Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/399“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Изместване на точка извън маркерите <b> </b>.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
3. <i>Рядко.</i> Арабски кон. <i>Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 86. | 3. <i>Рядко.</i> Арабски кон. <i>Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 86. | ||
| − | ◇ <b>Хванал арапина | + | ◇ <b>Хванал арапина</b>. <i>Диал.</i> Напил се много. <b>Черен като арапин</b>. Много черен. <i>Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат. Те много се смяха един на друг, защото бяха станали от нефта черни</i> |
Версия от 17:27, 4 юни 2013
или бял с жълтеникав, синкав или зеленикав оттенък призматичен до иглест минерал, разновидност на природния калциев карбонат. Калциевият карбонат (СаСО3) е разпространен много в природата. Среща се като минералите калцит и арагонит и като скалите варовик, мрамор, креда и др. Хим. IX кл, 67.
— От исп. собств.
АРАГОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от арагонит. Арагонитна пещера.
АРАГОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който е от арагонит. Арагонитови кристали.
АРА`К, мн. няма, м. Книж. Силно алкохолно питие със светложълт цвят, добивано от ферментирала и дестилирана смес на меласа от захарна тръстика с ориз. Старите гърци познават една оризена каша, от която са правили алкохолно питие, наречено арак, познато още на древните индийци. Пр, 1953, кн. 2, 82.
— От араб.
АРАКЧЕ`ЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Полит. и книж. Присъщ, свойствен на аракчеевщината. Аракчеевски режим.
АРАКЧЕ`ЕВЩИНА, мн. няма, ж. 1. Полит. Режим на груб, полицейски деспотизъм, самоволна военщина и насилие над народа в Русия през първата четвърт на XIX в. (по името на Аракчеев, министър по време на царуването на Александър I).
2. Прен. Книж. Самоволно, безогледно, деспотично господство на група хора в някоя област на обществения живот.
АРАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пролука, процеп; зирка, разтрога. Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците. С, 1954, кн. З, 89. И през аралъците на вратата светнала приближающа се светлина. Ст. Ботьов, К (превод), 32.
— Тур. aralik. Друга (остар.) форма: арала`к.
АРАНЖИМЕ`НТ м. Муз. 1. Преработка на музикално произведение за изпълнение от определен състав инструменти или гласове, различен от този, за който е написано първоначално.
— От фр. arrangement ’подреждане’.
АРАНЖИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Муз. Правя аранжимент, аранжировка на музикално произведение.
2. Подреждам витрина, изложба, сцена, цветя и др., като спазвам определени изисквания и целесъобразност. Казаха, че градчето има нужда от голям магазин. Събориха всички малки магазинчета и построиха нов .. И започнаха да аранжират витрините. С. Трайков, М, 5. Аранжирам букет. аранжирам се страд.
— От фр. arranger ’привеждам в ред’.
АРАНЖИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Муз. Отгл. същ. от аранжирам и от аранжирам се. Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.
АРАНЖИРО`ВКА ж. Муз. Аранжимент.
2. Само ед. Учебен предмет в музикално или друго учебно заведение, където се изучава умението да се аранжира музика, сцена, помещение и др. Приетите кандидати ще изучават и елементарна теория на музиката, хармония, аранжировка и др. ВН, 1960, бр. 2605, 4.
— Рус.
АРАНЖО`Р м. Спец. Специалист, който подрежда витрини, изложби, цветя.
— От фр. arrangeur.
АРА`П м. Простонар. Арапин (в 1 и 3 знач.). И падна Делибит / .., / когато го халоса / с кондака чер арап в главата къдрокоса — / и свит превърна се и грохна той пребит. Ив. Вазов, БМ II, 94.
— Тур. агар.
АРА`ПИН, мн. арапи, м. Простонар. 1. Човек, който принадлежи към черната раса; чернокож, негър. Отдолу дива сган налита. Къдрокоси / арапин най-напред, феллаха до феллах / след него. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 241. Знаеш ли, ей там при вашата порта, у тъмната улица, че ноще излязва един чер арапин с ей такива очи. Ц. Гинчев, ГК, 201. Коко пее [славеят] дори дума: / „майка сина не роди ли, / сестра брата не чува ли? /Да ме найде у горица, / да утрепе црън арапин.“ Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Бог да убие тез арапи / тез арапи, тез манафци / колят, мъчат българина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. По-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 63. За арапите дяволът е бял. Послов.
2. Остар. Арабин. На гора Тавор беше намерил на мястото на вранестия си кон, купен от един арапин за 3000 гр., вързано едно сляпо бедуинско магаре. Ив. Вазов, Съч. VI, 173. Най-перви народи в тая част на земята са: турци, арапи, .., татари и кинези. Ем. Васкидович, ПП (превод), 47. На йедин арапин му постанала камилата всред песъчливата пустиня, дето няма жива душа. Др. Минчев, БЕ I, 124.
3. Рядко. Арабски кон. Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак. Н. Михайловски, ПА (превод), 86.
◇ Хванал арапина. Диал. Напил се много. Черен като арапин. Много черен. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат. Те много се смяха един на друг, защото бяха станали от нефта черни
