Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/376“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Техн.</i> Вещество, което предпазва строителен материал от загниване. | 2. <i>Техн.</i> Вещество, което предпазва строителен материал от загниване. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЕПТИКА <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> | АНТИСЕПТИКА <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> | ||
Ред 6: | Ред 6: | ||
2. <i>Събир.</i> Съвкупност от антисептичните вещества, средства. | 2. <i>Събир.</i> Съвкупност от антисептичните вещества, средства. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. <i>Антисептични средства. Антисептични вещества.</i> | АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. <i>Антисептични средства. Антисептични вещества.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЕПТИЧНО. <i>Нареч. от</i> антисептичен. <i>Риванолът действа антисептично.</i> | АНТИСЕПТИЧНО. <i>Нареч. от</i> антисептичен. <i>Риванолът действа антисептично.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед. Отвл. същ. от</i> антисептичен. | АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед. Отвл. същ. от</i> антисептичен. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСКЛЕРОЛ <i>м. Апт.</i> Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата. | АНТИСКЛЕРОЛ <i>м. Апт.</i> Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата. | ||
— От гр. | — От гр. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСКОРБУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Противоскорбутен. <i>Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.</i> | АНТИСКОРБУТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Противоскорбутен. <i>Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЛАВЯНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебно настроен към славянството. <i>Антиславянска политика.</i> | АНТИСЛАВЯНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебно настроен към славянството. <i>Антиславянска политика.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСОЦИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото. | АНТИСОЦИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото. | ||
<i>— Вие сте интригант!... Вие сте разрушителен... антисоциален тип!...</i> Д. Димов, Т, 128. <i>Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им.. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси.</i> Ем. Станев, ИК I, 38. 2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противооб-ществен. <i>Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.</i> | <i>— Вие сте интригант!... Вие сте разрушителен... антисоциален тип!...</i> Д. Димов, Т, 128. <i>Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им.. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси.</i> Ем. Станев, ИК I, 38. 2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противооб-ществен. <i>Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, | АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, | ||
<i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебно настроен към принципите на социализма. <i>Антисоциалисти-ческа политика.</i> | <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебно настроен към принципите на социализма. <i>Антисоциалисти-ческа политика.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСОЦИАЛНО. <i>Нареч. от</i> антисоциален. <i>Той се държи антисоциално.</i> | АНТИСОЦИАЛНО. <i>Нареч. от</i> антисоциален. <i>Той се държи антисоциално.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСОЦИАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> антисоциален. | АНТИСОЦИАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> антисоциален. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСТАТИК. <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Спец.</i> Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия. | АНТИСТАТИК. <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Спец.</i> Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия. | ||
− | — От гр. avxi | + | — От гр. avxi ’срещу, против’ + axaxog ’стоящ’. |
− | + | ---- | |
АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. <i>Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка.</i> П. Бърнев, П (превод), 119. <i>Антистатично действие. Антистатичен препарат.</i> | АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. <i>Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка.</i> П. Бърнев, П (превод), 119. <i>Антистатично действие. Антистатичен препарат.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЕПТИКА | АНТИСЕПТИКА | ||
− | + | ---- | |
АНТИСТРЕСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. <i>Антистресова терапия.</i> | АНТИСТРЕСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. <i>Антистресова терапия.</i> | ||
+ | ---- | ||
+ | АНТИСТРОФА <i>ж. Литер.</i> Част от текста на хора в античната трагедия, имаща еднакъв метрически строеж с предшествува-щата я строфа, на която служи като отпев, отговор. | ||
− | + | — От гр. аутштрофт! ’връщане назад’. | |
− | + | ---- | |
− | — От гр. аутштрофт! | ||
− | |||
АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. <i>Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М.</i> Миланов, ТМП, 136. | АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. <i>Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М.</i> Миланов, ТМП, 136. | ||
— От рус. антисоветизм. | — От рус. антисоветизм. | ||
