Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/539“
м (Туй-онуй) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>бях бараба.</i> В. Ченков, ПС, 82. <i>Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив!</i> Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. <i>Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам | + | <i>бях бараба.</i> В. Ченков, ПС, 82. <i>Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив!</i> Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. <i>Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! — Левак! Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си господар!</i> С. Чернишев, ВМ, 137. |
| − | 2. <i>Остар.</i> Работник, който троши камъни за настилка на шосета. | + | 2. <i>Остар.</i> Работник, който троши камъни за настилка на шосета. |
| + | |||
| + | — Ит. barabba ’мошеник, лъжец’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРАБА`Н</b> <i>м.</i> 1. Ударен музикален инструмент без определена тонова височина, който представлява дървен или метален цилиндър с основи от опъната кожа, където се удря с две дървени палки или филцов ударник в зависимост от големината му. <i>Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината и весело потропваше с палката по барабана.</i> Й. Стоянов, ПД, 34. <i>„Музиката не може да се опише — саксофон и три тъпана, един голям барабан и отстрани — две малки“.</i> П. Ангелов, Ж, 122. |
| − | 2. <i>Техн.</i> Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. <i>Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана.</i> Л. Галина, Л, | + | 2. <i>Техн.</i> Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. <i>Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана.</i> Л. Галина, Л, 38. <i>Вършачката в хармана на Сенебирлията беше спряла — .. Все тъй ядосан, Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците.</i> Й. Йовков, ВАХ, 146-147. <i>Облегнат на барабана на веялката, Кабака гледаше към изгрева.</i> Г. Караславов. Избр. съч. I, 184. <i>След като се напълни бункерът, цялата порция се изпразва в сушилния барабан, а бункерът започва да се пълни отново.</i> Д. Христов, СПМ, 462. <i>По такъв начин всички материали, съставляващи шахтата, се наслояват на лентата и се отнасят в апарат за смесване — въртящ се смесителен барабан.</i> Ц. Цветков, М, 110. |
| − | 3. <i>Архит.</i> Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. <i>Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки.</i> Ст. Михайлов, БС, 125. <i>Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада.</i> М. | + | 3. <i>Архит.</i> Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. <i>Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки.</i> Ст. Михайлов, БС, 125. <i>Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада.</i> М. Бичев, АНВ, 26. |
| − | 4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. <i>Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. | + | 4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. <i>Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. <i>— Огън — изкомандува малкият бранник Бакиров и изпаднал в детински жесток патос заизпразва барабана със звънко ечене на оси в летен ден, сякаш си играеше на война.</i> Д. Вълев, 3,200. |
| − | барабан | + | ◇ <b>Бия (удрям, ударя) барабан<а></b>. <i>Разг.</i> Давам гласност на нещо; разгласявам. <i>— А бе не съм му казал! .., ама той, изглежда, се досети. — Леле, Тончо, какъв си човек, та биеш барабан!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 217. <i>— Другарю командир, изглежда се готвите за нападение на Брезово?… — Кой е ударил барабана? — отвърна Камен изненадан. — Така дочух.</i> К. Ламбрев, СП, 171. |
| − | + | <b><Като> на барабан</b>. <i>Разг.</i> Припряно, набързо, без да може да се обмисли. <i>Нареждане за въстание — припряно, като на барабан, и — отменяне в последния момент! Недомислие ли бе това, недоразумение ли или просто предателство?</i> Г. Караславов, ОХ IV, 548. <i>Ще докара стоката, ще обяви разпродажба на барабан и за два дни ще й прибере парата.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 53. | |
— От тат. през рус. барабан. | — От тат. през рус. барабан. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРАБАНДЖИ`Я</b>, - | + | <b>БАРАБАНДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> 1. В миналото — общински служител, който разгласявал на публични места разпорежданията на властите, като призовавал слушателите с биене на барабан; глашатай, барабанчик. <i>Барабанджията завърши четенето и навалицата взе да се разотива.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 175. |
2. <i>Разг.</i> Барабанчик (в 1 знач.); барабанист. | 2. <i>Разг.</i> Барабанчик (в 1 знач.); барабанист. | ||
| − | 3. <i>Разг.</i> Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. <i>Намерихме си,. | + | 3. <i>Разг.</i> Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. <i>Намерихме си, .. един барабанджия за върщачката, .., премята, .., снопите като нищо.</i> Й. Йовков. ЧКГ, 203. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРАБА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до барабан (в 1 знач.). <i>Чу се барабанен удар. На сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче.</i> Ст Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. <i>На стройни редици, / под звук барабанен с напевна команда / вървяха те.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 204. <i>Барабанна палка.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който се отнася до барабан (във 2 знач.). <i>Въртяща се барабанна пещ. Барабанна сеялка.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Барабанен огън</b>. <i>Воен.</i> Съсредоточена, бърза стрелба от артилерийски системи. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРАБАНЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> барабаня. <i>Барабаненето се засилва, превръща се в хипнотичен пулс, съпроводен с песни, долетели сякаш от далечното минало.</i> П, 1991, бр. 1, 8. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРАБАНИ СТ</b> | + | <b>БАРАБАНИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. Музикант в оркестър, който изпълнява партията за барабан. <i>Има свободни места в оркестъра. Обявен е конкурс за цигулари, флейтист и барабанист.</i> |
| + | 2. Барабанчик (в 1 знач.). <i>През площада минаваха</i> | ||
Версия от 20:53, 10 август 2013
бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив! Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! — Левак! Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си господар! С. Чернишев, ВМ, 137.
2. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
— Ит. barabba ’мошеник, лъжец’.
БАРАБА`Н м. 1. Ударен музикален инструмент без определена тонова височина, който представлява дървен или метален цилиндър с основи от опъната кожа, където се удря с две дървени палки или филцов ударник в зависимост от големината му. Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината и весело потропваше с палката по барабана. Й. Стоянов, ПД, 34. „Музиката не може да се опише — саксофон и три тъпана, един голям барабан и отстрани — две малки“. П. Ангелов, Ж, 122.
2. Техн. Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана. Л. Галина, Л, 38. Вършачката в хармана на Сенебирлията беше спряла — .. Все тъй ядосан, Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците. Й. Йовков, ВАХ, 146-147. Облегнат на барабана на веялката, Кабака гледаше към изгрева. Г. Караславов. Избр. съч. I, 184. След като се напълни бункерът, цялата порция се изпразва в сушилния барабан, а бункерът започва да се пълни отново. Д. Христов, СПМ, 462. По такъв начин всички материали, съставляващи шахтата, се наслояват на лентата и се отнасят в апарат за смесване — въртящ се смесителен барабан. Ц. Цветков, М, 110.
3. Архит. Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки. Ст. Михайлов, БС, 125. Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада. М. Бичев, АНВ, 26.
4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. — Огън — изкомандува малкият бранник Бакиров и изпаднал в детински жесток патос заизпразва барабана със звънко ечене на оси в летен ден, сякаш си играеше на война. Д. Вълев, 3,200.
◇ Бия (удрям, ударя) барабан<а>. Разг. Давам гласност на нещо; разгласявам. — А бе не съм му казал! .., ама той, изглежда, се досети. — Леле, Тончо, какъв си човек, та биеш барабан! Ст. Даскалов, СЛ, 217. — Другарю командир, изглежда се готвите за нападение на Брезово?… — Кой е ударил барабана? — отвърна Камен изненадан. — Така дочух. К. Ламбрев, СП, 171.
<Като> на барабан. Разг. Припряно, набързо, без да може да се обмисли. Нареждане за въстание — припряно, като на барабан, и — отменяне в последния момент! Недомислие ли бе това, недоразумение ли или просто предателство? Г. Караславов, ОХ IV, 548. Ще докара стоката, ще обяви разпродажба на барабан и за два дни ще й прибере парата. Т. Харманджиев, КЕД, 53.
— От тат. през рус. барабан.
БАРАБАНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. В миналото — общински служител, който разгласявал на публични места разпорежданията на властите, като призовавал слушателите с биене на барабан; глашатай, барабанчик. Барабанджията завърши четенето и навалицата взе да се разотива. Т. Харманджиев, КЕД, 175.
2. Разг. Барабанчик (в 1 знач.); барабанист.
3. Разг. Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. Намерихме си, .. един барабанджия за върщачката, .., премята, .., снопите като нищо. Й. Йовков. ЧКГ, 203.
БАРАБА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до барабан (в 1 знач.). Чу се барабанен удар. На сцената беше излязъл палячо, който биеше барабанче. Ст Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. На стройни редици, / под звук барабанен с напевна команда / вървяха те. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 204. Барабанна палка.
2. Който се отнася до барабан (във 2 знач.). Въртяща се барабанна пещ. Барабанна сеялка.
◇ Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза стрелба от артилерийски системи.
БАРАБАНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от барабаня. Барабаненето се засилва, превръща се в хипнотичен пулс, съпроводен с песни, долетели сякаш от далечното минало. П, 1991, бр. 1, 8.
БАРАБАНИ`СТ м. 1. Музикант в оркестър, който изпълнява партията за барабан. Има свободни места в оркестъра. Обявен е конкурс за цигулари, флейтист и барабанист.
2. Барабанчик (в 1 знач.). През площада минаваха
