Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/446“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Добавен символ „ŏ“ в гръцкото изписване за 'име'.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНАВИГАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астронавигация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНАВИГА`ЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Дял от астрономията, който се занимава с определяне местоположението и курса на космически кораб или друг летателен апарат според небесните светила. <i>Една от автономните системи на космическата навигация е астронавигацията, при която положението и скоростта на ракетата се определят от небесните светила.</i> ВН, 1960, бр. 2854, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНА`ВТ</b> <i>м.</i> Космонавт. <i>Една от големите проблеми при космическия полет е осигуряването на астронавтите с достатъчно големи запаси от кислород. ВН,</i> 1959, бр. 2542, 4. |
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναύτης ’моряк’. | — От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναύτης ’моряк’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНА`ВТИКА</b> <i>ж.</i> Космонавтика. <i>Днес твърде много се говори за астронавтиката — науката за междупланетните полети, — за родоначалник на която с право се смята Циолковски.</i> НТМ, 1961, кн. 5, 1. |
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναυτική ’мореплаване’. | — От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναυτική ’мореплаване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНА`ВТКА</b> <i>ж.</i> Космонавтка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНА`ВТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> астронавт; космонавтски. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОНИ`М</b> <i>м. Езикозн.</i> Име на звезда, на небесно тяло. <i>Зорница е български народен астроним на планетата Венера.</i> | <b>АСТРОНИ`М</b> <i>м. Езикозн.</i> Име на звезда, на небесно тяло. <i>Зорница е български народен астроним на планетата Венера.</i> | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ŏνυμα ’име’. | — От гр. ἄστρον ’звезда’ + ŏνυμα ’име’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНО`М</b> <i>м.</i> Учен, специалист по астрономия. <i>Едно от най-светлите имена в историята на математиката и механиката е името на безсмъртния сиракузец Архимед .. Роден в семейството на древногръцкия астроном и математик Фидий.</i> Матем., 1967, кн. 2, 1. <i>Ян Бибиян стоеше пред картата на Луната, която нашите астрономи след дълги изучавания бяха съставили.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 126. |
— От гр. aaxpovop-oq през фр. astronom или рус. астроном. — Ив.Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843. | — От гр. aaxpovop-oq през фр. astronom или рус. астроном. — Ив.Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОНОМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до астрономия; астрономически. <i>Астрономично явление. Астрономични таблици. | + | <b>АСТРОНОМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до астрономия; астрономически. <i>Астрономично явление. Астрономични таблици. // </i>Който е предназначен за наблюдение на небесни тела. <i>Астрономичен уред. Астрономична тръба.</i> |
| − | 2. <i>Прен.</i> За цифри, суми или цена — който е много голям в числено отношение; астрономически. <i>Ставаше дума не за пет лева, а за много пари, почти астрономичната за мен през ония години цифра от 1 500 лева. М.</i> Гръбчева, ВИН, 132. | + | 2. <i>Прен.</i> За цифри, суми или цена — който е много голям в числено отношение; астрономически. <i>Ставаше дума не за пет лева, а за много пари, почти астрономичната за мен през ония години цифра от 1 500 лева. М.</i> Гръбчева, ВИН, 132. <i>— Копринени платове се намират още… Но на астрономични цени.</i> Д. Димов, Т, 526. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНОМИЧЕ`СКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Астрономичен. <i>И звездите над главата му бяха толкова далеч, колкото и преди, когато, свит върху наръч миризливо сено на някоя поляна, се опитваше да съчетае първичното чувство за тяхната красота с астрономическите обяснения на татко си.</i> Ем. Манов, БГ, 63. <i>Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. <i>Световното производство [на компютри] достигна астрономическата сума от 65 милиарда долара.</i> Диал., 1990, бр. 7, 11. <i>Ако тези марки бяха превърнати в левове по тогавашния курс, то би се получила астрономическата сума 17 000 милиарда лева.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 329. <i>Астрономическа обсерватория.</i> |
| − | + | ◇ <b>Астрономическа единица</b>. <i>Астрон.</i> Средното разстояние от Земята до Слънцето, прието за основна единица при измерване на разстоянията главно в Слънчевата система. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АСТРОНОМИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> астрономически; астрономично. <i>Астрономически пролетта започва от 21 март.</i> | <b>АСТРОНОМИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> астрономически; астрономично. <i>Астрономически пролетта започва от 21 март.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНОМИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> астрономичен (във 2 знач.); астрономически. <i>Състоянието на късия разказ у нас е все още незадоволително .. А теми за разкази има астрономично много.</i> ВН, 1958, бр. 2066, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОНО`МИЯ</b> <i>ж.</i> Наука за произхода, строежа, движението и развитието на небесните тела и Вселената. <i>Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесна сфера (планетарий), с помощта на която .. можело да се демонстрира движението на планетите.</i> Матем., 1967, кн. 2, 5. <i>Той се отказа от вечеря, взе едно ръководство по астрономия и се мушна в леглото да чете.</i> А. Гуляшки, Л, 120-121. <i>— Въздух! — обърна се той [Ян Бибиян] към Калча. — Нашата земна астрономия твърди, че около Луната няма въздух.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 59. <i>Наблюдателна астрономия. Оптическа астрономия. Сферическа астрономия.</i> // Тази наука като учебен предмет. <i>Той въведе в горните класове и руския, и френския езици .., въведе астрономия, въведе етика.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 156. |
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. | 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. | ||
| − | — От гр. ἀστρονομία. - Й.Груев, Кратка всеобща история, 1858. | + | — От гр. ἀστρονομία. - Й. Груев, Кратка всеобща история, 1858. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОСКО`П</b> м. Спец. Уред за наблюдаване на небесните тела. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОСКОПИ`ЧЕН</b>, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астроскоп; | + | <b>АСТРОСКОПИ`ЧЕН</b>, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астроскоп; астроскопически. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОСКОПИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Астроскопичен. | <b>АСТРОСКОПИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Астроскопичен. | ||
---- | ---- | ||
<b>АСТРОСПЕКТРОСКОП</b> <i>м. Спец.</i> Уред | <b>АСТРОСПЕКТРОСКОП</b> <i>м. Спец.</i> Уред | ||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:24, 13 юни 2013
АСТРОНАВИГАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до астронавигация.
