Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/434“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Коригирана: Гръцки символи.)
(Одобрена)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 9: Ред 9:
 
<b>АСЕДЖИ`Я</b>, -ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
 
<b>АСЕДЖИ`Я</b>, -ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
  
— От тур. aski ’палач, джелатин’.
+
— От тур. askı ’палач, джелатин’.
 
----
 
----
 
<b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Асеизмична област</b>. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения.
 
<b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Асеизмична област</b>. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения.
Ред 21: Ред 21:
 
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
 
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
 
----
 
----
<b>АСЕКСУА`ЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; безполовост.
+
<b>АСЕКСУА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; безполовост.
  
 
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.
 
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.

Текуща версия към 05:59, 21 август 2013

Корекцията на страницата е одобрена


вертикално (отвесно) изкачване и спускане на хора и товари във високите сгради, шахти и под.; подемник. Асансьорът работеше и тя се изкачи с него на втория етаж. Д. Димов, Т, 673. Изкачването и слизането на хората в небостъргача става с бързи асансьори. Л. Мелнишки, ПП, 122. Асансьорът ни свали на двеста метра дълбочина под земята. Н. Фурнаджиев, МП, 76.

— Фр. ascenseur.


АСАНСЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от асансьор. Асансьорна кабина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.


АСАНСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асансьор.


АСЕДЖИ`Я, -ята, мн. -и`и, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.

— От тур. askı ’палач, джелатин’.


АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Асеизмична област. Геол. Област, в която не стават земетресения.


АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Асеизмичен.


АСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който няма полови признаци, пол; безполов.

2. Книж. Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение.

— От лат. asexualis през фр. asexuel.


АСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Биол. Отсъствие на полови признаци; безполовост.

2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.


АСЕ`ПТИКА, мн. няма, ж. Мед. Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея.

— От гр. ἀ- ’не’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’.


АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от асептика. Асептична превръзка.


АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Асептичен.


АСЕПТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от асептичен. Операцията е извършена асептично.


АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.).


АСИГНА`ТИ мн., ед. (рядко) асигна`т, м. Истор. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение* във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации.

— От фр. assignats.


АСИГНА`ЦИИ мн., ед. (рядко) асигна`ция, ж. Финанс. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари — „асигнация“. Ист. X кл, 19. Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15 000 рубли асигнации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207.

— От фр. assignation.


АСИГНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигнирам се страд.


АСИГНИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от асигнирам и от асигнирам се.


АСИГНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.


АСИГНУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от асигнувам и от асигнувам се.


АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. Противоп. симетричен. Да надзърнем новия, работнически Ленинград .. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. Очевидно .. е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното .. могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини. Ст. Петров, П, 15.

2. Несъразмерен, нехармоничен. Асиметрично лице.


АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Асиметричен.