Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/376“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
— От рус. антисоветизм. | — От рус. антисоветизм. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИСЪВЕ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. <i>Антисъветски лозунги. Антисъветска политика. Антисъветска литература. Антисъветска пропаганда.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИТЕ`ЗА</b> <i>ж.</i> 1. Противоположност, противопоставяне. |
| − | 2. <i>Филос.</i> Съждение, противопоставено на тезата. // <i>Филос.</i> В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза | + | 2. <i>Филос.</i> Съждение, противопоставено на тезата. // <i>Филос.</i> В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза — антитеза — синтеза). |
| − | <i>3. Литер.</i> Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим:/красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна | + | <i>3. Литер.</i> Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: <em>Тук мъдрец замислен, там луда глава.</em> Ив. Вазов; <em>Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота.</em> П. К. Яворов. |
— От гр. avTvOeau; ’противопоставяне’. | — От гр. avTvOeau; ’противопоставяне’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИТЕ`ЗИС</b> <i>м. Книж.</i> Антитеза. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИТОКСИ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>АНТИТОКСИ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>антитокси`н</b>, <i>м. Мед.</i> Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИТОКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който съдържа | + | <b>АНТИТОКСИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който съдържа антитоксини. <i>Антитоксичен серум.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИТОКСИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> | + | <b>АНТИТОКСИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> антитоксичен. <i>Витамин C действува .. антитоксично, .., като повишава местния и общ имунитет.</i> К. Рашков и др., ДБ, 55. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 18:42, 18 април 2013
2. Техн. Вещество, което предпазва строителен материал от загниване.
АНТИСЕ`ПТИКА мн. няма, ж. Мед. 1. Използване на химични средства и методи за унищожаване на болестотворни микроорганизми при лечение на рани, подготовка за операции, дезинфекция и др.
2. Събир. Съвкупност от антисептичните вещества, средства.
АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. Антисептични средства. Антисептични вещества.
АНТИСЕПТИ`ЧНО. Нареч. от антисептичен. Риванолът действа антисептично.
АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от антисептичен.
АНТИСКЛЕРО`Л м. Апт. Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата.
— От гр.
АНТИСКОРБУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Противоскорбутен. Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.
АНТИСЛАВЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към славянството. Антиславянска политика.
АНТИСОЦИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото. — Вие сте интригант!… Вие сте разрушителен… антисоциален тип!… Д. Димов, Т, 128. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им .. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I, 38.
2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противообществен. Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.
АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към принципите на социализма. Антисоциалистическа политика.
АНТИСОЦИА`ЛНО. Нареч. от антисоциален. Той се държи антисоциално.
АНТИСОЦИА`ЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антисоциален.
АНТИСТАТИ`К. мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия.
— От гр. avxi ’срещу, против’ + axaxog ’стоящ’.
АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка. П. Бърнев, П (превод), 119. Антистатично действие. Антистатичен препарат.
АНТИСТРЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. Антистресова терапия.
АНТИСТРО`ФА ж. Литер. Част от текста на хора в античната трагедия, имаща еднакъв метрически строеж с предшествува-щата я строфа, на която служи като отпев, отговор.
— От гр. аутштрофт! ’връщане назад’.
АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М. Миланов, ТМП, 136.
— От рус. антисоветизм.
АНТИСЪВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. Антисъветски лозунги. Антисъветска политика. Антисъветска литература. Антисъветска пропаганда.
АНТИТЕ`ЗА ж. 1. Противоположност, противопоставяне.
2. Филос. Съждение, противопоставено на тезата. // Филос. В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза — антитеза — синтеза).
3. Литер. Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота. П. К. Яворов.
— От гр. avTvOeau; ’противопоставяне’.
АНТИТЕ`ЗИС м. Книж. Антитеза.
АНТИТОКСИ`НИ, мн., ед. (рядко) антитокси`н, м. Мед. Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини.
АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който съдържа антитоксини. Антитоксичен серум.
АНТИТОКСИ`ЧНО. Нареч. от антитоксичен. Витамин C действува .. антитоксично, .., като повишава местния и общ имунитет. К. Рашков и др., ДБ, 55.
