Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/713“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) (Мио) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
-ах, <i>св., прех. Рядко.</i> Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. <i>— Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като меие не могат, да се катерят, но отземи, каквото докачат.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 129-130. | -ах, <i>св., прех. Рядко.</i> Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. <i>— Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като меие не могат, да се катерят, но отземи, каквото докачат.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 129-130. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`Т</b><sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia. |
2. Плодът на това дърво. | 2. Плодът на това дърво. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От ит. bergamotto. | — От ит. bergamotto. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`Т</b><sup>2</sup> <i>м.</i> Различни видове сочни круши. |
— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot. | — Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> бергамот<sup>1</sup>; бергамотов. <i>Бергамо-тно етерно масло.</i> |
О Бергамотна ренета. <i>Бот.</i> Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша. | О Бергамотна ренета. <i>Бот.</i> Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРГАМО`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бергамотен. <i>Бергамотово дърво. Бергамотова есенция.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕ`РГМАНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Бергманова тръба. <i>Техн.</i> Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация. |
— От швед. собств. | — От швед. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НА</b> <i>ж. Истор.</i> Берданка. <i>В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително.</i> А. Каралийчев, TP, 181. <i>Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. <i>През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов.</i> П. Здравков, НД, 195. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НКА</b> <i>ж. Истор.</i> Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. <i>През гърдите му минуваше ивица с патрони за бер-данката, която опираше на рамото си.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 52. <i>Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе.</i> Д. Казасов, ВП, 71. <i>Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко.</i> Ст. Станчев, HP, 160. |
— Рус. берданка от собств. | — Рус. берданка от собств. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
бергамот<sup>1</sup> | бергамот<sup>1</sup> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРДА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Само в съчет.: Берданова нушка. Берданка. <i>От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона.</i> Кр. Велков, СБ, 115. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЕ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Плодородие. <i>— Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам!</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 205. <i>Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. <i>— Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 45. <i>Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе.</i> Т. Влайков, Съч. III, 324. <i>Те виждат, че не съм тъде-шен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот.</i> К. Константинов, СЧЗ, 160. <i>— Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 101. <i>— Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет.</i> Нар. пес., Христом. V кл, 5. |
— Араб. през тур. bereket. | — Араб. през тур. bereket. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Простонар.</i> Плодороден, плодоносен. <i>Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина.</i> Кр. Григоров, Н, 122. <i>Нашата е земя/лична, та обична, /мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година!</i> Нар. пес., СбНУ XLV, 361. <i>Берекетен дъжд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БЕРЕКЕТЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Плодороден. <i>И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, ..</i> | <b>БЕРЕКЕТЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Плодороден. <i>И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, ..</i> | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От тур. bereketli. | — От тур. bereketli. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕКЯ`ТВЕРСИН</b> <i>частица. Простонар.</i> Благодаря, благодарен съм. <i>— Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .. , казваме бере-кятверсин!</i> К. Странджев, ЖБ, 30. <i>Треба нещо да me подарам, за да речиш берикят-версин.</i> СбНУ XI, 131. |
— Араб. през тур. bereket versin ’слава богу<sup>1</sup>. — Друга форма: берекетверсин. | — Араб. през тур. bereket versin ’слава богу<sup>1</sup>. — Друга форма: берекетверсин. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕШКА`ТА</b> <i>нареч. Диал.</i> Берешком. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЕШКО`М</b> <i>нареч. Диал.</i> Като бера, берейки; берешката. <i>Брала Мара по гора гороцвет. /Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 180. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕРЗИ`ТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско пле |
берзи`ти | берзи`ти | ||
| − | |||
Версия от 11:55, 24 октомври 2013
-ах, св., прех. Рядко. Малко и набързо бера (в 1 знач.); понабирам. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга. Такива като меие не могат, да се катерят, но отземи, каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129-130.
БЕРГАМО`Т1 м. 1. Многогодишно субтропично вечнозелено дърво, което дава плодове, подобни на малки портокали. Citrus bergamia.
2. Плодът на това дърво.
3. Само ед. Есенция, която се получава от корите на такъв плод и се използува в парфюмерията и сладкарството. Това е еднов-ремешната цветна корица иа „Робинзон Крузо“, .. , от която още се носи лек дъх на бергамот, същия, който имаха ония шарени шекери по панаирите. К. Константинов, ППГ, 12.
— От ит. bergamotto.
БЕРГАМО`Т2 м. Различни видове сочни круши.
