Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/326“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>АМЕНОРЕ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Липса на менструация у полово зряла жена. | <b>АМЕНОРЕ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> Липса на менструация у полово зряла жена. | ||
| − | — От гр. ἀ ’без’ + μην, μηνός ’месец’+ ρέω ’тека’. | + | — От гр. ἀ ’без’ + μην, μηνός ’месец’{{попр|Добавяне на интервал.}} + ρέω ’тека’. |
---- | ---- | ||
<b>АМЕ`Р</b> <i>м. Рядко.</i> Вид ликьор, приготвен от горчиви кори, корени, треви. <i>Какво ще пийш: вермут, амер? / — Амер.</i> Д. Дебелянов, Ст 1946, 162. | <b>АМЕ`Р</b> <i>м. Рядко.</i> Вид ликьор, приготвен от горчиви кори, корени, треви. <i>Какво ще пийш: вермут, амер? / — Амер.</i> Д. Дебелянов, Ст 1946, 162. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860. | — От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКА`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от американ. <i>Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени{{попр|Отпечатано „амерканени“.}} чаршафи | + | <b>АМЕРИКА`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от американ. <i>Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени{{попр|Отпечатано „амерканени“.}} чаршафи.</i> М. Грубешлиева, ПП, 171. |
---- | ---- | ||
<b>АМЕРИКА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка. | <b>АМЕРИКА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>АМЕРИКАНИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> Придобиване на американски вид, дух с възприемане на черти от американския начин на живот. <i>Американизация на Европа.</i> | <b>АМЕРИКАНИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> Придобиване на американски вид, дух с възприемане на черти от американския начин на живот. <i>Американизация на Европа.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Придавам на някого или на нещо американски вид, дух, черти. <i>Очите му бяха черни, засенчени с дебели вежди. В бръснатото му лице и ниско остригана коса нямаше нищо турско. Работническият комбинезон го беше американизирал.</i> Г. Белев, | + | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Придавам на някого или на нещо американски вид, дух, черти. <i>Очите му бяха черни, засенчени с дебели вежди. В бръснатото му лице и ниско остригана коса нямаше нищо турско. Работническият комбинезон го беше американизирал.</i> Г. Белев, KBА, 135. <b>американизирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Получавам американски вид, дух, черти. <i>За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. III, 46. <i>Голяма част от тях [жените], .., са се американизирали и в тях най-малко могат да се намерят чертите на истинската французойка.</i> ЖД, 1969, кн. 11, 14. | + | <b>АМЕРИКАНИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Получавам американски вид, дух, черти. <i>За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира.</i> Ал.{{попр|Добавяне на интервал.}} Константинов, БПр, 1893, кн. III, 46. <i>Голяма част от тях [жените], .., са се американизирали и в тях най-малко могат да се намерят чертите на истинската французойка.</i> ЖД, 1969, кн. 11, 14. |
Текуща версия към 15:17, 26 юли 2013
АМБУЛАТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с амбулатория. Амбулаторен персонал.
2. Лечение, при което болните се лекуват като сами` отиват в лечебно заведение, а не лежат, не са настанени в болницата. Амбулаторен преглед. Амбулаторно лечение. Амбулаторна здравна книжка.
АМБУЛАТО`РИЯ ж. Здравно заведение, самостоятелно или в състава на болница, за обслужване на приходящи или лежащи болни по домовете им. Близо до Филиповата кръчма беше амбулаторията на фелдшера — ниска бяла къщичка, .. С часове вече там чакаха болни, дошли да се прегледат. Й. Йовков, ЖС, 202. На другия ден в амбулаторията на доктора влезе Азлалийката. Г. Караславов, СИ, 41. Мирише на йодоформ, старомодно лекарство, което влизаше още в инвентара на полковите амбулатории и което партизаните бяха навярно пленили от някоя разбита войскова или жандармерийска част. Д. Димов, Т, 597.
— От лат. ambulatorius ’подвижен’ през рус. амбулатория и фр. ambulatoire.
АМБУЛАТО`РНО. Нареч. от амбулаторен (във 2 знач.). Лекувам се амбулаторно.
АМВО`Н м. Църк. Издигнато място в черква, откъдето се произнасят молитви и се чете Евангелието. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Й. Йовков, Ж, 1945, 66. Всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 70. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127.
— От гр. ᾰμβων.
АМВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от амвон. Амвонна стълба. Амвонно слово.
АМЕ`БА ж. Най-простото едноклетъчно животно, което е микроскопично по размери и няма постоянна форма. Микроскопът откри пред мене един вълшебен свят със свой живот, .. Капчицата е амеба, която се движи между нишки от спирогира. Б. Ангелов, ЗМ, 5.
— От гр. ἀμοιβή ’изменение’.
АМЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Прил. от амеба.
АМЕНОРЕ`Я ж. Мед. Липса на менструация у полово зряла жена.
— От гр. ἀ ’без’ + μην, μηνός ’месец’* + ρέω ’тека’.
АМЕ`Р м. Рядко. Вид ликьор, приготвен от горчиви кори, корени, треви. Какво ще пийш: вермут, амер? / — Амер. Д. Дебелянов, Ст 1946, 162.
— Фр. amer.
АМЕРИКА`Н м. Вид фабрично памучно грубо платно, което се употребява за чаршафи, подплата и пр. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна, .., било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Жените се обличаха еднакво .. Бельото им дълго съхнеше на въжетата, за да може да се поизбели жълтият американ. М. Грубешлиева, ПП, 33. Нонка издействува от стопанството американ и уши за двамата престилки. И. Петров, НЛ, 55. Иззад познатото перде от евтин американ се мярна русата глава на Клавдия. Д. Добревски, БКН, 119.
— От собств. — Захарий Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860.
АМЕРИКА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от американ. Тя [жената] переше бельото на хотела. През несвикналите й на груба работа ръце всяка седмица преминаваха двайсетина американени* чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 171.
АМЕРИКА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Северна и Южна Америка.
2. Мъж от населението на Съединените американски щати. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите .. Влязохме в залата, там се яви пред нас един млад американец, покани ни да разгледаме салоните, в които се допуща публиката. Ал. Константинов, БПр, 57. Един от учителите на младата генерация европейски писатели, американеца Торо, заявява, че той не би говорил сам за себе си, ако би имало други хора да познава тъй, както себе си познава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31. Пред мен излиза един висок американец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 177.
АМЕРИКАНИЗА`ЦИЯ ж. Придобиване на американски вид, дух с възприемане на черти от американския начин на живот. Американизация на Европа.
АМЕРИКАНИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Придавам на някого или на нещо американски вид, дух, черти. Очите му бяха черни, засенчени с дебели вежди. В бръснатото му лице и ниско остригана коса нямаше нищо турско. Работническият комбинезон го беше американизирал. Г. Белев, KBА, 135. американизирам се страд.
АМЕРИКАНИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Получавам американски вид, дух, черти. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира. Ал.* Константинов, БПр, 1893, кн. III, 46. Голяма част от тях [жените], .., са се американизирали и в тях най-малко могат да се намерят чертите на истинската французойка. ЖД, 1969, кн. 11, 14.