АСТРОНАВИГА`ЦИЯ ж. Спец. Дял от астрономията, който се занимава с определяне местоположението и курса на космически кораб или друг летателен апарат според небесните светила. Една от автономните системи на космическата навигация е астронавигацията, при която положението и скоростта на ракетата се определят от небесните светила. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
АСТРОНА`ВТ м. Космонавт. Една от големите проблеми при космическия полет е осигуряването на астронавтите с достатъчно големи запаси от кислород. ВН, 1959, бр. 2542, 4.
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναύτης ’моряк’.
АСТРОНА`ВТИКА ж. Космонавтика. Днес твърде много се говори за астронавтиката — науката за междупланетните полети, — за родоначалник на която с право се смята Циолковски. НТМ, 1961, кн. 5, 1.
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναυτική ’мореплаване’.
АСТРОНА`ВТКА ж. Космонавтка.
АСТРОНА`ВТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от астронавт; космонавтски.
АСТРОНИ`М м. Езикозн. Име на звезда, на небесно тяло. Зорница е български народен астроним на планетата Венера.
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ŏνυμα ’име’.
АСТРОНО`М м. Учен, специалист по астрономия. Едно от най-светлите имена в историята на математиката и механиката е името на безсмъртния сиракузец Архимед .. Роден в семейството на древногръцкия астроном и математик Фидий. Матем., 1967, кн. 2, 1. Ян Бибиян стоеше пред картата на Луната, която нашите астрономи след дълги изучавания бяха съставили. Елин Пелин, ЯБЛ, 126.
— От гр. aaxpovop-oq през фр. astronom или рус. астроном. — Ив.Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
АСТРОНОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до астрономия; астрономически. Астрономично явление. Астрономични таблици. // Който е предназначен за наблюдение на небесни тела. Астрономичен уред. Астрономична тръба.
2. Прен. За цифри, суми или цена — който е много голям в числено отношение; астрономически. Ставаше дума не за пет лева, а за много пари, почти астрономичната за мен през ония години цифра от 1 500 лева. М. Гръбчева, ВИН, 132. — Копринени платове се намират още… Но на астрономични цени. Д. Димов, Т, 526.
АСТРОНОМИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрономичен. И звездите над главата му бяха толкова далеч, колкото и преди, когато, свит върху наръч миризливо сено на някоя поляна, се опитваше да съчетае първичното чувство за тяхната красота с астрономическите обяснения на татко си. Ем. Манов, БГ, 63. Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Световното производство [на компютри] достигна астрономическата сума от 65 милиарда долара. Диал., 1990, бр. 7, 11. Ако тези марки бяха превърнати в левове по тогавашния курс, то би се получила астрономическата сума 17 000 милиарда лева. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329. Астрономическа обсерватория.
◇ Астрономическа единица. Астрон. Средното разстояние от Земята до Слънцето, прието за основна единица при измерване на разстоянията главно в Слънчевата система.
АСТРОНОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. астрономически; астрономично. Астрономически пролетта започва от 21 март.
АСТРОНОМИ`ЧНО. Нареч. от астрономичен (във 2 знач.); астрономически. Състоянието на късия разказ у нас е все още незадоволително .. А теми за разкази има астрономично много. ВН, 1958, бр. 2066, 4.
АСТРОНО`МИЯ ж. Наука за произхода, строежа, движението и развитието на небесните тела и Вселената. Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесна сфера (планетарий), с помощта на която .. можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Той се отказа от вечеря, взе едно ръководство по астрономия и се мушна в леглото да чете. А. Гуляшки, Л, 120-121. — Въздух! — обърна се той [Ян Бибиян] към Калча. — Нашата земна астрономия твърди, че около Луната няма въздух. Елин Пелин, ЯБЛ, 59. Наблюдателна астрономия. Оптическа астрономия. Сферическа астрономия. // Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския, и френския езици .., въведе астрономия, въведе етика. Ив. Вазов, Съч. X, 156.
2. Разг. Учебник по този предмет.
— От гр. ἀστρονομία. - Й. Груев, Кратка всеобща история, 1858.
АСТРОСКО`П м. Спец. Уред за наблюдаване на небесните тела.
АСТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астроскоп; астроскопически.
АСТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Астроскопичен.
АСТРОСПЕКТРОСКОП м. Спец. Уред
