АСТРОФОТОМЕТРИЯ <i>ж. Спец.</i> Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела. | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
астроспектроскопи`чен | астроспектроскопи`чен | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОФОТОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Спец.</i> Уред за измерване силата на светлината на небесните тела. | АСТРОФОТОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Спец.</i> Уред за измерване силата на светлината на небесните тела. | ||
| − | + | ---- | |
АСТРОЦИ`Т <i>м. Биол.</i> Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. <i>Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система:</i> Ф, 1990, бр. 2, 4. | АСТРОЦИ`Т <i>м. Биол.</i> Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. <i>Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система:</i> Ф, 1990, бр. 2, 4. | ||
| − | — От гр. aqxpov | + | — От гр. aqxpov ’звезда’ + xdtoq ’клетка’. |
| − | + | ---- | |
АСФАЛТ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. <i>От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт.</i> Св. Минков, ДА, 25. | АСФАЛТ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. <i>От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт.</i> Св. Минков, ДА, 25. | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
— От гр. астфаАдсх; през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872. | — От гр. астфаАдсх; през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872. | ||
| − | + | ---- | |
АСФАЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, <i>мн.</i> и | АСФАЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, <i>мн.</i> и | ||
<i>Разг. Прил. от</i> асфалтаджия. <i>Асфалта-джийска бригада.</i> | <i>Разг. Прил. от</i> асфалтаджия. <i>Асфалта-джийска бригада.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСФАЛТАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. <i>Асфалтаджии-те се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер.</i> Ал. Томов, П, 8. | АСФАЛТАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. <i>Асфалтаджии-те се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер.</i> Ал. Томов, П, 8. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АСФАЛТЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и и | + | АСФАЛТЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и и — тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Асфалтов. <i>Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ри-виерата.</i> Д. Кисьов, Щ, 173. <i>Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди.</i> Св. Минков, Избр. пр, 75. <i>Ас-фалтен път. Асфалтена писта. Асфалте-на изолация.</i> |
| − | + | ---- | |
АСФАЛТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Покривам с асфалт. <i>От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират.</i> Н. Тихо-лов, ДКД, 59-60. асфалтирам се <i>страд. По</i> | АСФАЛТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Покривам с асфалт. <i>От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират.</i> Н. Тихо-лов, ДКД, 59-60. асфалтирам се <i>страд. По</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСФАЛТИРАМ | АСФАЛТИРАМ | ||
Версия от 20:38, 27 ноември 2012
за наблюдаване на спектрите на небесните тела.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопи-чески. Астроспектроскопи`чен анализ.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроспектроскопи`чен.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИЯ ж. Спец. Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела.
АСТРОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по астрофизика. Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточителноv не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия. НТМ, 1968, кн. 5, Тези открития [за радиоиз-лъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето. 3. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74.
АСТРОФИ`ЗИКА ж. Спец. Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Теоретична астрофизика. — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876.
АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астрофизика; астрофизически. Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астро-физична наука.
АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофизичен. Астрофизичес-ка обсерватория.
АСТРОФИЗИ`ЧКА ж. Спец. Специа-лисука по астрофизика. АСТРОФОТО-ГРАФИЯ ж. Спец. Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. Астрофото-графията ни показва, че не всички извънга-лактични мъглявини имат формата на спирала. Г. Томалевски, АН, 333.
АСТРОФОТОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и.
Спец. Прил. от астрофотография.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астрофотометрия; астрофотометрически.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Спец. Астрофотометричен.
АСТРОФОТОМЕТРИЯ ж. Спец. Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела.
447
астроспектроскопи`чен
АСТРОФОТОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване силата на светлината на небесните тела.
АСТРОЦИ`Т м. Биол. Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система: Ф, 1990, бр. 2, 4.
— От гр. aqxpov ’звезда’ + xdtoq ’клетка’.
АСФАЛТ, мн. няма, м. 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт. Св. Минков, ДА, 25.
2. Пътна настилка от асфалтобетон. Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102.
3. Разш. Шосе, път, покрити с такава настилка. Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта. Б. Рай-нов, ЧЪ, 106. Поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— От гр. астфаАдсх; през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.
АСФАЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, мн. и
Разг. Прил. от асфалтаджия. Асфалта-джийска бригада.
АСФАЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. Асфалтаджии-те се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер. Ал. Томов, П, 8.
АСФАЛТЕН, -а, -о, мн. -и и — тна, -тно, мн. -тни, прил. Асфалтов. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ри-виерата. Д. Кисьов, Щ, 173. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди. Св. Минков, Избр. пр, 75. Ас-фалтен път. Асфалтена писта. Асфалте-на изолация.
АСФАЛТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам с асфалт. От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират. Н. Тихо-лов, ДКД, 59-60. асфалтирам се страд. По
АСФАЛТИРАМ