— Перс. през тур. begarmudu ’княжеска круша’ през ит. bergamoto, фр. bergamote или нем. Bergamot.
БЕРГАМО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бергамот1; бергамотов. Бергамо-тно етерно масло.
О Бергамотна ренета. Бот. Сорт ароматна ябълка, получена от кръстосване на ябълка с круша.
БЕРГАМО`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бергамотен. Бергамотово дърво. Бергамотова есенция.
БЕ`РГМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бергманова тръба. Техн. Изработена по специален начин тръба, която служи за изолация на проводника при скрита електрическа инсталация.
— От швед. собств.
БЕРДА`НА ж. Истор. Берданка. В този час откъм влашката земя се зададоха руските стрелци с тежки раници на гърбовете, с дълги пушки-бердани и остри щикове, които святкаха заканително. А. Каралийчев, TP, 181. Димето сваляше от дъното на колибата старата бердана, пъхаше в цевта нарязан оловен куршум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 118. През всичкото време дядо Стоян пазел навън с оная стара бердана, с която на младини ходел на лов. П. Здравков, НД, 195.
БЕРДА`НКА ж. Истор. Еднозарядна стара бойна пушка с широка цев. През гърдите му минуваше ивица с патрони за бер-данката, която опираше на рамото си. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Около 4000 селяни, въоръжени с берданки, тръгнали за Русе. Д. Казасов, ВП, 71. Младият подофицер от портрета е кривнал фуражката над дясното ухо, кръстосал патрондаш, с руска берданка в ръка, очите му светлеят и гледат далеко. Ст. Станчев, HP, 160.
— Рус. берданка от собств.
бергамот1
БЕРДА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Берданова нушка. Берданка. От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона. Кр. Велков, СБ, 115.
БЕРЕКЕ`Т, мн. няма, м. Простонар. Плодородие. — Пък таз година, дето се казва — и на камък трева поникна. — Голям берекет, голямо чудо ти казвам! Й. Йовков, Ж, 1945, 205. Берекетът беше невиждан и конарци не смогваха да приберат зърното. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 74. — Ама и жито ли ще бъде тази година! Той снегът си показа, че ще го бъде берекета. Няма да се гладува. Кл. Цачев, ГЗ, 45. Една нива ще даде добър берекет само тогава, когато в нея се фърли добро семе. Т. Влайков, Съч. III, 324. Те виждат, че не съм тъде-шен, и бързат да ме почерпят, за берекет, с плода на своя имот. К. Константинов, СЧЗ, 160. — Как е, отче Игнатий? Добра зима беше — на берекет! Ст. Дичев, ЗС I, 101. — Я дай ни, Боже, я дай ни / тая година най-добра; / на всички здраве и живот, / орачу добър берекет. Нар. пес., Христом. V кл, 5.
— Араб. през тур. bereket.
БЕРЕКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Простонар. Плодороден, плодоносен. Пък се случи и берекетна годината. Житата избуяха толкова, че с кон да газиш, не можеш ги премина. Кр. Григоров, Н, 122. Нашата е земя/лична, та обична, /мощна берекетна: / жнеме и вършеме, / по дваж у година! Нар. пес., СбНУ XLV, 361. Берекетен дъжд.
БЕРЕКЕТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Плодороден. И всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, ..
— да ти е мило и драго да гледаш, що е Божа благословия, халал им вера! М. Георгиев, Избр. разк., 43. Години наред селяните се отърваваха с по някоя и друга стотарка в берекетлии години, щом се видеха с малко пари. Н. Тихолов, ДКД, 147.
— От тур. bereketli.
БЕРЕКЯ`ТВЕРСИН частица. Простонар. Благодаря, благодарен съм. — Та за какво ни са на нас, българите, други свободи, когато ние и на тези, .. , казваме бере-кятверсин! К. Странджев, ЖБ, 30. Треба нещо да me подарам, за да речиш берикят-версин. СбНУ XI, 131.
— Араб. през тур. bereket versin ’слава богу1. — Друга форма: берекетверсин.
БЕРЕШКА`ТА нареч. Диал. Берешком.
БЕРЕШКО`М нареч. Диал. Като бера, берейки; берешката. Брала Мара по гора гороцвет. /Берешком е зад горица зашла / и там е на зло налетела. Нар. пес., СбНУ XLIV, 180.
БЕРЗИ`ТИ мн. Истор. Славянско пле
берзи`ти