− | + | ---- | |
АНТИСЪВЕТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. <i>Антисъветс-ки лозунги. Антисъветска политика. Ан-тисъветска литература. Антисъветска пропаганда.</i> | АНТИСЪВЕТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. <i>Антисъветс-ки лозунги. Антисъветска политика. Ан-тисъветска литература. Антисъветска пропаганда.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИТЕЗА <i>ж.</i> 1. Противоположност, противопоставяне. | АНТИТЕЗА <i>ж.</i> 1. Противоположност, противопоставяне. | ||
2. <i>Филос.</i> Съждение, противопоставено на тезата. // <i>Филос.</i> В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза —антитеза — синтеза). | 2. <i>Филос.</i> Съждение, противопоставено на тезата. // <i>Филос.</i> В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза —антитеза — синтеза). | ||
− | <i>3. | + | <i>3. Литер.</i> Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим:/красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна к р а с о т а. П. К. Яворов. |
− | |||
− | |||
+ | — От гр. avTvOeau; ’противопоставяне’. | ||
+ | ---- | ||
АНТИТЕЗИС <i>м. Книж.</i> Антитеза. | АНТИТЕЗИС <i>м. Книж.</i> Антитеза. | ||
− | + | ---- | |
АНТИТОКСИ`НИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) анти-токси`н, <i>м. Мед.</i> Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини. | АНТИТОКСИ`НИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) анти-токси`н, <i>м. Мед.</i> Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини. | ||
− | + | ---- | |
АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който съдържа антитокси-ни. <i>Антитоксичен серум.</i> | АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който съдържа антитокси-ни. <i>Антитоксичен серум.</i> | ||
− | + | ---- | |
АНТИТОКСИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> анти токсичен. <i>Витамин С действува., антиток-сично,.., като повишава местния и общ имунитет.</i> К. Рашков и др., ДБ, 55. | АНТИТОКСИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> анти токсичен. <i>Витамин С действува., антиток-сично,.., като повишава местния и общ имунитет.</i> К. Рашков и др., ДБ, 55. | ||
376 | 376 | ||
− | + | ---- | |
АНТИТОКСИ`ЧНО | АНТИТОКСИ`ЧНО | ||
Версия от 20:22, 27 ноември 2012
2. Техн. Вещество, което предпазва строителен материал от загниване.
АНТИСЕПТИКА мн. няма, ж. Мед.
1. Използване на химични средства и методи за унищожаване на болестотворни микроорганизми при лечение на рани, подготовка за операции, дезинфекция и др.
2. Събир. Съвкупност от антисептичните вещества, средства.
АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. Антисептични средства. Антисептични вещества.
АНТИСЕПТИЧНО. Нареч. от антисептичен. Риванолът действа антисептично.
АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от антисептичен.
АНТИСКЛЕРОЛ м. Апт. Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата.
— От гр.
АНТИСКОРБУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Противоскорбутен. Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.
АНТИСЛАВЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към славянството. Антиславянска политика.
АНТИСОЦИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото.
— Вие сте интригант!... Вие сте разрушителен... антисоциален тип!... Д. Димов, Т, 128. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им.. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I, 38. 2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противооб-ществен. Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.
АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил. Враждебно настроен към принципите на социализма. Антисоциалисти-ческа политика.
АНТИСОЦИАЛНО. Нареч. от антисоциален. Той се държи антисоциално.
АНТИСОЦИАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антисоциален.
АНТИСТАТИК. мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия.
— От гр. avxi ’срещу, против’ + axaxog ’стоящ’.
АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка. П. Бърнев, П (превод), 119. Антистатично действие. Антистатичен препарат.
АНТИСЕПТИКА
АНТИСТРЕСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. Антистресова терапия.
АНТИСТРОФА ж. Литер. Част от текста на хора в античната трагедия, имаща еднакъв метрически строеж с предшествува-щата я строфа, на която служи като отпев, отговор.
— От гр. аутштрофт! ’връщане назад’.
АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М. Миланов, ТМП, 136.
— От рус. антисоветизм.
АНТИСЪВЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. Антисъветс-ки лозунги. Антисъветска политика. Ан-тисъветска литература. Антисъветска пропаганда.
АНТИТЕЗА ж. 1. Противоположност, противопоставяне.
2. Филос. Съждение, противопоставено на тезата. // Филос. В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза —антитеза — синтеза).
3. Литер. Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим:/красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна к р а с о т а. П. К. Яворов.
— От гр. avTvOeau; ’противопоставяне’.
АНТИТЕЗИС м. Книж. Антитеза.
АНТИТОКСИ`НИ, мн., ед. (рядко) анти-токси`н, м. Мед. Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини.
АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който съдържа антитокси-ни. Антитоксичен серум.
АНТИТОКСИ`ЧНО. Нареч. от анти токсичен. Витамин С действува., антиток-сично,.., като повишава местния и общ имунитет. К. Рашков и др., ДБ, 55.
376
АНТИТОКСИ`ЧНО