Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/337“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>АМФИБО`Л</b> <i>м. Минер.</i> Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали. | <b>АМФИБО`Л</b> <i>м. Минер.</i> Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали. | ||
| − | — От гр. ἀμφίβολος ’двусмислен’. | + | — От гр. ἀμφίβολος{{попр|Добавяне на интервал.}} ’двусмислен’. |
---- | ---- | ||
<b>АМФИБОЛИ`Т</b> <i>м. Геол.</i> Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз. | <b>АМФИБОЛИ`Т</b> <i>м. Геол.</i> Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>АМФИБОЛИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит. | <b>АМФИБОЛИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМФИБОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Двузначен, двусмислен. 2. <i>Мед.</i> Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска. | + | <b>АМФИБОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Двузначен, двусмислен. |
| + | |||
| + | 2. <i>Мед.</i> Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска. | ||
— От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’. | — От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’. | ||
| Ред 49: | Ред 51: | ||
<b>АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий. | <b>АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМФИКТИО`НИЯ</b> <i>ж. Истор.</i> Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. <i>Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония.</i> Р, 1927, бр. 242, 3. | + | <b>АМФИКТИО`НИЯ</b> <i>ж. Истор.</i> Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. <i>Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония.</i> Р, 1927, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 242, 3. |
— От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’. | — От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’. | ||
Текуща версия към 08:55, 30 юли 2013
АМФИБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по амфибиология.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Зоол. Прил. от амфибиолог и от амфибиология; амфибиологически.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Амфибиологичен.
АМФИБИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Наука за земноводните животни.
— От гр. ἀμφίβιος ’земноводен’ + λόγος ’наука’.
АМФИ`БИЯ ж. 1. Зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.).
2. Бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша.
3. Спец. Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. Автомобил-амфибия. Самолет-амфибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.
— От гр. ἀμφί ’на две страни’ + βίος ’живот’.
АМФИБО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е от амфибол, който съдържа амфибол. Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.
АМФИБО`Л м. Минер. Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали.
— От гр. ἀμφίβολος* ’двусмислен’.
АМФИБОЛИ`Т м. Геол. Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз.
АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от амфиболит.
АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит.
АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Двузначен, двусмислен.
2. Мед. Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска.
— От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’.
АМФИБО`ЛИЯ ж. Литер. Двусмисленост, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва.
— Гр. ἀμφιβολία* ’двусмислица’.
АМФИБО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който съдържа амфибол. Амфиболови шисти.
АМФИБРА`Х м. Остар. Литер. Амфибрахий.
АМФИБРА`ХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ‿ — ‿ /, напр.: Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.
АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий.
АМФИКТИО`НИЯ ж. Истор. Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония. Р, 1927, бр.* 242, 3.
— От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’.
АМФИТЕАТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е разположен както местата в амфитеатър. Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове. П. Делирадев, В, 63-64. Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29.
АМФИТЕАТРА`ЛНО. Нареч. от амфитеатрален. Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители. Ал. Бабек, МЕ, 141. Приказно е Търново, .. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете. П. Вежинов, ДМ, 27.
АМФИТЕА`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол, .. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други, .. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е известният
